WWW.NAUKA.X-PDF.RU
БЕСПЛАТНАЯ ЭЛЕКТРОННАЯ БИБЛИОТЕКА - Книги, издания, публикации
 


Pages:   || 2 | 3 | 4 |

«„Добри практики за интеграцията на уязвими групи в частния бизнес и държавните институции” Доклад по проект по програма PROGRESS 2007-2013 г. СОФИЯ септември 2011 г. Проектът се ...»

-- [ Страница 1 ] --

Комисия за защита от дискриминация Министерство на труда и социалната политика

„Добри практики за интеграцията

на уязвими групи в частния бизнес

и държавните институции”

Доклад по проект по програма PROGRESS

2007-2013 г.

СОФИЯ

септември 2011 г.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Програмата на Европейската

Общност за заетост и социална солидарност - ПРОГРЕС (2007-2013)

Supported by the European Community Programme

for Employment and Social Solidarity – PROGRESS (2007-2013) This publication is supported by the European Union Programme for Employment and Social Solidarity - PROGRESS (2007-2013).

This programme is managed by the Directorate-General for Employment, social affairs and equal opportunities of the European Commission. It was established to financially support the implementation of the objectives of the European Union in the employment and social affairs area, as set out in the Social Agenda, and thereby contribute to the achievement of the Lisbon Strategy goals in these fields.

The seven-year Programme targets all stakeholders who can help shape the development of appropriate and effective employment and social legislation and policies, across the EU-27, EFTA-EEA and EU candidate and pre-candidate countries.

PROGRESS mission is to strengthen the EU contribution in support of Member States'

commitment. PROGRESS is instrumental in:

• providing analysis and policy advice on PROGRESS policy areas;

• monitoring and reporting on the implementation of EU legislation and policies in PROGRESS policy areas;

• promoting policy transfer, learning and support among Member States on EU objectives and priorities; and

• relaying the views of the stakeholders and society at large For more information see: http://ec.europa.eu/progress The information contained in this publication does not necessarily reflect the position or opinion of the European Commission Съдържание

ІІ. ПОЛИТИКА ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ДИСКРИМИНАЦИЯТА НА ПАЗАРА НА

ТРУДА В БЪЛГАРИЯ

2.1 Общ контекст, реалност, политически документи и мерки/програми

2.2. Законодателна рамка - основа на антидискриминацията и институции за съблюдаването на правата на гражданите

ІІІ. ДОБРИ ПРАКТИКИ ПО ЦЕЛЕВИ ГРУПИ ОБЕКТ НА ДИСКРИМАНЦИЯ............. 1

3.1 Добра практика: определение и същност

3.2 Хора с увреждания

Добра практика: Национална програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания

Добра практика: Национална програма „Активиране на неактивни лица”...........

Добра практика: Проект «Отворени градове» (OPENCities)

3.5. Лесбийки, гейове, бисексулани и трансексуални хора (ЛГБТ)

Добра практика: Проект FLAME Справедливо отношение на работа – Измеримо равенство

3.6. По-възрастно население в трудоспособна възраст

Добра практика: Национална програма «Помощ за пенсиониране»

3.7. Религиозни малцинства

Добра практика: община Гърмен

Добра практика: Проект „Фамилни центрове за деца”

ІV. ОСНОВНИ ИЗВОДИ

V. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

І. УВОД Настоящият доклад на тема „Добри практики за интеграцията на уязвими групи в частния бизнес и държавните институции” е изготвен от Институт „Отворено общество” по програма PROGRESS 2007-2013. Той е част от ангажиментите, поети от Института по проект в сътрудничество с Министерството на труда и социалната политика и Комисията за защита от дискриминация, Проект VS/2010/0536 “Равенството – Път към прогрес”, Project VS/2010/0536 “Equality as a Path to Progress”.

Докладът има за цел да представи оценка на национални и европейски примери за интеграция и позитивни практики, отговорности и права, както и корпоративна социална отговорност на работодателите по отношение на уязвимите групи. Докладът съдържа модел за гарантиране на заетост на представителите на уязвимите групи.

Актуалността на проблема, свързан с уязвимостта на определени групи от българското общество, техния достъп до работни места в частния и държавния сектор и достойното им и равнопоставено третиране, нараства още повече в период на финансова криза, повлияла България с особена сила. Това, разбира се, важи и за останалите страни-членки на ЕС. В този смисъл, проектът и целите, които си е поставил, са изключително релевантни към настоящия момент и резултатите биха били стабилна основа за бъдеща работа в тази посока.

Докладът е структуриран в три основни части. Първата от тях е посветена на политиката в България за преодоляване на дискриминацията на пазара на труда. Това е обзорна секция, въвеждаща контекста, законодателството, политиките и реалността през погледа на изследвания, доклади, медийни публикации и пр. Втората част се състои в същинското представяне на добрите практики по уязвими групи. За всяка от групите е дадена актуална ситуация и данни за броя на представителите й. Последвана е от задълбочено описание на добра практика и са изведени препоръки за нейната адекватност и възможности за усъвършенстване. Самите уязвими групи включват хората с увреждания, етнически малцинства, имигранти, ЛГБТ, повъзрастно население в трудоспособна възраст, религиозни малцинства.

Представена е и перспективата за равнопоставеност на половете. Третата част от настоящия доклад покрива основните изводи. В нея в обобщен вид се съдържат находките за цялостната ситуация в страната и е направена обща оценка на опита към момента.

ІІ. ПОЛИТИКА ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА

ДИСКРИМИНАЦИЯТА НА ПАЗАРА НА ТРУДА В

БЪЛГАРИЯ

2.1 Общ контекст, реалност, политически документи и мерки/програми Намаляваща работна сила и ниската производителност на труда през последните години е следствие от засилена емиграция предимно на млади и трудово активни хора.Тази тенденция е значително засилена имайки предвид демографските проблеми в страната, застаряващото население, неактивните и обезкуражени хора, които не са ангажирани на пазара на труда. Редица експерти организации в България посочват емиграцията и ниско ефективните мерки към включване на неактивните хора, като основни и значими обществени фактори, които променят структурата на пазара на труда в страната.

През изминалата година България е силно повлияна от финансовата криза и същевременно ние преживяваме и своеобразна криза в областта на борбата с дискриминацията. Кризата в областта на недискриминацията идва и от факта, че през последната година все повече зачестяват посегателства на личността, основани на сексуални, етнически или религиозни убеждения.

Българската държава се оказва в затруднено положение да се справи с ескалацията на публичното говорене на езика на омразата. Това се случва на публични места включително и в Народното събрание и сме свидетели на пряка или непряка дискриминация на всяко едно ниво, включително и на работното място.

Когато говорим за възможността уязвими групи да се интегрират в частния бизнес и държавната администрация, много важен базов показател е равнището на БВП и това на доходите. България е с най-ниско равнище на БВП и най-ниските доходи не само сред страните от ЕС, но и сред съседни страни на Балканите. Страната ни изпреварва единствено Албания по ръст на заплатите, като значително изостава от съседна Румъния. Този факт се потвърждава и от доклада на Европейския парламент, посветен на Международния ден за изкореняване на бедността - 17 октомври 2010 г. В него се отбелязва, че България е най-бедната от страните от ЕС, като 51% от нейното население изпитва материални затруднения. Бедните жители в България са над 1,2 млн.

