WWW.NAUKA.X-PDF.RU
БЕСПЛАТНАЯ ЭЛЕКТРОННАЯ БИБЛИОТЕКА - Книги, издания, публикации
 


Pages:     | 1 || 3 | 4 |

«„Добри практики за интеграцията на уязвими групи в частния бизнес и държавните институции” Доклад по проект по програма PROGRESS 2007-2013 г. СОФИЯ септември 2011 г. Проектът се ...»

-- [ Страница 2 ] --

Изводът категорично се налага от резултатите от изпълнението на проект “Расови и етнически малцинства, имиграция и ролята на синдикатите в борбата с дискриминацията и ксенофобията, в насърчаване участието и осигуряване на социална интеграция и гражданство” (RITU) и докладът, който е изработен по него. По отношение на малцинствата там се посочва, че турската (9.5%) и циганската етнически групи (4.6%) не могат да окажат сериозен натиск върху пазара на труда, даващ основание да се говори за етническа безработица. Наръчник – Профсъюзите против расизма и дискриминацията - http://www.imirbg.org/imir/books/RITU%20Trade%20Unions%20Guide.pdf, 2005 г.

21 Според изследване на ПРООН от 2005 г. В България живеещите под прага на бедността роми са пет пъти по-многобройни от принадлежащите към националното мнозинство граждани в същото положение, www.undp.bg/file_dl.php?url=uploads/images/894.pdf състоянието на тази група22. Данните от изследване на Световната банка и Институт „Отворено общество” – София през 2007 г. показват, че бедността сред ромите е достигнала 55% - около три пъти повече от общото равнище на бедност в страната. В един от анализите се посочва, че голямото увеличение на относителната бедност сред тях вероятно се е случило още преди да започне кризата. Възможно е кризата почти да не е допринесла за това или да е допринесла много малко. Сред ромските домакинства при 44% има някакъв трудов доход. Средният доход от труд в тези домакинства, в които има поне един работещ, е 541 лева – много по-нисък от средния за страната. Много често работодателят не е предложил какъвто и да е договор. При 17.6% от ромските домакинства член на домакинството е загубил работата си в периода март 2009

– февруари 2010 г. Средно 11.4% от всички домакинствата са загубили работата си за същия период. През последните години е налице един нов феномен на заетост сред ромите и на този етап той е много широко разпространен. Много роми в момента в търсене на препитание живеят и работят в Западна Европа. Няма точни данни каква е бройката, но вероятно става дума за стотици хиляди.

По отношение на възрастови показатели на трудовата сила в България, ромската етническа група е в най-благоприятната възрастова ситуация в сравнение с българите. В същото време обаче всеки шести представител на групата е неграмотен. Проблем е и фактът, че за голяма част от ромите образованието не е приоритет, поради ниските доходи и високата бедност в общността. Недостатъчното образование проектира и възпроизвежда поколения от деца и млади хора, които не посещават редовно училище.

Освен градската безработица сред ромите налице е и значително повисока безработица в селските райони. В някои села сред ромското население тя е над 90%. Основните доходи за препитание идват от участието на ромите в селското стопанство, но много често там заетостта е сезонна и несигурна.

Политиката за заетост сред ромите е неделима част от цялостната политика за интеграцията им. Като цяло обаче политиката за интеграция на това малцинство е не особено ефективна и това, разбира се, влияе и на политиката по заетост. Сред положителните примери за стъпки в посока осигуряване на заетост на ромите по инициатива на националния координатор на Десетилетието на Ромското включване са проведените през 2009 г. от Агенцията по заетостта 14 трудови борси в страната – 7 общи и специализирани. Година по-рано, през 2008 г., Агенцията провежда 21 трудови борси в страната, от които 7 общи и 14 специализирани: за роми, за розобер, в сферата на туризма, хотелиерството и ресторантьорството, в селското стопанство и преработващата селскостопанска промишленост и пр.

Някои организации определят специализираните трудови борси за роми като дискриминационна изява, но в някои от най-големите ромски гета има нужда от специализирана кампания за насърчаване на хората от общността. В едно от интервютата през 2006 г. Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта Показателен е фактът, представен от изследване на Алексей Пампоров от Институт „Отворено общество” на тема „Социални дистанции и етнически стереотипи за малцинствата в България”, стр. 46-59, http://opendata.bg/data/file/PUBLICATIONS/July_2009_SocialDistancesReport.pdf, че мнозинството е много по-склонно да работи във фирма, където роми изпълняват функцията на общи работници и хигиентисти, отколкото на преки ръководители и колеги.

заявява, че 30% от проявилите интерес и взели участие в организираните в страната ромски борси вече са започнали работа. Той уточнява, че над 8 200 представители на малцинствата са проявили интерес към трудовите изложения на Агенцията и голяма част от тях са намерили реализация на пазара на труда, макар и тя да е била сезонна. По-голяма част от наетите хора са с ниска квалификация.

Досега провежданите правителствени мерки и програми в известна степен облекчават проблемите и съдействат за подобряване положението на ромите, но не може да се каже, че имат устойчив положителен ефект.

Резултатите от реализираните проекти и програми показват, че всички политически действия трябва да се организират и адаптират в съответствие със съществуващите различия вътре в ромската общност и нуждите на различните ромски групи и подгрупи. Необходимо е да се предлага повече и поблагоприятни икономически възможности за интегрирането на хората от ромската общност на пазара на труда. На първо място е необходимо да се извършат социални и подкрепящи дейности, които да повишават уменията за работа, мотивацията и насърчаване на обезкуражените роми, чрез подобряване на образованието им, изграждане на умения за организиране на личния и професионален живот и адаптиране към реалностите на конкретната общност.

На второ място, усилията на държавните и неправителствени организации е необходимо да се насочат към дейности и услуги в т.ч. и субсидирана заетост, които да осъществяват мостове между работната сила и бизнеса, като на бизнеса бъде осигурена необходимата гъвкавост при наемането и освобождаването на наетите, а на работниците и служителите бъде гарантирана необходимата сигурност. За целта държавата трябва да поеме основните финансови рискове дори при дългосрочната безработица и да поеме основните инвестиции в квалификация и продължаващо образование.

Към момента липсва критична маса от работещи идеи какво може да бъде направено в сферата на заетостта и ромската общност. Изводът, който се налага, е, че са необходими значително по-енергични действия в тази посока, така че да бъде включен наличният трудов ресурс от ромската общност в бизнеса.

Добра практика: Национална програма „Активиране на неактивни лица” Име

НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА „АКТИВИРАНЕ НА НЕАКТИВНИ ЛИЦА”

Отговорна институция, приложила добрата практика (интернет страница, адрес) Агенция по заетостта http://www.az.government.bg/Projects/Prog/Activ/Frame_Activirane.htm Описание (цели, дейности, времетраене и обхват на добрата практика) Основната цел на програмата е активиране и включване на пазара на труда на неактивни и обезкуражени лица (голяма част от които са роми), посредством индивидуално и групово прилагане на инструменти и услуги за привличането и мотивирането им да се регистрират в дирекциите „Бюро по труда”, за да получат право за включване в обучение и/или заетост. Сред непосредствените цели са обучението за работа с неактивни лица и включване в заетост на ромски медиатори. Програмата информира неактивни и обезкуражени лица относно услугите, предлагани от бюрата по труда, правата и задълженията на безработните и заетите и мотивиране за регистриране в бюрата по труда. Освен това тя информира и консултира неактивни и обезкуражени лица, желаещи да работят, относно възможностите за устройване на работа. Цел на програмата е и постигане на социална интеграция на икономически неактивните лица в трудоспособна възраст и намаляване на риска от бедност. По програмата се цели провеждане на информационни кампании и неформални семинари за насърчаване активното поведение на пазара на труда, както и на специализирани трудови борси за „срещане” на търсенето на работна сила от страна на работодателите и предлагането на работна сила от лицата, желаещи да започнат работа. По този начин би могло да се изгради сътрудничество на местно ниво между всички заинтересовани страни на пазара на труда (бюра по труда, работодатели, НПО, гражданско общество и др.) за развитие на заетостта и намаляване на безработицата.

За настоящия доклад голям интерес представляват и трите компонента на програмата - „Работа с неактивните лица”, „Трудови борси” и „Насърчаване и развитие на местно сътрудничество по въпросите на заетостта”, с национално изпълнение, на територията на всички Дирекции „Бюро по труда” (ДБТ).

По първия компонент, Работа с неактивните лица се обучават и назначават като трудови посредници ромски медиатори към ДБТ. Това са регистрирани безработни лица, самоопределили се като роми, със завършено минимум средно образование. Във всяка ДБТ могат да бъдат назначени до двама ромски медиатори. Всеки одобрен и назначен ромски медиатор има право да ползва наличната техника и ресурси в бюрото по труда, в което е назначен, с цел ориентиране в ситуацията на пазара на труда и подходящо обезпечаване на работата си с неактивните и обезкуражените лица.

За да се провокира активното поведение на пазара на труда на неактивните и обезкуражените лица, задачата на ромския медиатор е да съкрати/прекрати престоя на лицата без работа и да ги насочи към реализация на трудовия пазар посредством мотивирането им да се регистрират в бюрата по труда. За целта медиаторът работи активно с лица, обект на Програмата, като провежда формални и неформални, неуговорени предварително срещи с тях.

При провеждането на срещите целта е да се определи от медиатора съществуват ли обективни - преодолими или непреодолими пречки - пред лицата да си намерят и да започнат работа (пречки, които поставят лицето в неизгодно положение на пазара на труда - те могат да бъдат свързани с личността - пол, възраст, етническа принадлежност; професията – дали се търси или не на местния пазар на труда; липсата на квалификация и трудов стаж;

личностните качества). Медиаторът работи съобразно индивидуалните потребности и характеристики на бенефициентите, информира ги и ги мотивира да бъдат активни на пазара на труда. За постигане на тези цели медиаторът работи в кварталите с население с предимно ромски етнически произход.

Медиаторите предоставят практически насоки за търсене на работа.

По компонент Трудови борси се организират и провеждат общи и специализирани трудови борси с цел директно договаряне и удовлетворяване интересите на търсещите работа лица и работодателите. Трудовите борси предоставят възможност на работодателите от даден регион (или отрасъл) да заявят от какви работници се нуждаят и директно да се договарят с търсещите работа лица. Лицата, участващи в борсите, получават информация по интересуващите ги въпроси относно условията на работа и заплащане на конкретните работни места. Договарят се пряко с работодателите и по този начин се насърчава предлагането на труд, в т.ч. от до момента неактивни и обезкуражени лица, без регистрация в бюрата по труда. При организирането на подобни борси се оказва помощ и насочване при избор на професионална област, квалификация и адаптиране към ново работно място, организирано със съдействието на работодателите, участващи в трудовата борса.

Основна задача на Програмата е предприемането на действия с оглед повишаване предлагането на труд на неактивни и обезкуражени лица посредством индивидуална и групова работа с тях в неформална обстановка. В рамките на Програмата е поставена и специфичната задача да се тества неприлаган до момента неформален подход за справяне с проблеми на местните пазари на труда. Като най-добре запознати със ситуацията в общините, местните организации – представители на държавната власт, на социалните партньори, НПО, представители на бизнеса, гражданското общество, обединяват усилията си посредством взаимно договаряне относно проблемните области, необходимите действия за преодоляването им, отговорностите и възможностите за подобряване ситуацията на пазара на труда.

Институциите, ангажирани с изпълнението на Програмата, са МТСП, АЗ, Дирекции „Регионална служба за заетост”, ДБТ, Центърът за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, Комисии по заетостта към областните съвети за регионално развитие, Съвети за сътрудничество и Социални партньори.

Реализацията на програмата се финансира със средства от бюджета за активна политика на МТСП, съгласно Националния план за действие по заетостта за съответната година. За всеки нает на работа по Програмата ромски медиатор, за срока на изпълнение на Програмата, се предоставят средства за трудово възнаграждение в размер, определен с Националния план за действие по заетостта за съответната година (през 2011 г. - 300 лв. за наетите лица със средно образование и 350 лв. за наетите лица с висше образование), за действително отработеното време; за допълнителни възнаграждения по минимални размери, установени в Кодекса на труда и в нормативните актове по прилагането му; за възнаграждения за основен платен годишен отпуск по чл.

155 от Кодекса на труда; за възнаграждение по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване; за дължимите вноски за сметка на работодателя за фондовете на ДОО, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за Националната здравно осигурителна каса, съгласно чл.6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване върху сумата от средствата, предвидени за възнаграждение. Програмата отделя средства за регистрираните безработни лица, одобрени за наемане като ромски медиатори по Програмата, за провеждане на обучение за професионална квалификация. Финансирането на организацията и провеждането на трудови борси е в рамките на бюджета на Агенцията по заетостта за съответната година.

Програмата засега е със срок на действие до 31.12.2011 г., но въз основа на мониторинга и оценката на постигнатите резултати по изпълнение на целите на Програмата е възможно да се удължи срокът на действието й.

Постигнати резултати на добрата практика (включен брой хора, влияние, ефекти) В резултат от изпълнението на програмата са обучени за работа с неактивни лица регистрирани безработни лица. Осигурена е продължителна трудова заетост и социално осигуряване на трудоспособни безработни лица, назначени в бюрата по труда като ромски медиатори. Активирани са лица, регистрирани в дирекциите “Бюро по труда” и ползвали предлаганите там услуги. Организирани са и са проведени специализирани трудови борси.