при население от около 7.4 милиона1. Според проучването „Борбата с бедността и социалното изключване – обществен консенсус за нова ефективна политика” прагът на бедността е 13 пъти по-нисък от този в старите страни членки на ЕС2.

По решение на правителството от края 2009 г. границата на бедността в страната за 2010 г. е 211 лв. (108 евро), толкова е определената и за 2011 г.

Тази сума е изчислена на база 60% от средния общ нетен еквивалентен доход 1 По данни от най-новото преброяване на населението, проведено от НСИ през 2011 г.

http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=38 2 Икономически и социален съвет, http://www.esc.bg/en/news-main/publications за страната. Съчетанието на бедност и проблемна защита от дискриминация налагат създаването, провеждането и своевременното анализиране на редица политики и мерки в областта.

Има много политически документи, които се отнасят до трудовия пазар в България. Актуализираната стратегия за заетостта на Република България за 2008-2015 г. (www.mlsp.government.bg) и Националният план за действие по заетостта за 2008, 2009, 2010 г. (www.mlsp.government.bg) са ключовите документи, изискващи равно третиране в сферата на заетостта, гъвкавост, съчетана със сигурност на пазара на труда (flexicurity), обучение през целия живот и подобрени възможности за работа за българските граждани.

Министерството на труда и социалната политика е разработило няколко стратегии и планове за действие3 - Стратегия за осигуряване на равни възможности за хората с увреждане 2008 – 2015 г.; Национална стратегия за насърчаване на равнопоставеността на половете за периода 2009-2015 г. и др.

документи, които имат за цел да конкретизират мерките в подкрепа на различни социални групи на трудовия пазар.

Националните стратегии на Агенцията по заетостта целят да осигурят възможности за работа и участие на хората в програмите за намиране на работа. Те имат значение за повишаване на шансовете за работа, по-доброто насочване на програмите за служители, промяната на отношението на работодателите. Те подкрепят работодателите в пригаждането на работната среда, насърчават обучението и образованието през целия живот, увеличават самостоятелната заетост, подкрепят социалното предприемачество. Слабо място на тези политически документи е в създаването на цялостен подход за недопустимост на дискриминацията на работното място или при подбор на персонал, тъй като в тях не са споменати например ЛГБТ хората.

В Националния план за действие за социално включване 2008-2010 г. се обръща сериозно внимание на равнопоставеността на половете и най-вече в третата приоритетна политическа цел, посветена на равните възможности.

Страната е включена в работата по така наречения Мейнстриминг (включването на перспективата за равнопоставеността на жените и на мъжете във всички политики, на всички равнища и етапи от тяхното развитие – разработване, въвеждане, оценка и мониторинг) на въпросите за равенството на половете в политиките за борба с бедността и социалното изключване, което е една от приоритетните тематични области в рамките на Европейската година за борба с бедността и социалното изключване.

Политиките, свързани с пазара на труд в България, имат за основна цел да изведат хората от състоянието на получаване на социални помощи, когато това е възможно, и да ги насърчат да се включат в пазара на труда, осигурявайки им необходимите за това условия. Агенцията по заетостта (АЗ) предоставя няколко национални програми, свързани с пазара на труда, насочени предимно към млади хора, хора с увреждания, роми и самотни родители, както и към по-възрастно население в трудоспособна възраст, на което не му достигат точки до пенсиониране. В допълнение, АЗ провежда мерки, с които поощрява заетостта и професионалното обучение, подобряване Министерство на труда и социалната политика (http://www.mlsp.government.bg/bg/docs/index.htm) на уменията на незаети и заети младежи, незаети млади хора до 29-годишна възраст, хора с трайни увреждания, ветерани, млади хора от социални институции, самотни родители и/или майки с деца под 3-годишна възраст и незаети лица, които са изтърпели наказание. С инкорпорирането на Директивата за равенство в заетостта (2000/78) в Закона за защита от дискриминация страната се обвързва с включването и на ЛГБТ хората.

Една от най-важните национални цели в областта на социалното включване е намаляването на броя на хората, живеещи в бедност с 260 хиляди4. В един от вариантите на Националната програма за реформи (2007г.) също поставя специален акцент върху намаляване на бедността, свързана със заетост на уязвимите групи.

Сред изброените мерки са например програми за активация и квалификация, социални услуги и инвестиции в достъпна среда. Наред с позитивите на политиките за активен пазар на труда в България, част от които са представени в подбраните добри практики, има и негативи, които според нас се крият в това, че много от програмите все още се изтеглят твърде бързо и не показват устойчивост на резултатите. Малкото време, в което те съществуват, не прави възможно широкото им разпространение и разпознаваемост у бенефициентите. Обхватът на активните политики по отношение на пазара на труда е намален на 1/3 от нивото преди кризата. Националната програма за реформи не предвижда конкретни планове за публични инвестиции в следващите 3 години. Това създава предпоставки за наличие на много кратък период, в който да бъдат реализирани целите на България 2020, чийто старт се предвижда за 2014 г.

Ключова роля в борбата с дискриминацията в България има Комисията за защита от дискриминация (КЗД)5. С идването на сегашното правителство през 2009 г. започват дебати в Парламента и Министерството на финансите за това дали бъде закрита или да бъде съкратен нейния щат. Гражданските организации реагират срещу тази идея и с помощта на Български Хелзинкски Комитет изработват становище6, подкрепено от 22 неправителствени организации. На 30 април 2010 г. Министерският съвет внася в Парламента законопроект за изменение на Закона за защита от дискриминация с параграф единствен, който предвижда намаляване на състава на КЗД от девет на пет членове (впоследствие от девет на седем). Мотивацията на предложението за промяна е основана на „необходимостта от намаляване числеността на съставите на регулаторните органи и продължителността на техния мандат” и на „европейската практика”. Председателят на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността на Съвета на Европа, Нилс Музниекс, изпраща писмо до българския премиер Бойко Борисов, в което изразява тревогата си, че предвиденото намаляване ще отслаби КЗД, както и надеждата си, че нито една мярка спрямо Комисията няма да бъде предприета без надлежно съгласуване с 4 По данни на Евростат, през 2010г. В България хората живееще с под 60% от медианния доход (т.е. под основната линия на бедност, използвана в ЕС и приета за официална в България) са 20.7% от населението. Това съответства на около 1.524 милиона души.

5 Важността на КЗД е голяма, тъй като в България това е основният орган, към който гражданите могат да се обръщат в случай на дискриминация спрямо тях http://kzdnondiscrimination.com/start/index.php?option=com_frontpage&Itemid=1 6 Протест срещу решението на правителството да ограничи Комисията за защита от дискриминация; 30 октомври 2009 г.: http://bghelsinki.org/index.php?module=news&id=2801 гражданското общество. На 28 юли 2010 г. Парламентът гласува на първо четене предложената промяна за състав на КЗД от 9 на 7 души. Гражданските организации настояват решението да бъде преразгледано и състава на Комисията да остане девет члена. Според тях мотивите за съкращаване на щата поради икономическата криза са недостатъчно обосновани. Към момента на завършване на настоящия доклад, законопроектът още не е гласуван на второ четене и бъдещето му е неясно7.