По общо мнение на експерти националната програма „Активиране на неактивни лица” има значителен социален ефект. От обучените ромски медиатори над 70 продължават да работят като трудови посредници в предварително определени бюра по труда в страната. Така например за периода от август 2008 г. до декември 2009 г. отчетът на програмата показва следното:

• Трудови медиатори от ромски произход. За периода 2008-2009 г. са обучени и назначени на работа общо 125 лица от ромски произход. Към месец февруари 2010 г. работят 102 медиатори от 71 ДБТ;

• Дейности на трудовите медиатори: организирани и проведени информационни кампании “Ела и се регистрирай в ДБТ”; проведени са 15 618 неформални срещи с неактивни лица (групови и индивидуално); 472 срещи с НПО, социални партньори и работодателски организации; 7 срещи с работодатели;

• Постигнати резултати: 13 947 лица от ромски произход са се регистрирали в ДБТ; 2 029 от тях са се реализирали, както следва: 92 лица са включени в обучение за ограмотяване, 143 лица са включени в обучение за професионална квалификация и 1794 са устроени на работа;

за периода 2006-2009 г. ДБТ са провели 975 срещи с официални и неформални лидери на ромската общност по места за търсене на тяхното съдействие при реализирането на предвидените дейности в плана;

• Специализирани трудови борси, насочени към ромската общност. За периода 2006-2009 г. са проведени общо 20 специализирани трудови борси, насочени към ромската общност. На тях са присъствали около 3 951 търсещи работа роми и 310 работодатели, които са обявили 4 4 свободни работни места. Работа са започнали 3 117;

• През 2010 г. са организирани и проведени общо 108 трудови борси в страната – 62 общи и 46 специализирани. От специализираните борси, 10 са насочени към ромската общност. Специализираните трудови борси, насочени към ромската общност, са проведени в следните населени места: Ветово, Лом, Берковица, Котел, Кюстендил, Каспичан, Луковит, Ихтиман, Стамболийски, Чирпан.

Приоритетни действия за 2010 г. са били доразвиване на трудовото посредничество и утвърждаване ролята на трудовите медиатори от ромски произход в страната.

Коментари Тази добра практика се отличава със своя индивидуален подход към уязвимата група. Въпреки това обаче мярката е мислена по-скоро като временна. Както в много от дейностите реализирани от държавни институции и тук се наблюдава тясно и сегментирано третиране на заетостта без да се активират други лостове в общността, които биха били полезни, като например развитието на социална услуга с конкретни планове за развитие и интеграция на трайно безработните хора от общността. В тази добра практика се разчита повече на един човек от ромската общност, който се очаква да бъде посредник, но много често това не е достатъчно. За голяма част от трайно безработните и обезкуражени хора се налага да се работи със системна и дългосрочна програма за изграждане на умения. На първо място е необходима задълбочена социална работа в по-тесния семеен кръг и на второ място - включване в дейностите на общността, образование, заетост и пр. В подобни социални програми много често се включват всички членове на семейството, като се работи професионално и подготвено от екипи по социална работа за интеграция. За подходящ европейски пример може да бъде посочен проект23, който се реализиран в Литва от ПРООН с партньорството на ромски НПО, държавни и частни организации (виж Приложение 1). В този проект има ясно записани дейности, които наблягат на социалната работа с целевите групи и изграждане на житейски умения за справяне с различни задачи както в семейството, така и извън него в общността. Друг пример е доклад, изготвен от румънското правителство24, от който е видно, че до голяма степен подходът и дейностите са идентични на тези в България. В предложения от Румъния доклад обаче е видно по-скоро представяне на правителствени проекти, отколкото анализ на конкретните резултати и ефекти от изпълнението им.

Резултатите по представената практика в България на АЗ показват добри резултати на базата на количествени индикатори, но биха могли да постигнат повече успехи, ако не се гледа на заетостта самостоятелно, а в цялостен план на житейска и трудова реализация, използвайки подходите на социалната работа със семейства и високорискови общности.

Face Roma: Innovative ways of Roma inclusion into labour market (Atsigrk romus:

Inovatyvios rom dalyvavimo darbo rinkoje priemons), http://www.undp.lt/uploads/project%20documents/UNDP%20prodoc_Roma%20project.pdf 24 Национална агенция за ромите, към правителството на Румъния, „Публични политики – добри практики”, http://www.osce.org/cio/68971

3.4. Имигранти

Имиграцията е ново явление в историята на България – тя датира от 60те и 70-те години на 20 век, когато страната ни подписва спогодби с азиатски и африкански страни за приемането на чуждестранни студенти. След падането на тоталитарния режим, промените през 90-те години на миналия век и членството на България в евро-атлантическите структури, миграционната ситуация в България се променя като постепенно се очертават две основни (класически) групи – бежанци и икономически имигранти. Поради разположението си на югоизточния вход към Европа, България е също така транзитна страна за мигранти от Азия и Африка и част от маршрутите им към другите страни-членки на ЕС. След присъединяването към Съюза югоизточната граница на България с Турция се превръща във външна граница на разширения Европейски съюз.

Западната българска граница с Република Сърбия и Република Македония също става външна граница на ЕС.

Специалистите по имиграция са на мнение, че липсват системни и адекватни данни за броя на имигрантите в България25. За имигрантските общности и техните характерни особености и проблеми повечето изследователи говорят предимно описателно и в качествени, а не количествени измерения.

Така например мнозинството от китайците у нас са хора без високо образование, заети в два основни сектора – ресторантьорство и търговия на дребно. На противоположния полюс са африканците – високо образовани, инженери, лекари и др. Арабите са основните конкуренти на китайците в двете споменати икономически ниши. Китайците успяват със своята предприемчивост да завземат някои по-предни икономически позиции в сравнение с арабите, които бяха част от бизнеса в началото на посткомунистическия преход.

Високообразованите имигранти не съумяват да се примирят с унизителното заплащане на специалистите в България и избират собствения бизнес като възможност да осигурят по-висок жизнен стандарт на семействата си. По същата причина българските специалисти напускат България и търсят поадекватно заплащане за престижните си специалности, включително и в страните, откъдето са дошли нашите имигранти, тоест арабски лекари и архитекти работят като търговци на авточасти в България, а български лекари и архитекти работят като гастарбайтери в арабските страни.

След присъединяването на България към Европейския съюз и приемането на политиките на ЕС за малцинствата и имигрантските общности, управляващите разработват редица стратегически документи. Те в голямата си част се съобразяват с Директива 2000/43/ЕО (6) за прилагане на принципа на равно третиране на гражданите без оглед на тяхната раса или етнически произход26, както и Директива 2000/78/ЕО, която задава общата рамка за

Виж например Кръстева, Анна. Имиграцията в България, София, IMIR, 2005 г.

Директива 2000/43/ЕО (6) за прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на раса или етнически произход http://eurlex.europa.eu/smartapi/cgi/sga_doc?smartapi!celexapi!prod!CELEXnumdoc&lg=en&numdoc=32000L0 043&model=guichett равно третиране в областта на труда, професионалната реализация27 и преодоляването на дискриминацията в областта на заетостта. Еднаквата закрила от дискриминация и равен достъп до стопанска дейност на българските и чуждестранните граждани са залегнали и в Конституцията на Република България28 - рамка за всички закони в страната. Стратегическият документ29, наречен „Национална програма за интеграция на бежанците в България 2007приет през 2007 година от Министерски съвет, е основният документ, чрез който трябва да се реализират набелязаните стратегически цели.

Трудова дейност на територията на Република България могат да извършват чуждестранни граждани, които са наети по трудово правоотношение от работодател по смисъла на Кодекса на труда, или такива, които са командировани за определен срок от чуждестранен работодател, или такива, които желаят да извършват дейност на свободна практика. Заетостта на чуждестранните граждани в България е регламентирана от Закона за насърчаване на заетостта30 и подзаконовите нормативни актове на Министерски съвет. Трудова дейност може да се извършва само след получаване на разрешително за работа от Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика. На основание на чл. 70, ал. 3, във връзка с чл. 3, т. 3 от Закона за насърчаване на заетостта, чужденците със статут на бежанец или предоставен хуманитарен статут могат да работят в Република България, без да се изисква специално разрешително. Проблемите при намирането на работа за тези хора са много и интеграцията им на пазара на труда е трудна и сложна. Основните пречки за това са недоброто владеене на български език, а още повече това, че тези хора често нямат документи за завършено образование, както и документи за трудов стаж по съответната специалност.

Безспорно това поставя бежанците сред групата на хората в неравностойно положение на пазара на труда. Няма специални изследвания в областта на заетостта, които да представят по-задълбочен анализ на трудностите, които срещат бежанците и имигрантите на пазара на труда.

В същото време са налице множество проблеми, свързани с трудовата реализация на имигрантите/бежанците в България. Основните дискриминационни въпроси пред имигрантските общности са свързани преди всичко с реализацията на пазара на труда, достъпа до образование, жилище и хуманното третиране на бежанците и имигрантите, останали по някаква причина без визи. Много често те са принудени да работят нелегално и при унизителни условия на труд. Основният проблем по отношение на интеграцията на тези общности е свързан с нуждата от промяна на универсалните услуги образование, здравеопазване, посредничество на пазара на труда, така че тези хора да имат шанс за реализация. Някои имигрантски групи срещат същите интеграционни проблеми, от които страдат други уязвими групи, живеещи в Директива на Съвета 2000/78/ЕО, от 27 ноември 2000 г, с която се създава обща рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите http://eurlex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:32000L0078:EN:HTML Чл. 19, ал. 3 и чл. 48, ал. ал. 1, 3, 4 и 5 от Конституцията на Република България 29 Национална програма за интеграция на бежанците в България 2007-2013, http://www.bcrmbg.org/docs/NPI.pdf Закон за насърчаване на заетостта: http://www.az.government.bg/Legislation/ZNZ.html#LHead8 бедност и изолация - хората с увреждания, възрастните и хората с психични заболявания.

Кризата засяга всички общности, но в сравнение с ромите например, същото не може да се твърди за имигрантските общности - първо, за тях има много малко налични данни и второ, имигрантските общности преди настъпването на кризата са заети предимно с малък и среден бизнес. Самите имигрантски общности са доста различни като етнически произход, статут и миграционни стратегии, което прави обрисуването на общ профил и извеждането на валидни характерни особености много трудно31.

Аналитичният доклад32 по проблемите на нелегално работещите имигранти в България посочва, че дори и големите международни фирми използват недокументиран труд. Сред имигрантите в България са доста популярни заводите на Кока Кола, които отскоро наемат имигранти за найтежкия труд – опаковъчни и товарно-разтоварни дейности, без договор (стр.

22). Дневната надница е 20 лева на ден; за сравнение - на други места недокументираните работници получават 10 или 15 лева на ден33. Статутът на тези хора като недокументирани води и до други нарушения в правилниците – те не получават защитно работно облекло или каквито и да било осигуровки.

Анализът на проведените интервюта в горецитирания доклад показва, че недокументираните имигранти работят предимно като временни общи работници, извършващи тежък физически труд в строителството или като хамали в големи предприятия. Друга част са заети в заведения за бързо хранене (предимно арабски), а трети работят като продавачи или доставчици на стоки на големи пазари, където е съсредоточена недокументирана имигрантска работна ръка. Докладът посочва, че съществува корупция и твърде сложна система за издаване на статут на бежанец.

В периода септември - декември 2008 г. Българският Хелзинкски Комитет (БХК) провежда групови дискусии с различни уязвими групи. Според доклада на БХК фокус-групата на бежанците34 е споделила, че е налице дискриминационно отношение при наемането на работа и тормоз на работното място заради цвета на кожата.

Положителни примери за преодоляване на трудната ситуация са налице.

Така например в Доклада за дейността на ДАБ за 2007 г. се посочва, че ДАБ има издаден лиценз №200412168 от Националната агенция за професионално образование и обучение при МС за професионално обучение на получили Така например Националната стратегия по миграция и интеграция работи с няколко групи: 1) Български граждани, пребиваващи на територията на други страни ; 2) Граждани на трети страни с квалификация, отговаряща на потребностите на българската икономика в секторите, които изпитват недостиг от работна сила; 3) Граждани на други държави и лица без гражданство.

В целевите групи на този програмен документ са пропуснати чуждите граждани със статут на бежанци у нас, които имат най-голяма нужда от интеграция. Повече за стратегията виж на www.strategy.bg/FileHandler.ashx?fileId=665 32 Аналитичен доклад за проблемите на нелегално работещите имигранти в България, Международен център за изследване на Малцинствата и културните взаимодействия, октомври 2008 г.: http://www.imir-bg.org/imir/reports/Analytical_report_BG1.pdf

–  –  –

Дискриминацията и защитата от дискриминация в нагласите на мнозинството и сред уязвимите групи в България, (стр.9, 12), 2009 http://www.bghelsinki.org/upload/resources/Discrimination_EffectivenessADregime.pdf закрила чужденци в професиите шивач, фризьор, козметик и компютърен оператор. През 2007 г. в професионалните кабинети на Интеграционния център за бежанци са преминали 62 чужденци - курсисти и практикуващи професията като чираци. Основен партньор на ДАБ по проблемите на трудовата заетост на бежанците е МТСП. Бежанците имат достъп до всички програми за трудова заетост на дирекциите “Бюра по труда” в страната. С получаване на статут бежанците придобиват равни права с българските граждани в сферата на труда. Със съдействието на Интеграционния център чрез дирекциите на “Бюрата по труда” в столицата, на работа са устроени 53 чужденци. Центърът работи за намиране на работа на безработните бежанци - следи за свободни работни места, при наличие на подходяща работа подпомага бежанците при изготвяне на документи за кандидатстване и осигурява връзката работодателбежанец.

Добра практика: Проект «Отворени градове» (OPENCities)

Добрите практики за уязвимата група на имигрантите са изключително малко. Част от обяснението на този факт се крие може би в хода на процесите от последните няколко години, тъй като едва тогава България започва да се превръща от предимно емигрантска страна в държава с постоянно нарастваща имиграция. Въпреки това считаме, че проектът «Оворени градове» (OPENCities) на Британския съвет може да послужи за добър пример.

Име Проект «Отворени градове» (OPENCities) Отговорна институция, приложила добрата практика (интернет страница, адрес) Британски съвет в сътрудничество със Столична община http://opencities.britishcouncil.org/web/index.php?home_en Описание (цели, дейности, времетраене и обхват на добрата практика) За момента това е находчива инициатива, която обвързва в едно отварянето на град като София чрез и за имигрантите. На убеждението, че София има нужда от енергията, потенциала и ентусиазма на такива хора, за да се развива и просперира икономически, стъпва този проект. Във фокуса му стои разбирането, че свободната търговия и привличането на имигранти в един град може да спомогне за благополучието на всички, които живеят в него. За целта администрацията се ангажира и да предприеме конкретни стъпки да подобри отвореността си.