2.2. Законодателна рамка - основа на антидискриминацията и институции за съблюдаването на правата на гражданите След Конституцията на Република България, в законодателството, свързано със защита от дискриминация и равното третиране в областта на достъпа и включването в пазара на труда, основно място заема Законът за защита от дискриминация8 (ЗЗД), основан на Директива 2000/78/ЕО за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. Законът забранява дискриминация еднакво по всеки признак, упоменат в международното и националното законодателство. Съгласно чл.

от Закона е забранена „всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

” Законът надхвърля изискванията на ЕС за равнопоставеността, включително на Директива 2000/78/ЕО, за равно третиране в областта на заетостта и професиите поради изключително пълния обхват на включените персонални признаци. Законът изрично забранява различни форми на дискриминация, като дава определения за пряка и непряка дискриминация, тормоз, подбуждане към дискриминация, преследване и расова сегрегация. Законът за защита от дискриминация включва специфични показателни забрани на често срещано дискриминационно поведение в ключови сфери, в това число заетостта, образованието, членството в професионални организации и осигуряването на стоки и услуги9. Българският ЗЗД е уникален правен документ и заради обърнатата „тежест на доказване”, при която задължението да предостави достатъчно доказателства в подкрепа на позицията си лежи върху обвинената в упражняване на дискриминация страна, а не върху жертвата. Въпреки че ЗЗД е инструмент с основно превантивен характер и цели да осигури средства и мерки за предотвратяване на дискриминацията, до този момент той е използван единствено като средство за доказване на съществуваща вече дискриминационна практика.

Още един законодателен акт на Европейския Съюз - Директива 2004/83/ЕО, която поставя минимални стандарти за даване на правен статут на 7 http://www.bghelsinki.org/bg/temi/diskriminaciya/, 10.07.2011 г.

8 Закон за защита от дискриминация (ЗЗД) (01.01.2004).

9 Закон за защита от дискриминация, Чл. 12 до 39.

граждани на трети страни или лица без гражданство като бежанци или лица с международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, е приложена чрез българския Закон за убежището и бежанците10.

Законът за интеграция на хората с увреждания11 (ЗИХУ) създава условия за ползване на правата от хората с увреждания за самоопределяне и пълноценно участие в живота на страната и в реалностите на пазарната икономика.

Българският ЗЗД постановява създаването на специализиран орган, отговорен по въпросите на равнопоставеността – Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с мандат да осигури еднаква защита по всички изброени в закона признаци. Мандатът на Комисията е пет години (настоящият състав е избран през 2005 г.), а правомощията й включват: приемане и разследване на сигнали и жалби от жертви, както и от трети страни; постановяване на задължителни решения, доказващи дискриминация и налагане на финансови санкции; постановяване на задължителни инструкции за предотвратяване, възпиране и отмяна на дискриминация и възстановяване на status quo ante (предишно положение); провеждане на проучвания и изследвания и публикуване на независими доклади; завеждане на съдебни искове и присъединяване към съдебно разследване в правомощие на amicus curiae;

издаване на препоръки към други институции за реформа в законодателството и практиката; заемане на становище по проекти на закони и осигуряване на независимо съдействие на жертвите на дискриминация. Комисията за защита от дискриминация е конституирала пет специализирани подкомисии на база конкретен признак на дискриминация: 1-ви специализиран състав разглежда признаците „етнос” и „раса”; 2-ри - с признака „пол”; 3-ти - с признаците „гражданство”, „религия” и „вяра”; 4-ти - с „образование”, „политически убеждения”, „лично и обществено положение” и 5-ти състав - с признаците „увреждане”, „възраст”, „сексуална ориентация”, „сексуален тормоз” и „здравно състояние”.

Съществуват и редица друга правителствени структури, които имат отношение – пряко и непряко - към закрилата от дискриминация, сътрудничеството в посока достъп до пазара на труда за всички, намаляване на социалното изключване и прочее.

Поради ограничения обхват на доклада те няма да бъдат разглеждани в големи детайли. Така например Националният Съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерски съвет е консултативен и координиращ орган, който съдейства на Министрите в изпълнението на държавната политика по етнически и Закон за убежището и бежанците, Обн. ДВ. бр. 54 от 31 Май 2002 г., изм. ДВ. бр. 31 от Април 2005 г., изм. ДВ. бр. 30 от 11 Април 2006 г., изм. ДВ. бр. 52 от 29 Юни 2007 г., изм. ДВ.

бр. 109 от 20 Декември 2007 г., изм. ДВ. бр. 82 от 16 Октомври 2009 г.

Закон за интеграция на хората с увреждания, в сила от 01.01.2005 г. Обн. ДВ. бр. 81 от Септември 2004 г., изм. ДВ. бр. 28 от 1 Април 2005 г., изм. ДВ. бр. 88 от 4 Ноември 2005 г., изм.

ДВ. бр. 94 от 25 Ноември 2005 г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005 г., изм. ДВ. бр. 105 от Декември 2005 г., изм. ДВ. бр. 18 от 28 Февруари 2006 г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006 г., изм. ДВ. бр.33 от 21 Април 2006 г., изм. ДВ. бр. 37 от 5 Май 2006 г., изм. ДВ. бр. 63 от 4 Август 2006 г., изм. ДВ. бр. 95 от 24 Ноември 2006 г., изм. ДВ. бр. 97 от 1 Декември 2006 г., изм. ДВ.

бр. 108 от 29 Декември 2006 г., изм. ДВ. бр. 31 от 13 Април 2007 г., изм. ДВ. бр. 46 от 12 Юни 2007 г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007 г., изм. ДВ. бр. 41 от 2 Юни 2009 г., изм. ДВ. бр.

74 от 15 Септември 2009 г., изм. ДВ. бр. 24 от 26 Март 2010 г., изм. ДВ. бр. 62 от 10 Август 20 г., изм. ДВ. бр. 98 от 14 Декември 2010 г.

интеграционни въпроси. Омбудсманът изпълнява своите задължения съгласно Закона за Омбудсмана, в случаите когато поради действие или бездействие или предразсъдък са нарушени правата и свободите на гражданите от страна на държавата или общински власти и служители, както и от тези, предоставящи обществени услуги. Националният съвет за интеграция на хората с увреждания е консултативен орган към Министерски съвет и има за цел да осъществява сътрудничество при изработването и провеждането на държавната политика в областта на интеграцията на хората с увреждания. В него активно участие взимат национално представителните организации на и за хората с увреждания, които съгласуват нормативните актове, отнасящи се за хората с увреждания.

Агенцията за хората с увреждания си сътрудничи с Агенцията за социално подпомагане и извършва социална оценка на индивидуалните потребности на хората с увреждания, на техните възможности за интеграция в обществения живот, в това число и на възможностите им за трудова заетост, квалификация и преквалификация. До голяма степен социалната оценка се базира на решението та Трудовата експертна-лекарска комисия (ТЕЛК), която дава процент на работоспособност на човека с увреждане. Отношение към гарантирането на равен достъп до пазара на труда и насърчаването на уязвимите групи имат и Главната инспекция по труда, Общинските съвети и администрации, Националният съвет за тристранно сътрудничество, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на финансите, Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Националният осигурителен институт, Организациите на работодателите и профсъюзите.

Различните уязвими групи в България имат и различно представителство сред гражданските организации. Най-често организациите се определят по своята същност, като доставчици на услуги и такива които работят по програми за застъпничество за права и освободи на отделните уязвими групи хора.