OPENCities e регионален проект, иницииран от Британски съвет през 2007 г. Партньори по проекта са: Белфаст (Северна Ирландия), Дъблин (Ирландия), Виена (Австрия), София (България), Мадрид (Испания), Кардиф (Уелс), Билбао (Испания), Дюселдорф (Германия), Познан (Полша) и Нитра (Словакия).

OPENCities се финансира от Британски съвет, програма URBACT на Европейския съюз и градовете - участници. Освен гореизброените градове-партньори, има още няколко града, които са със статут сътрудници, сред които Единбург, Лондон, Манчестър, Торонто, Сао Пауло, Сингапур. Проектът е подкрепен от редица сътрудничещи му организации - Eurocities, Фондация „Мейтри”, Сидалия, Фондация „Метрополи”, Партньорско сдружение „Комедия”, Национална агенция за икономическо развитие на Шотландия, Лондонската агенция за развитие, Федерал ризърв банк – Ню Йорк, Североизточна търговска камара – Англия, Университет Лофбъроу, Базелски икономически институт, Група по миграционна политика, ECOTEC. Местните партньори са CERMES и София Еко.

Основна цел на проекта е разработването на политики и стратегии, които разглеждат въпросите на икономическата и социална интеграция на чуждестранните имигранти (първо и второ поколение) от гледна точка на ползите, с които те допринасят за „отварянето” на градовете, за повишаването на конкурентоспособността и разширяването на културното им многообразие.

Сред конкретните цели на проекта са извършване на проучвания и обмен на информация за международната имиграция в градовете; разработване на местен работен план за действие и дискусионни групи на местно ниво; обмяна на добри практики и оценка на участващите градове според техния профил на „отвореност” и степента, в която те включват потенциала и приноса на имигрантите в своите политики; серия от международни конференции и артистични и образователни събития, както и обществени срещи, целящи включването на гражданите в активен диалог; публикации, предназначени за национални, регионални и локални представители на властта; както и обществено обсъждане по въпроси, свързани с имиграцията.

Постигнати резултати на добрата практика (включен брой хора, влияние, ефекти) В първата фаза на проекта "Отворени градове", която приключва през февруари 2011 г., експертите от Британския съвет са се постарали да дефинират какво е отвореност, да се опитат да я измерят и да изработят методология, чрез която градовете могат да сравняват опита си в областта и да обменят добри практики. За целта е създаден онлайн инструмент, който се нарича монитор на отворените градове и без да е класация, сравнява градовете по различни икономически и обществени показатели, за да определи слабите страни и потенциала им. Тъй като конкуренцията между градовете не е сравнима, много по-важното е съответният град да демонстрира решимост за постигане на резултати.

На следващия етап са разработени и официално представени планове за действие по проекта. Идеята е всички да пристъпят към действие, за да може след известно време да се измери напредъкът им. Според монитора на отворените градове София има най-големи проблеми тъкмо в инфраструктурата, бюрокрацията и липсата на социални медиатори, които помагат на мигрантите да се ориентират и да се интегрират по-бързо и безболезнено (включително и на пазара на труда). Някои от проблемите опират до национални политики по отношение на миграцията и прилагането на законите, но има и конкретни мерки за подобряване на климата за чужденците, които може да предприеме общинската администрация. В преодоляването на този дефицит София би могла да почерпи от добрия опит на Амстердам например, където общината е изградила експат център, в който всеки чужденец може да получи разрешително за работа, данъчен номер и съвети как да се установи и ориентира в рамките на час.

Особено достойнство на проекта е разработването на 54 международно сравними индикатори интегрирани в 11 области. Данните за 2010 г. са събрани от най-съвременните източници на информация, като понастоящем те се отнасят до 26 града от различни континенти. Целта за събирането на данни през идната 2012 г. е броят на градовете да нарасне до 100.

Коментари Като цяло миграцията не е водещ проблем за страната ни за разлика от западноевропейските страни. В тази посока ние нямаме много практика и опит.

Въпреки това този модел дава възможност за сравняване и един нов подход към имигрантите.

Този проект, макар и пилотен за София и необхващащ останалата част от страната, представлява амбициозен и добре замислен опит за спомагане в привличането и интегрирането на имигрантите. Негов плюс е съвместното ангажиране на общинските власти, експерти и широката публика, което осигурява цялостна и плътна картина на намеренията, целите и разпространението на резултатите. Има потенциал да бъде приложен и в други (предимно големи) населени места в България, които са съсредоточили повече имигранти.

В сравнение с добрата европейска практика, валидна за съответната група уязвими лица, а именно имигрантите (виж Приложение 1) се налага изводът, че проектът «Отворени градове» представлява малка, но успешна част от бъдещия растеж на услугите в полза на уязвимата група и в този смисъл на ниво постигнати резултати за имигрантите двете добри практики нямат потенциал за съизмеримост. Това обаче не означава, че българската добра практика няма възможност за по-нататъшен успех и разширяване на хоризонта, като в бъдеще вероятно ще е добър пример за още по-успешно начинание. Допълнителен плюс се явява доброто й медийно представяне, лесния за навигация сайт на проекта и приятната работа с него.

3.5. Лесбийки, гейове, бисексулани и трансексуални хора(ЛГБТ)

В България темата за пазара на труда по отношение на ЛГБТ (лесбийките, гей, бисексуални и трансжендър) хората е неизвестна, почти «екзотична» в средите на изследователите, работещи по въпросите на труда и социалното изключване. Липсата на емпирични данни е бариера пред осъществяването на цялостен анализ по темата. Именно поради това нашият подход в настоящия доклад се базира на собствени наблюдения, отделни случаи, отразени в медиите и публични интерпретации, свързани с дискриминацията на работното място и достъпа до услуги за заетост по отношение на хората от ЛГБТ общността.

Развитието на ефективна политика в областта на заетостта, касаещи хората от ЛГБТ общността, е невъзможно, без да има достатъчно анализи и данни за нивото на безработица, тормоз на работното място и т.н. Все още българския пазар на труда използва еднотипни и еднообразни подходи за влияние върху безработицата, без да се стреми да активира и развива човешките ресурси. Необходимо е осмисляне на целия процес на изследване и преглед на дискриминационните проблеми и стереотипи по отношение на ЛГБТ хората в българското общество, така че тези хора да бъдат включени по достоен начин в сферата на заетостта.

Лесбийките, гей, бисексуални и транс сексуални хора са все още дискриминирани при намирането на дом или работа35. Много ЛГБТ хора се страхуват, че ако техният работодател или колеги разкрият сексуалната им ориентация, ще загубят работата си. Този страх е свързан с цялостното отношение към ЛГБТ хората, подхранвано от негативното медийно отразяване с все още преобладаващ стереотипен език.

Съществуват записи и доказателства само за един проект, насочен към ЛГБТ в сферата на заетостта от 2004 г. досега (след приемане на националния Закон за защита от дискриминация), иницииран от националната ЛГБТ организация „Джемини” и финансиран от Демократичната комисия към Посолство на САЩ в София. Липсват доказателства за каквито и да е правителствени инициативи или подети от социални партньори в тази насока.

Стъпка в положителна посока е и второто ЛГБТ Прайд шествие (27 юни 2009 г.). То е организирано от националната ЛГБТ организация БГО „Джемини”.

Прайдът е публично подкрепен от 13 посолства на държави-членки на ЕС в София. Въпреки това няма друга обществена подкрепа от страна на правителството или социални партньори.

През последните четири години в общественото пространство се чуха гласове на правителствени агенции и създатели на политики, които признават Дискриминацията на база сексуална ориентация се счита от анкетираните в ЕС за втората най-често разпространена форма на дискриминация в ЕС, след тази на база етнически произход. Над половината смятат, че тя е широко разпространена (51% смятат, че е широко разпространена; 13% я смятат за много разпространена; 38% за не много разпространена), срещу 41%, които смятат, че е рядкост (30% я смятат за рядко срещано явление, 11% за почти не срещана) съществуващата дискриминация срещу ЛГБТ хората и нуждата от практическо приложение на недискриминационно законодателство спрямо тях. Някои медии и други публични фигури също признават това положение. Въпреки това, липсва политическа и правителствена воля за борба с дискриминацията по признак сексуална ориентация, и това е особено видимо в областта на заетостта и на работното място. Държавата досега не е предприела действителни мерки в тази насока. ЛГБТ малцинството не е включено като целева група в областта на социалната политика, следователно липсва държавна политика и мерки за мониторинг и намаляване на неравенството спрямо тази част от населението.

Съществува малко представителна и достоверна информация за положението на ЛГБТ хората в социалния живот и заетостта. Националните статистически данни от преброяване на населението не включват конкретни данни за ЛГБТ хората. Липсват държавни изследвания и механизми за мониторинг по ЛГБТ въпроси. Въпреки че Закона за защита от дискриминация е инструмент с основно превантивен характер и цели да осигури средства и мерки за предотвратяване на дискриминацията, до този момент той е използван единствено като средство за доказване на съществуваща вече дискриминационна практика.

Почти липсват национални изследвания – такива са правени от някои НПО, медии и от Комисия за защита от дискриминация, на инцидентен порядък.

Повечето от съществуващите изследвания по ЛГБТ въпроси идват до нас чрез международни източници и се финансират от чуждестранни донори. Липсва интерес от страна на националните изследователи и изследователски институти за разглеждане на ЛГБТ проблеми, в това число и в сферата на заетостта. Няма планирано финансиране за проучвания и изследвания по ЛГБТ тематика – правителството не разпознава ЛГБТ хората като въпрос и не инвестира в проучвания и изследвания. Частните донори също не показват интерес по темата. До този момент няма данни и доказателства, за конкретни държавни и обществени политики, които да са довели до трайни и задълбочени резултати.

Отсъствието на информация по отношение на недискриминационни мерки, както и несъответствие и непоследователност по отношение на хората от ЛГБТ общността е сериозно повдигнато като въпрос от страна на влиятелни поддръжници и партньори, като например Европейската комисия, Комитета по правата на човека и пр. В България не се наблюдават значими граждански организации, които да осъществяват публичен натиск за промяна на нагласи и политики. По-скоро са налице различни движения и неформални групи, които организират различни инициативи по темата. По-голямата обществена активност и финансиране на проекти за премахване на силната от страна на обществото стигма към ЛГБТ групата биха били определен плюс.

Националните планове за социално включване и закрила на Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта не предвиждат проактивни стратегии за осигуряване на социално включване на ЛГБТ в обществото, за разлика от съществуващи такива за други уязвими групи.

Многообразното естество на социалното изключване на ЛГБТ хората не е отразено в създаването, приложението и мониторинга на Националните планове за социално включване. Липсват доказателства, че заинтересовани лица от страна на ЛГБТ общността са били поканени да участват и да спомогнат за създаването на подобни планове и стратегии.

Добра практика: Проект FLAME Справедливо отношение на работа – Измеримо равенство Име Проект FLAME – Fair Labor Attitude – Measurable Equality (Справедливо отношение на работа – Измеримо равенство).

Отговорна институция, приложила добрата практика (интернет страница, адрес) Българска гей организация «Джемини», национална ЛГБТ НПО http://www.bgogemini.org/eng/page.php?id=66 http://www.bgogemini.org/bg/page.php?id=2 http://www.bgogemini.org/bg/Narachnik_na_rabotodatelya.pdf Описание (цели, дейности, времетраене и обхват на добрата практика) Проектът е проведен на територията на България. В него е залегнал преглед на разнообразието, изследване, обучение и създаване на Кодекс за равенство на работното място. Проектът цели да овласти сексуалните малцинства в България и да подобри положението им като служители. Той цели и да повиши информираността и съзнанието на широката общественост и сферата на заетостта по недискриминационното законодателство. Основните целеви групи на проекта са ЛГБТ хората в България. Дейностите адресират и работодатели, създаващи политики и публични институции, правозащитни НПО в България и широката общественост.

Проектът има за цел да проучи възможностите за близко сътрудничество между сферата на заетостта и правозащитни НПО и да улесни взаимното образоване чрез подход, в който доброволните кодекси за недискриминационни работни практики ще допринесат за по-добри работни условия. Проектът включва съвместен мониторинг и консултации в 10 български компании. Тези съвместни дейности ще интегрират различни методи и стратегии за практическо приложение на кодекс за равенство и така чрез обстоен анализ на резултатите участващите страни ще разпознаят „добрите практики” и ще създадат осъществими модели за постоянно сътрудничество за осигуряване на равни възможности. Резултатите са широко оповестени.

Организацията изследва най-честите и обичайни дискриминационни практики и процедури на работното място. Събрана е ключова информация, с която да се докаже, че като цяло най-често срещаните признаци за дискриминация в сферата на заетостта в България обхващат пол (конкретно жените), възраст, увреждане, ромска етническа принадлежност и сексуални малцинства. Много хора, принадлежащи към сексуалните малцинства, все още не са информирани за новото недискриминационно законодателство. Към края на януари 2006 г. „Джемини” е получила 48 оплаквания за дискриминация, от които 31 повдигнати от хомосексуални жени и 17 хомосексуални мъже. 43.48% от тях докладват, че са били нападани заради сексуалната им ориентация;

85.19% са били обект на тормоз повече от 3 пъти; 43.75% докладват, че не биха разкрили сексуалната си ориентация публично на този етап. Огромен брой от анкетираните – 54.17% споделят, че крият сексуалната си ориентация или полова идентичност на работното място, заради страх от бъдещи негативни дейности от страна на работодателя или колегите им. Междувременно институциите, отговорни за приложението на закона (като например Министерство на труда и социалната политика, Комисия за защита от дискриминация, синдикати и др.) нямат вътрешен набор от ценности и система за наблюдение на приложението на недискриминационните закони. За да стане системата работеща и върху властите да бъде оказан натиск за практическо приложение и мониторинг на ефективността от недискриминационното законодателство по отношение на човешки права, е необходима причина – била тя съдебно дело, статистически данни за нивото и естеството на дискриминация или друго. Необходимо е и да се предоставят на работодателите практически съвети и стъпки как да създадат система, която отговаря на Закона за защита от дискриминация, от която в същото време да има ползи.