Такива например са Българският Хелзинкски Комитет (човешки права по всички признаци, лобиране и застъпничество); Центърът за независим живот - София (увреждания, лобиране и застъпничество); Българската гей организация „Джемини” (сексуална ориентация, проявление на пола и идентичност, застъпничество, лобиране); Фондацията „Работилница за граждански инициативи” (развиване на капацитета на други НПО и граждански групи, финансиране на граждански групи и НПО); Фондацията „Български адвокати за права на човека” (законодателство в областта на човешките права, застъпничество, лобиране); Национална мрежа за децата (права на децата, застъпничество и лобиране); Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе” (ромска интеграция, образование, здравеопазване, застъпничество и лобиране); Европейската Мрежа Против Расизма – ENAR (мрежа от Европейски НПО, борещи се срещу расизма във всички държави-членки на ЕС и представител на над 600 НПО в целия ЕС); Българският Активистки Алианс (права на човека, неформално обединение) и др.

ІІІ. ДОБРИ ПРАКТИКИ ПО ЦЕЛЕВИ ГРУПИ ОБЕКТ НА

ДИСКРИМАНЦИЯ

3.1 Добра практика: определение и същност В литературата съществуват множество дефиниции за добра практика, повечето от които като цяло не се различават значително. Част от тях имат бизнес насоченост и звучат като например „намиране и използване на найдобрите начини на работа за постигане на целите на дадения бизнес.

Прилагането на добра практика е учене от и чрез опита на другите12. В дефинициите от тази гледна точка се набляга на онези методи и техники, които показват по-добри резултати в сравнение с други.

По-различен фокус би имало определение за добра практика от гледна точка на управляваща държавна (частна) структура. В случая за добра практика би могъл да се счита набор от насоки, етични правила и идеи, които представляват най-ефективният и благоразумен курс на поведение, налаган от управляващите съответната фирмена или държавна структурна единица.

Авторите на доклада ще се придържат основно към определеното, дадено в речника на Cambridge University Press13, а именно: Добрата практика е работен метод или набор от методи, основаващ се на здравия разум, гарниран с иновативност, който дава добър резултат и е разпространим, или най-малкото има потенциала с малко видоизменяне да проработи на други места или в сходни ситуации.

Разбира се, няма добра практика, която да е валидна за всички и да се съотнася еднакво адекватно към всяка ситуация. Това налага непрестанното търсене и изследване на нови и по-добри начини към решаването на обществените проблеми. Изследването на добри практики е с цел да дава идеи и нови решения, които биха могли да бъдат прилагани в практиката. Имено за това този доклад описва добрите практики, работещи при определени условия, време и налични ресурси. В същото време обаче трябва да се отбележи, че всяка една добрата практика има и своите ограничения, като в някои аспекти може да има положителни ефекти, но в други да има по-слабо влияние. Освен това изборът на добрите практики, могат да срещнат критики на различни нива, но екипът се постара да подбере примери, които да показват известен напредък, въпреки някои въпроси свързани с устойчивостта на резултатите.

В секцията по-долу ще бъдат представени добри практики, отнасящи се до уязвимите групи на пазара на труда в България. Те ще бъдат разисквани в детайли, като ще се представят особеностите на уязвимата група, проблемните области в нея, както и ще бъде анализирана адекватността на самата добра http://www.businesslink.gov.uk/bdotg/action/detail?itemId=1074450434&type=RESOURCES http://dictionary.cambridge.org/dictionary/british/best-practice практика. Там, където има европейски аналог на добра практика14, тя ще бъде представяна и сравнявана с българската.

3.2 Хора с увреждания Категорично е мнението на редица експерти и анализатори работещи по въпросите на интеграцията и социалното включване, че хората с увреждания са в особено неблагоприятна позиция на пазара на труда. Според българската нормативна рамка това са хора с трайна нетрудоспособност, предизвикана от болестни изменения в различна степен, които имат траен или необратим характер. Този тип тълкуване на работоспособността е в противовес със съвременното схващане за увреждането което се опира не на дефицитите на човека, а на неговите способности, възможностите и умения. Трудовоекспертната лекарска комисия (ТЕЛК) е структурата, която поддържа и организира живота на хората с увреждания, като определя „процента на нетрудоспособност”, който разделя хората с увреждания на три основни групи:

първата група включва хора с напълно изгубена трудоспособност; във втората група попадат хора, които имат възможности за труд, но само при специални условия; третата обхваща хора, които имат възможности за труд, но при промяна на професията или на условията и режима на работа. Цялостната интеграция на хората с увреждания в България е ориентирана към становището в решението на ТЕЛК и то влияе както за допустимостта за социалното подпомагане, така и при включването в програмите на бюрата по труда Официално в България има около 250 хиляди души с увреждания. От тях работят едва около 20 00015. Според изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания Минчо Коралски обаче статистиката не отговаря на действителността, която е доста по-тежка. Причината за това е, че според г-н Коралски реалният брой на българите в подобно състояние достига 1.1-1.2 млн, като поне 200 хиляди от тях могат да работят пълноценно вместо да живеят подпомагани от социални помощи. Според годишни данни Агенцията по заетостта, изнесени в печата, за 2010 г. регистрираните в бюрата по труда безработни лица с увреждания са 13 525 (или само 4% от общия брой регистрирани), като една сериозна част от лицата с по-леки увреждания сами са си намерили работа и дори не се идентифицират като такива поради опасението да не загубят работата си.

Една от причините за ограничеността на избора на хората с увреждания, а оттук и неравнопоставеността им е, че не навсякъде има създадени необходимите условия за труд на хората от тази група. В частния сектор например често срещано явление е нежеланието на голяма част от Европейски добри практики са представени в Приложение 1. Там те са описани подробно и са изведени достойнствата им.

15 Капитал Кариери, 29 март 2011 г., http://www.karieri.bg/karieri/novini/1067275_horata_s_uvrejdaniia_v_bulgariia_ostavat_izvun_pazara / работодателите да влагат допълнителни средства за оборудване на работни места за хора с различни увреждания. За хората с увреждания все още съществуват и други, най-различни бариери - недостъпна архитектурна среда, недостъпна информация, недостъпни услуги поради имуществен дефицит и редица други. За приспособяване на околната среда са необходими много инвестиции и време, докато за социалния достъп е достатъчно да се създаде диалог на равнопоставеност и взаимно уважение между институциите и гражданите. Според Националната федерация на работодателите на хора с увреждания16 друг проблем е квалификацията на самите лица – над процента от безработните лица с увреждания са без образование или с начално образование. Следва да се добавят и съществуващите негативни обществени нагласи. Много от работодателите не смятат, че човекът с увреждания ще бъде пълноценен работник и поради тази причина не наемат такива хора. Сред причините е и фактът, че по закон хората с увреждания имат по-голяма социална защита при съкращаване, при ползване на отпуска, както и право на по-дълга платена отпуска. Съществуващите специализирани предприятия за хора с увреждания поради липсата на поръчки в условията на криза не могат да осигурят прилично възнаграждение, както и постоянна заетост. В резултат на всички тези причини има вероятност голяма част от лицата от тази група да се стремят не към намиране на работа, а към поддържане на регистрацията си с цел социално подпомагане.

За да станат факт положителни промени за хората с увреждания са необходими промени в нормативната база, които да им помогнат да си намират по-лесно работа. Уреждането на трудовоправни отношения за надомна работа би било стъпка в правилната посока за част от тези хора.