Постигнати резултати на добрата практика (включен брой хора, влияние, ефекти) Широка мрежа от правозащитни НПО подкрепят публично проекта. В него от поканени 30 бизнес компании и 5 неправителствени организации в България действително взимат участие общо 13. Проучването за нивото и естеството на дискриминация на база сексуална ориентация на работното място е проведено в 250 компании в България измежду 951 анкетирани (служители и работодатели). Критерий за включване на целевите компании е географското им разположение (за да се осигури национално приложение на инициативата), размер (малки до средни предприятия, 20-150 служители), бизнес линия и сфера на дейност (предоставяне на услуги/продукти; медицинско обслужване, транспорт и логистика, строителство, граждански инженеринг, др.) и някакъв сертификационен статус.

Участващите организации са обучени на българското и европейско законодателство за недискриминация. Висшето ръководство на участващите организации дефинира организационна политика по равенството и равните възможности и осигурява това политиката и произхождащите практики да отразяват организационният ангажимент за съответствие с българското и международно антидискриминационно законодателство, като изрично включват и признак „сексуална ориентация”. Информационни картички в 20 000 тираж за популяризиране на равенството са отпечатани и разпространени на национално ниво. Картичките са разпространени до общо 297 места в София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора, достигайки до огромен брой получатели.

Отпечатан е практически наръчник със съвети стъпка по стъпка за създаване на интегрираща работна среда. Проектът приключва с преглед на разнообразието и създаване на Индекс на равнопоставеността за работодатели.



Pages:     | 1 || 3 | 4 |

Похожие работы:

«Андрей Безруков Андрей Сушенцов Россия и мир в 2020 году. Контуры тревожного будущего «Россия и мир в 2020 году: Контуры тревожного будущего»: Эксмо; Москва; 2015 ISBN 978-5-699-79987-9 Аннотация Новейшее исследование ведущих российских политологов говорит о том, что России к 2020 году предстоит пройти крутой поворот истории, но будущее – в ее собственных руках. Правильные решения способны вывести страну на ведущие мировые позиции, ошибки способны на десятилетия затормозить этот прогресс....»

«Консультативная помощь МПР РФ в области управления водными ресурсами России (ENVRUS 9801) СТРУКТУРА УПРАВЛЕНИЯ ВОДНЫМИ РЕСУРСАМИ В РОССИЙСКОЙ ФЕДЕРАЦИИ (СВОДНЫЙ ОТЧЕТ ПО ИНСТИТУЦИОНАЛЬНЫМ ВОПРОСАМ) Апрель 2001 Управление Бассейном Реки Опубликовано в апреле 2001 г. Авторское право 2000 отдел Тасис DG1A, Европейская Комиссия Запрос на копию направлять в информационный отдел Тасис, Европейская Комиссия, CHAR 11/232 rue de la Loi/Wetstraat 170, B-1000 Брюссель Отчёт подготовлен BCEOM/VERSeau/OIEau...»

«Антитраст по-европейски: как направить российскую антимонопольную политику на развитие конкуренции Москва 201 Рабочая группа: С.В. Габестро, Член Генерального совета Общероссийской общественной организации «Деловая Россия», генеральный директор НП «НАИЗ», А.С. Ульянов, сопредседатель Национального союза защиты прав потребителей России, член рабочей группы по развитию конкуренции Экспертного совета при Правительстве Российской Федерации, к.э.н. Л.В. Варламов, начальник аналитического отдела НП...»

«Наблюдая за Поднебесной (мониторинг китайских СМИ за 13-27 июля 2015 г.) Институт исследований развивающихся рынков Московская школа управления СКОЛКОВО china@skolkovo.ru Москва, 201 Содержание EXECUTIVE SUMMARY КИТАЙ И РОССИЯ Политическое взаимодействие Деловое сотрудничество Китайские инвестиции в России ГЛОБАЛЬНЫЕ СТРАТЕГИИ ЭКОНОМИЧЕСКАЯ ТРАНСФОРМАЦИЯ АНТИКОРРУПЦИОННАЯ КАМПАНИЯ КАЛЕНДАРЬ СОБЫТИЙ EXECUTIVE SUMMARY Премьер-министр РФ Дмитрий Медведев заявил, что сейчас нет опасности, что...»

«ОТЧЕТ ПО ЭКОЛОГИЧЕСКОЙ БЕЗОПАСНОСТИ АО «ХИАГДА» ЗА 2014 ГОД Багдарин, 2014 г. Содержание 1 Общая характеристика и основная деятельность АО «Хиагда» 3 2 Экологическая политика 7 3 Основные документы, регулирующие природоохранную деятельность АО 9 «Хиагда» 4 Системы экологического менеджмента и менеджмента качества 10 5 Производственный экологический контроль и мониторинг окружающей среды 10 5.1 Производственный экологический контроль 10 5.2 Радиационный контроль 14 5.3 Мониторинг окружающей...»

«ДЕТИ В ТРУДНОЙ ЖИЗНЕННОЙ СИТУАЦИИ: НА ПУТИ ПЕРЕМЕН Москва, 2014 г. Сокращение социального неблагополучия детей является приоритетом деятельности Фонда поддержки детей, находящихся в трудной жизненной ситуации. Фонд работает для того, чтобы таких детей стало как можно меньше, развивая и поддерживая в субъектах Российской Федерации практики социальной работы, способствующие достижению целей государственной политики в интересах детей. В последнее десятилетие в России идет интенсивный процесс...»

«1. Цели и задачи освоения дисциплины Целью освоения дисциплины «Внешняя политика и дипломатия Российской Федерации» является получение целостного представления о внешнеполитическом курсе страны с момента распада Советского Союза по настоящее время, а также о месте и роли России в системе международных отношений.Задачи курса: охарактеризовать основные этапы становления российской дипломатии;определить отличительные особенности внешнеполитического курса Российской Федерации; ознакомиться с...»

«НАУЧНЫЕ МЕРОПРИЯТИЯ 1) X Международный симпозиум «История и политика: Региональная интеграция, региональная идентичность и устойчивое развитие в сравнительной перспективе», 27-29 мая 2015. Симпозиум посвящается 300-летию основания Нижегородской губернии. Цель симпозиума: обобщить аналитические оценки и материалы о практиках и тенденциях региональной интеграции в аспектах политических, политико-экономических, социальных (качество жизни, миграция) в соотношении с проблемами изменений массовой и...»

«1. ОБЩИЕ ПОЛОЖЕНИЯ ОБ ОПЛАТЕ ТРУДА 1.1. Настоящее Положение об оплате труда (далее Положение) работников Крымского федерального университета им. В.И. Вернадского (далее КФУ) разработано в соответствии с: Трудовым кодексом Российской Федерации (с учетом изменений и дополнений); Федеральным законом РФ от 29.12.2012 г. № 273-ФЗ «Об образовании в РФ»; Указом Президента Российской Федерации от 07.05.2012 г. № 597 «О мероприятиях по реализации государственной социальной политики»; Федеральным законом...»