Министерството на труда и социалната политика вече е изготвило Национална стратегията за заетост за хората с увреждания за периода 2011 - 2020 г Стратегия е политически документ, определящ визията на правителството в областта на трудовата реализация на хората с увреждания и очертава конкретни мерки, които е необходимо да се осъществят, за да се осигурят условия за достоен живот на хората с увреждания, основан на труд. Стратегията се према в изпълнение на Програмата на правителството на европейското розвитие и се основава на принципите за равнопоставеност, залегнали в препоръките на Съвета на Европа, добрите практики на държавите-членки на ЕС, принципите в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, Стандартните правила на ООН за равнопоставеност и равни възможности за хората с увреждания. 17.

Предстои документът да бъде обсъден в Националния съвет за тристранно сътрудничество и в Министерски съвет.

Съществуват положителни примери за улесняването на достъпа до пазара на труда за хората с увреждания, но е необходимо да се обърне много повече внимание върху това как в реалността се изпълняват тези програми.

Мнението на Елка Тодорова от Националната федерация на работодателите на инвалиди е цитирано в материал на БНР на тема „Пазарът на труда и рисковите групи – роми и хора с увреждания”, 3 октомври 2010 г.

http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/Life/Pages/Pazarat%20na%20truda%20i%20riskovite%20g rupi.aspx 17 Повече виж на www.mlsp.government.bg/bg/ministry/Strategia_zaetost2_2011.doc В основата на проблема, свързан с „добавките за интеграция” на хората с увреждания е въпросът за социалната оценка и нейното обвързване с медицинската експертиза на работоспособността18. Поради това, че „добавката за интеграция” се отпуска на основа социалната оценка, излиза, че добавката в крайна сметка се ръководи от медицински критерии. Налице е изместване на фокуса от интеграцията към социалното подпомагане, както и от социалното подпомагане към здравния статус. Така съществува тенденция за свеждане на човешкото до способността за ръчен физически труд. По този начин медицинската експертиза на работоспособността, която на практика ориентира мерките за „интеграция”, свежда ценността („валидността”) на човека само до неговата работоспособност. Работоспособността е приравнена до способностите на индивидуалното тяло (индивидуалната „функционалност”), оставено само на себе си –тоест, отделено от инструментите, които (би могло да) ползва, както и от средата, в която битува.

Законът за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) прави така, че социалната оценка изцяло да се ръководи от този оскъден и отдавна загубил своята информативност индикатор. Това обяснява и защо на практика социалната оценка е толкова формален акт – тя служи единствено за определяне на едно формално парично подпомагане, което няма реално значение за интеграцията. В крайна сметка тя е излишна и представлява единствено бюрократично утежнение – добавката за интеграция така или иначе се отпуска на основата на решението на ТЕЛК/НЕЛК, което определя доколко човек може да работи според способността на неговото тяло да упражнява физически труд. Това се вижда най-ясно в чл. 42а-42ж от ЗИХУ, които директно обвързват правото на подпомагане за интеграция с процентите „загубена работоспособност”, присъдени от ТЕЛК/НЕЛК.

Законът за интеграция на хората с увреждания насърчава работодателите да наемат хора от тази социална група чрез финансови стимули. Държавата поема разходите за заплати, пенсионни и здравни осигуровки на работодател, наел хора с увреждания за не по-малко от три години. Финансови стимули се предвиждат и за архитектурни изменения за полесен достъп на хората с увреждания до работното място. Съществуват специализирани предприятия и кооперации, в които работят хора с увреждания, и за които държавата е предвидила данъчни стимули.

Трудовата заетост на хората с увреждания е деклариран национален приоритет, който изисква постоянно политическо и обществено внимание, както и максимална степен на координация на политиките, отнасящи се до нея.

Реализацията на пазара на труда на тази уязвима група е един от основните инструменти за интегриране на хората с увреждания във всички области на обществения живот.

Бележки върху интеграцията и Закона за интеграция на хората с увреждания,Теодор Младенов, София, февруари 2009 г., http://cil.bg/userfiles/nabliudatelnitsa/belejki_vurhu_integratsiqta_i_ZIHU.pdf Добра практика: Национална програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания Име

НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ЗАЕТОСТ И ОБУЧЕНИЕ НА ХОРА С ТРАЙНИ

УВРЕЖДАНИЯ

Отговорна институция, приложила добрата практика (интернет страница, адрес) Агенция по заетостта http://www.az.government.bg/Projects/Prog/HU/Frame_HU.htm Описание (цели, дейности, времетраене и обхват на добрата практика) Необходимостта от тази програма се налага от променящата се социалноикономическа среда в България през целия период на прехода, оказал значително влияние върху социалния статус на хората с увреждания. Ръстът на безработицата, структурните промени в икономиката, недостъпната архитектурна среда и др. засилват социалната изолация на тази група хора, а ограниченията на околната среда създават по-големи прегради пред социалното включване, отколкото функционалните увреждания на хората.

Основна цел на програмата е повишаване пригодността за заетост и осигуряване на заетост на регистрирани в Дирекция „Бюро по труда” безработни хора с трайни увреждания или преминали успешно курс на лечение за зависимост към наркотични вещества хора в трудоспособна възраст, като предпоставка за преодоляване на социалната им изолация и за пълноценното им интегриране в обществото. Сред непосредствените й цели са повишаване пригодността за заетост и заработване на трудови възнаграждения чрез осигуряване на обучение на лицата, обект на Програмата; повишаване степента на информираност на обществото за проблемите и възможностите на лицата от целевите групи по Програмата с цел промяна на обществените нагласи и премахване на съществуващите стереотипи; насърчаване на работодателите да наемат на работа безработните, обект на Програмата; развитие на партньорството на всички нива при реализацията на Програмата, както и създаване на условия за достоен и самостоятелен живот за хората, обект на Програмата.

Лица, обект на Програмата, са безработни с трайни увреждания в трудоспособна възраст, регистрирани в Дирекция „Бюро по труда”, като приоритетно се включват лицата от следните групи:

- с и над 71% намалена работоспособност;

- военноинвалиди (тази група включва безработни военноинвалиди и пострадали при или по повод отбраната на страната с и над 50% намалена работоспособност);

- хора със сензорни увреждания;

- хора с ментални увреждания.

Друга основна група лица по Програмата са безработни лица в трудоспособна възраст, преминали успешно курс на лечение за зависимост към наркотични вещества, регистрирани в Дирекция “Бюро по труда”. Подборът на тези лица за работа по програмата се извършва от Дирекция “Бюро по труда”, въз основа на документи за преминат успешно курс на лечение за зависимост към наркотични вещества.

Териториалният обхват на Програмата е във всички общини на страната.

Организации, които могат да бъдат работодатели по Програмата, са областни и общински администрации, общински предприятия; Дирекции „Социално подпомагане”; частни и/или държавни предприятия, други фирми и институции, юридически лица с нестопанска цел, включително организации за и на хората с увреждания; специализирани предприятия и кооперации за хора с увреждания и Дирекции „Бюро по труда”. В Програмата участват работодатели, които отговарят на изискванията на чл. 56, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта (нямат изискуеми публични задължения и отговарят на изискванията за отпускане на помощи по Закона за държавните помощи).

Програмата се реализира в 2 компонента - Компонент 1 „Обучение” и Компонент 2 „Заетост”. Обучението е организирано в съответствие със специфичните особености на безработните и с идентифицираните потребности по професии на работодателите, които могат да разкрият работни места за лицата, обект на програмата. По Компонент 1 могат да бъдат организирани мотивационно обучение за придобиване на умения за активно поведение на пазара на труда и трудова реализация; обучение за придобиване и усъвършенстване на ключови компетентности; обучение за придобиване на професионална квалификация в съответствие с възможностите на лицата, обект на програмата и с потребностите на работодателите. Компонент 2 „Заетост” приоритетно включва безработни лица, успешно преминали обучение по Компонент 1.

Работодателите разкриват работни места по Програмата за срок от месеца и подават заявка в Дирекции “Бюро по труда”. Приоритетно в Програмата се включват работодатели, сключили договор за финансиране по чл. 25 от Закона за интеграция на хората с увреждания за осигуряване на достъп до работните места, както за приспособаване и/или оборудване на работни места за хора с увреждания. На разкритите работни места наемат безработни лица, обект на Програмата, на пълно или непълно работно време (най-малко за 4 часа), за срок не по-малък от 24 месеца. Възможно е лицата да бъдат назначавани със срок на изпитване, съгласно разпоредбите на Кодекса на труда. На разкритите работни места по Програмата могат да се наемат последователно повече от едно лице, обект на Програмата. Не се допуска съкращаване на постоянен персонал за сметка на разкритите по Програмата работни места. При подбора на безработните лица, Дирекциите “Бюро по труда” следва да се съобразяват и с изискванията на работодателя за обявеното работно място. Окончателното решение за назначаването се взема от работодателя.

Програмата се осъществява от Агенцията по заетостта в сътрудничество с МТСП, Дирекции „Регионална служба по заетостта”, Дирекции „Бюро по труда”, обучаващи институции, АСП, АХУ, ИА „Главна инспекция по труда”, Националния център по наркомании към МЗ, работодателите по Програмата и техните организации, НПО. Програмата се финансира със средства от Държавния бюджет.

От Държавния бюджет се осигуряват средства на работодател, разкрил работни места за срок от 24 месеца и наел безработни лица, обект на Програмата, насочени от дирекция „Бюро по труда”, на основание чл. 16, т. 6 и чл. 31 от Закона за насърчаване на заетостта. Средствата са за. трудово възнаграждение в размер, ежегодно определян в Националния план за действие по заетостта, за действително отработено време; допълнителни възнаграждения по минимални размери, установени в Кодекса на труда и в нормативните актове по прилагането му върху средствата по т. 1.1;

възнаграждения за основен платен годишен отпуск по чл. 155 от Кодекса на труда; възнаграждение по чл. 40, ал. 4 от КСО; дължимите вноски за сметка на работодателя за фондовете на ДОО, за фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за Националната здравноосигурителна каса, върху сумата от т. 1.1, т. 1.2, т. 1.3 и т.1.4, съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО.

Средствата се предоставят за всеки безработен, нает по Програмата, за времето, през което е бил на работа, но за не повече от 24 месеца. За провеждане на обучение, в размери ежегодно определяни в Националния план за действие по заетостта, също се отделят средства.

Задължение на работодателите е да осигуряват средства за материални разходи за обезпечаване на разкритите работни места, в т.ч. за материали, суровини и др., необходими за осъществяване на дейността; обезпечаване на всички задължителни плащания по Кодекса на труда, които не се поемат от Държавния бюджет и осигуровките върху тях. Срокът на действие на програмата е до 31.12.2011 г. На основа на мониторинга и оценката по изпълнение на Програмата може да се продължи срока на нейното действие.

Постигнати резултати на добрата практика (включен брой хора, влияние, ефекти) В резултат на реализация на Програмата са обучени хора с увреждания и са включени в заетост съгласно Националния план за действие по заетостта за съответната година.

По Национална програма „Заетост и професионално обучение на хора с трайни увреждания” през 2005 г. са били заети 189 лица, а са обучени в професионална квалификация 25 лица. През 2005 г. средно месечно са работили 494 човека (вкл. лица, устроени на работа по програмата през предходната година). През първите три месеца на 2006 г. са включени в заетост 16, а са обучени 2 лица. Средно месечно са работили 528 човека (вкл. лица, устроени на работа по програмата през предходната година).

Коментари Всяка една добра практика има своите ограничения и лимити. Тази Национална програма представлява добра практика за България за уязвимата група на хората с увреждания. Нейният основен плюс е, че тя служи като своеобразен „вход” на пазара на труда за хората с увреждания. Смятаме, че това е така поради факта, че все пак се дава някаква възможност. Съществено ограничение е, че тази програма не е в достатъчна степен гъвкава и много често не може да отчете в пълна степен нуждите на работодателя, както и нуждите на работника/служителя с увреждане. Липсата на гъвкавост идва от факта, че тази програма се изпълнява от Бюрата по труда, което в известна степен бюрократизира процеса, имайки предвид и ежемесечното отчитане и другите условия по нея.

Друго принципен въпрос е до колко една субсидирана програма за заетост за хора с увреждания може да доведе до устойчива заетост. В този случай тази програма е ангажирала работодателя да продължи заетостта в рамките на следващата календарна година след субсидирането. Това което трябва обаче да се отчете е доколко наетите работници и служители с увреждания са продължи своята работа след този задължителен период, но подобен анализ или изследване няма в АЗ.

Имайки предвид други европейски практики в областта на заетостта за хора с увреждания може да се каже, че Програмата не насочена толкова към даване на възможност на човекът с увреждане да бъде водещата страна тоест да наема асистенти, които да му помагат в интеграцията на работното място.

Общото в целите на добрите практики е усъвършенстването на личностното развитие и увеличаване на пригодността за заетост. Представената българска добра практика, макар и не толкова „мобилна”, колкото тази на Британското правителство (виж Приложение 1), е според нас е един пример, който може да бъде доразвиван и усъвършенстван в българските условия, така че да има поустойчива и гъвкава заетост за хората с увреждания.

3.3. Етнически малцинства

В исторически план в България са се формирали няколко типа малцинствени общности: 1) Традиционни етнически малцинства, формирани до 1878 г. - турци, роми, руснаци, арменци, власи, каракачани, гърци, татари и евреи, като най-многобройни са турците и ромите; 2) малобройни етнически малцинства - под 1000 души, като сърби, черкези и албанци; 3) езикови малцинства като например гагаузите; 4) имигрантски общности - включват китайци, араби, украинци, поляци, виетнамци, чехи и др. Имигрантските общности ще бъде разгледани подробно в следващата част от доклада (3.4.).

Етническите групи в съвременна България са така наречените традиционни малцинства, които се различават по отношение на език и култура, и са свързани с други нации или народи поради факта на своето разселване.

Някои етнически групи имат свои държави - като турците, арменците и евреите, а ромите са тези, които нямат държава - представители на тази етническа група живеят в почти всички страни по света.

Според официалните данни от преброяването през 2001 г. етническите турци са най-многобройната етническа група в България - 746 664 души19.

Ромите са другата многочислена група, която според последното преброяване е 370 908 души. Трябва да се има предвид, че голяма част от ромите (наричащи се „миллет”), говорят турски и се самоопределят като турци. По данни на неправителствени организации, ромската общност в България е над 800 000 души.

В България е безспорен факт, че безработицата има етническо измерение20, като най-голяма бедност се наблюдава сред турците и ромите21.