«Лекции по курсу «Бухгалтерский учет» Тема 1. Бухгалтерский учет как информационная система Бухгалтерский учет – это упорядоченная система сбора, регистрации и обобщения в денежном выражении информации об имуществе предприятия, его обязательствах и их движении путем сплошного непрерывного и документального учета всех хозяйственных операций. Организация бухгалтерского учета КР предусматривает 4 уровневую систему документов, регулирующих и регламентирующих учет: 1 уровень – закон КР «О...»

«Институт устойчивого развития Общественной палаты РФ Центр экологической политики России УСТОЙЧИВОЕ РАЗВИТИЕ И ГРАЖДАНСКОЕ ОБЩЕСТВО: ПРОБЛЕМЫ И ПЕРСПЕКТИВЫ Ответственный редактор: В.М. Захаров Москва УДК 330.3; 502.3; 504.062 ББК 65.28 У81 При реализации проекта используются средства государственной поддержки, выделенные в качестве гранта в соответствии с распоряжением Президента Российской Федерации от 3 мая 2012 года № 216-рп. У81 Устойчивое развитие и гражданское общество: проблемы и...»

«Министерство образования и науки РФ Филиал Частного образовательного учреждения высшего профессионального образования «БАЛТИЙСКИЙ ИНСТИТУТ ЭКОЛОГИИ, ПОЛИТИКИ И ПРАВА» в г. Мурманске УТВЕРЖДЕНО ПРИНЯТО Директор Филиала на заседании кафедры государственного и ЧОУ ВПО БИЭПП в г. Мурманске административного права ЧОУ ВПО БИЭПП в.г. Мурманске А.С. Коробейников протокол № _2 от «_12_»сентября 2014 года «_12_»сентября_ 2014 года Учебно методический комплекс дисциплины ЭКОЛОГИЧЕСКОЕ ПРАВО Специальность...»

«ISSN 2226ПАНОРАМА Научный журнал Панорама 2011, № Учредитель: Факультет международных отношений Воронежского Государственного Университета Редакционная коллегия: д.э.н., проф. О.Н. Беленов д.э.н., проф. П.А. Канапухин (пред.) к.и.н., доц. М.В. Кирчанов (отв. ред.) к.э.н. доц. А.И. Лылов к.и.н., доц. В.Н. Морозова д.полит.н., проф. А.А. Слинько д.э.н. проф. А.И. Удовиченко Адрес редакции: 394000, Россия, Воронеж Московский пр-т Воронежский Государственный Университет Факультет международных...»

««ИСЛАМСКОЕ ГОСУДАРСТВО»:СУЩНОСТЬ И ПРОТИВОСТОЯНИЕ Аналитический доклад ВладикавказУДК 327 ББК 66. «Исламское государство»: сущность и противостояние. Аналитический доклад / Под общей редакцией Я.А. Амелиной и А.Г. Арешева. Владикавказ: Кавказский геополитический клуб, 2015. – 226 стр. Кавказский геополитический клуб (КГК) представляет обзорный аналитический доклад «Исламское государство»: сущность и противостояние». Работа включает подробное описание генезиса «ИГ», ближневосточного контекста...»

«ВСЕРОССИЙСКАЯ ОЛИМПИАДА ШКОЛЬНИКОВ ПО ОБЩЕСТВОЗНАНИЮ 2015–2016 уч. г. МУНИЦИПАЛЬНЫЙ ЭТАП 11 класс Методика оценивания выполнения олимпиадных заданий «ДА» или «НЕТ»? Если Вы согласны с утверждением, напишите «ДА», 1. если не согласны «НЕТ». Внесите свои ответы в таблицу в бланке работы. Естественное состояние общества, по мнению Т. Гоббса, являлось 1. «золотым веком» человечества. Толпа является коллективным политическим актором. 2. Люди, стоящие в одной очереди за билетом в метро, составляют 3....»

«БЕЛОРУССКИЙ ГОСУДАРСТВЕННЫЙ УНИВЕРСИТЕТ ЦЕНТР ПРОБЛЕМ РАЗВИТИЯ ОБРАЗОВАНИЯ БГУ Аналитический обзор № 13 «Образовательная политика в области интеграции высшего образования в национальную инновационную систему» (январь — июнь 2006 г.) МИНСК — 2006 Центр проблем развития образования БГУ Аналитический обзор № 13 Аналитику осуществили: • Алтайцев А.М., начальник отдела планирования образования и реформ ЦПРО БГУ, тел. для связи: 209-59-65, адрес E-mail для персональной связи: altaitsau@bsu.by •...»

«Содержание 1. Цель и задачи дисциплины Цель дисциплины – способствовать развитию политологического подхода в осмыслении международных отношений, раскрыть содержание ключевых понятий и концептуальных подходов, на которых базируются знания о геополитике. Данный курс является важной дисциплиной в цикле общих гуманитарных и социально-экономических дисциплин, призванной сформировать общий объем знаний студентов о геополитике.Задачи дисциплины: рассмотреть содержание основных тенденций российской...»

«АЗИАТСКО-ТИХООКЕАНСКИЕ ОРИЕНТИРЫ РОССИИ ПОСЛЕ САММИТА АТЭС ВО ВЛАДИВОСТОКЕ К ИТОГАМ ВТОРОГО АЗИАТСКО-ТИХООКЕАНСКОГО ФОРУМА №8 2013 г. Российский совет по международным делам Москва 2013 г. УДК 327(470:5) ББК 66.4(2Рос),9(59:94) А35 Российский совет по международным делам Редакционная коллегия Главный редактор: докт. ист. наук, член-корр. РАН И.С. Иванов Члены коллегии: докт. ист. наук, член-корр. РАН И.С. Иванов (председатель); докт. ист. наук, акад. РАН В.Г. Барановский; докт. ист. наук, акад....»

«АННОТАЦИЯ Департамент внутренней политики структурное подразделение Правительства области, созданное постановлением Губернатора области от 16 марта 2012 года № 113 «О Департаменте внутренней политики Правительства области». К осуществлению своей деятельности Департамент внутренней политики приступил 1 июня 2012 года. Департамент внутренней политики Правительства области является органом исполнительной государственной власти области, осуществляющим полномочия (функции) по реализации полномочий...»

«Новая восточная политика Германии 97 НОВАЯ ВОСТОЧНАЯ ПОЛИТИКА ГЕРМАНИИ _ Деятельность правительства Большой коалиции, пришедшего к власти в середине декабря 2013 года, свидетельствует о том, что у Германии отсутствует чёткое видение восточного направления своей внешней политики. В полной мере это проявилось во время кризиса вокруг Украины, который стал причиной резкого ухудшения российско-германских отношений и поставил в повестку дня вопрос о необходимости всестороннего критического анализа...»








 
2016 www.nauka.x-pdf.ru - «Бесплатная электронная библиотека - Книги, издания, публикации»

Материалы этого сайта размещены для ознакомления, все права принадлежат их авторам.
Если Вы не согласны с тем, что Ваш материал размещён на этом сайте, пожалуйста, напишите нам, мы в течении 1-2 рабочих дней удалим его.