Ето защо тук ще се съсредоточим върху предимно тази много уязвима група откъм достъп до пазара на труда, а именно ромите.

Бедността на ромското население върви ръка за ръка с безработица и получаване на месечни социални помощи, както и неграмотност, наличие само на начално или ниско образование и липса на професионална квалификация.

Поради това те са най-изключени от пазара на труда. Наличието на дискриминационни нагласи от страна на администрация и бизнес допринасят за Към момента на изготвяне на доклада все още не са станали публични данните от най-новото преброяване на населението от февруари 2011 г. Оповестени са само малка част т.нар.

експресни резултати, в които не присъства интересуващият ни брой ромско и турско население.

Ето защо използваме данни от преброяването през 2001 г.



Pages:   || 2 | 3 | 4 |

Похожие работы:

«АННАЛЫ СТРУГАЦКОВЕДЕНИЯ Арканар Людены Памяти Владимира ГОПМАНА и Константина РУБЛЁВА Автор идеи: Александр Лукашин, 19 Составитель: Владимир Борисов В оформлении обложки использован рисунок художника Игоря Огурцова Анналы стругацковедения 2014. – Арканар: Людены, 2015. – 181 с. © Бачило А.Г., Борисов В.И., Гопман В.Л., Коровёнкова А.А., Лем С., Лукашин А.П., Неклесса А.И., Рублёв К.А., Ткаченко И.А., Язневич В.И., 2015 АННАЛЫ СТРУГАЦКОВЕДЕНИЯ СОДЕРЖАНИЕ В.Борисов. Предуведомление..........»

«Анатолий Прокопьевич Чудинов Эдуард Владимирович Будаев Метафора в политической коммуникации Текст предоставлен правообладателем http://www.litres.ru/pages/biblio_book/?art=634205 Метафора в политической коммуникации: монография / Э.В. Будаев, А.П. Чудинов.: Флинта, Наука; Москва; 2008 ISBN 978-5-9765-0275-8, 978-5-02-034818-9 Аннотация В монографии рассмотрена история возникновения и развития одного из динамичных направлений современной лингвистики – политической метафорологии. В последние...»

«(ISSN 0320-0213) Богословские ТРУДЫ ИЗДАНИЕ МОСКОВСКОЙ ПАТРИАРХИИ СОСТАВ РЕДАКЦИОННОЙ КОЛЛЕГИИ СБОРНИКА «БОГОСЛОВСКИЕ ТРУДЫ» Председатель редколлегии — митрополит Ленинградский и Новгородский Антоний Члены р е д к о л л е г и и : Архиепископ Волоколамский Питирим, профессор Московской духовной академии, председатель Издательского отдела Московского Патриархата Архиепископ Тамбовский и Мичуринский Михаил Архиепископ Дмитровский Владимир, профессор, ректор Московской духовной академии Архиепископ...»

«Протокол № 1 очередного заседания комиссии по делам несовершеннолетних и защите их прав при Правительстве Ставропольского края Дата проведения: 06 февраля2015 г., 11.00 Место проведения: г. Ставрополь, пл. Ленина, д. 1; зал заседаний № 5 здания Правительства Ставропольского края Председательствовал: Кувалдина Ирина Владимировна – заместитель председателя Правительства Ставропольского края, председатель комиссии; Ответственный Береговая Елена Николаевна – консультант секретарь: министерства...»

«АЗИАТСКО-ТИХООКЕАНСКИЕ ОРИЕНТИРЫ РОССИИ ПОСЛЕ САММИТА АТЭС ВО ВЛАДИВОСТОКЕ К ИТОГАМ ВТОРОГО АЗИАТСКО-ТИХООКЕАНСКОГО ФОРУМА №8 2013 г. Российский совет по международным делам Москва 2013 г. УДК 327(470:5) ББК 66.4(2Рос),9(59:94) А35 Российский совет по международным делам Редакционная коллегия Главный редактор: докт. ист. наук, член-корр. РАН И.С. Иванов Члены коллегии: докт. ист. наук, член-корр. РАН И.С. Иванов (председатель); докт. ист. наук, акад. РАН В.Г. Барановский; докт. ист. наук, акад....»

«ДЕПАРТАМЕНТ ВНУТРЕННЕЙ И КАДРОВОЙ ПОЛИТИКИ БЕЛГОРОДСКОЙ ОБЛАСТИ УПРАВЛЕНИЕ ПРОФЕССИОНАЛЬНОГО ОБРАЗОВАНИЯ И НАУКИ ОАУ «ИНСТИТУТ РЕГИОНАЛЬНОЙ КАДРОВОЙ ПОЛИТИКИ» Лучшие выпускники вузов Белгородской области 2015 СОДЕРЖАНИЕ ОБРАЩЕНИЕ К РАБОТОДАТЕЛЯМ ТЕХНИЧЕСКИЕ НАУКИ • Архитектурно-строительное направление • Информационные технологии • Материаловедение • Технологическое оборудование и машиностроение • Транспортно-технологическое направление • Технология продуктов общественного питания • Энергетика...»

«ГОСУДАРСТВЕННАЯ КОРПОРАЦИЯ ПО АТОМНОЙ ЭНЕРГИИ «РОСАТОМ» ВСЕРОССИЙСКИЙ НАУЧНО-ИССЛЕДОВАТЕЛЬСКИЙ ИНСТИТУТ АВТОМАТИКИ им. Н.Л. ДУХОВА ОТЧЕТ ПО ЭКОЛОГИЧЕСКОЙ БЕЗОПАСНОСТИ за 2012 год ОТЧЕТ ПО ЭКОЛОГИЧЕСКОЙ БЕЗОПАСНОСТИ Содержание 1. Общая характеристика ФГУП «ВНИИА»...................................................3 2. Экологическая политика ФГУП «ВНИИА»...................................................»

«ИНСТИТУТ ВОСТОКОВЕДЕНИЯ РАН THE INSTITUTE OF ORIENTAL STUDIES, RAS ИНСТИТУТ ДАЛЬНЕГО ВОСТОКА РАН THE INSTITUTE OF FAR EAST, RAS АССОЦИАЦИЯ ЯПОНОВЕДОВ THE ASSOCIATION OF JAPANESE STUDIES ЯПОНИЯ в поисках новой глобальной роли JAPAN in search of a new global role Москва Наука — Восточная литература УДК 94 (520) ББК 63.3 (5Япо) Я Настоящее издание подготовлено при финансовой поддержке Японского фонда Руководитель и ответственный редактор проекта Д.В. Стрельцов Япония в поисках новой глобальной...»

«УДК 316. 5 РОССИЙСКИЕ УЧЕНЫЕ ОБ АКТУАЛЬНЫХ ПРОБЛЕМАХ ТРУДОВОЙ МИГРАЦИИ М.Н. Начапкин, доцент, к.и.н., доцент кафедры ДПО РГППУ maks.nachapkin@ mail.ru RUSSIAN SCIENTISTS ABOUTACTUAL PROBLEMS OF LABOR MIGRATION M.N. Nachapkin, candidate sc. (History), associate Prof, Russian State Professional-Pedagogical University, Ekaterinburg maks.nachapkin@ mail.ru АННОТАЦИЯ В статье рассматриваются особенности современной российской государственной политики, с учетом вступивших в 2015 г. кардинальных...»

«Март 2011 года © 2011 Международный Валютный Фонд Доклад МВФ по стране № 11/69 Беларусь: документ по отдельным вопросам Настоящий документ по отдельным вопросам по Беларуси был подготовлен группой сотрудников Международного Валютного Фонда в качестве справочного документа для периодических консультаций с этим государством-членом. Он основан на информации, имевшейся на момент завершения его подготовки 17 февраля 2011 года. В документе изложены взгляды указанной группы сотрудников, которые не...»

«Анализ деятельности Муниципального учреждения Централизованная библиотечная система муниципального района г.Нея и Нейский район Костромской области за 2013 год. Коротко о главном.МУ ЦБС муниципального района г.Нея и Нейский район Костромской области объединяет 13 библиотек: Центральная, Детская, 11 сельских и 2 клуба-библиотеки. В ЦБС работает 20 библиотечных работников. Из них 6 человек имеют высшее, в том числе 1– библиотечное. 9 специалистов имеют среднее специальное библиотечное. Фонд ЦБС...»

«Основные итоги работы социальной защиты населения Кемеровской области в 2012 году и задачи на 2013 год Разработка законодательных и иных нормативных правовых актов Кемеровской области В 2012 году проведена работа по разработке 13 законопроектов, более 80 актов Коллегии Администрации Кемеровской области и нормативных правовых актов департамента, в 2011 году разработано 17 законопроектов, более 50 актов Коллегии Администрации Кемеровской области и нормативных правовых актов департамента. В том...»

«РОССИЙСКАЯ АКАДЕМИЯ НАУК ИНСТИТУТ СОЦИАЛЬНО-ПОЛИТИЧЕСКИХ ИССЛЕДОВАНИЙ С.В. Рязанцев ТРУДОВАЯ МИГРАЦИЯ В СТРАНАХ СНГ И БАЛТИИ: ТЕНДЕНЦИИ, ПОСЛЕДСТВИЯ, РЕГУЛИРОВАНИЕ МОСКВА • 2007 Ryazan_1.indd 1 20.11.2007 18:54:46 УДК 338:331 ББК 65.248 Р99 Книга подготовлена на средства гранта Фонда “Human Capital Foundation” Рецензенты: Член-корреспондент РАН Н.М. Римашевская доктор экономических наук, профессор Л.Л. Рыбаковский доктор экономических наук, профессор В.А. Ионцев Сведения об авторе: Автор —...»

«ОУП ВПО «АКАДЕМИЯ ТРУДА И СОЦИАЛЬНЫХ ОТНОШЕНИЙ» ИНСТИТУТ СОЦИАЛЬНОЙ ПОЛИТИКИ Лучшие практики участия российских профсоюзных организаций в профессиональном образовании и обучении и непрерывном профессиональном обучении Работа выполнена для Европейского фонда образования Москва, 201 Содержание Актуальность проблемы 1. Статистика состояния ПОО 2. Участие профсоюзов в развитии ПОО 3. 3.1. Генеральное соглашение на федеральном уровне 3.2. Общероссийские (отраслевые) соглашения: опыт...»

«С. В. Акопов Эпистемологические сообщества: Производство политических нарративов в эпоху глобализации Электронный ресурс URL: http://www.civisbook.ru/files/File/Akopov_RAPN.pdf Пятый Всероссийский конгресс политологов Москва, 20-22 ноября 2009 г. ЭПИСТЕМИЧЕСКИЕ СООБЩЕСТВА: ПРОИЗВОДСТВО ПОЛИТИЧЕСКИХ НАРРАТИВОВ В ЭПОХУ ГЛОБАЛИЗАЦИИ Сергей Владимирович АКОПОВ кандидат политических наук, доцент, кафедра политологии, факультет государственного и муниципального управления, Северо-западная академия...»

«Московский гуманитарный университет Институт фундаментальных и прикладных исследований ГОСУДАРСТВЕННАЯ МОЛОДЕЖНАЯ ПОЛИТИКА: РОССИЙСКАЯ И МИРОВАЯ ПРАКТИКА РЕАЛИЗАЦИИ В ОБЩЕСТВЕ ИННОВАЦИОННОГО ПОТЕНЦИАЛА НОВЫХ ПОКОЛЕНИЙ Под общей редакцией Вал. А. Лукова Выпуск Издательство Московского гуманитарного университета УДК 3163/. ББК 66.75 (2Рос) 60.5 Г Научное издание Рекомендовано к печати советом Института фундаментальных и прикладных исследований Московского гуманитарного университета, Отделением...»

«УДК 378 Н.В. Ипполитова, Н.С. Стерхова, г. Шадринск Виды и формы организации исследовательской деятельности студентов педвуза В статье анализируется понятие «исследовательская деятельность», характеризуются виды и формы исследовательской деятельности студентов педагогического вуза. Исследовательская деятельность, научно-исследовательская деятельность, учебноисследовательская деятельность студентов, виды исследовательской деятельности студентов, формы исследовательской деятельности студентов....»

«Министерство образования и науки РФ Филиал Частного образовательного учреждения высшего профессионального образования «БАЛТИЙСКИЙ ИНСТИТУТ ЭКОЛОГИИ, ПОЛИТИКИ И ПРАВА» в г. Мурманске УТВЕРЖДЕНО ПРИНЯТО Директор Филиала на заседании кафедры гражданскоЧОУ ВПО БИЭПП в г. Мурманске правовых дисциплин ЧОУ ВПО БИЭПП в.г. Мурманске А.С. Коробейников протокол № _2 от «_26_»_сентября 2014 года «_26_»_сентября_ 2014 года Учебно методический комплекс дисциплины СЕМЕЙНОЕ ПРАВО Специальность 030501...»

«Отчет о выполнении мероприятий Плана межведомственного взаимодействия в сфере реализации государственной миграционной политики на территории Республики Карелия за 1 полугодие 2015 года 1.1. Разработка предложений по корректировке размера утвержденных квот на выдачу разрешений на работу иностранным гражданам, прибывающим в Российскую Федерацию в порядке, требующем получения визы, для Республики Карелия на 2015 и 2016 годы. В отчетном периоде проведено 2 заседания Межведомственной комиссии по...»

«Наблюдая за Поднебесной (мониторинг китайских СМИ за 9 – 23 марта 2015 г.) Институт исследований развивающихся рынков Московская школа управления СКОЛКОВО Москва, 201 Содержание EXECUTIVE SUMMARY КИТАЙ И РОССИЯ Политическое взаимодействие Деловое сотрудничество Китайские инвестиции в России ГЛОБАЛЬНЫЕ СТРАТЕГИИ ЭКОНОМИЧЕСКАЯ ТРАНСФОРМАЦИЯ КОРПОРАТИВНЫЙ ЛАНДШАФТ АНТИКОРРУПЦИОННАЯ ПОЛИТИКА КАЛЕНДАРЬ СОБЫТИЙ EXECUTIVE SUMMARY Глава канцелярии ЦК Компартии КНР Ли Чжаньшу 19 марта провел встречу с...»








 
2016 www.nauka.x-pdf.ru - «Бесплатная электронная библиотека - Книги, издания, публикации»

Материалы этого сайта размещены для ознакомления, все права принадлежат их авторам.
Если Вы не согласны с тем, что Ваш материал размещён на этом сайте, пожалуйста, напишите нам, мы в течении 1-2 рабочих дней удалим его.