WWW.NAUKA.X-PDF.RU
БЕСПЛАТНАЯ ЭЛЕКТРОННАЯ БИБЛИОТЕКА - Книги, издания, публикации
 


Pages:   || 2 | 3 | 4 | 5 |   ...   | 18 |

«© Кирил Кертиков – съставител, 2 © Веселин Босаков, Румяна Буджева, Иван Велев, Владимир Власков, Вяра Ганчева, Антоанета Гетова, Мария Грозева, Пламен Дамянов, Десислава Дамянова, Боян ...»

-- [ Страница 1 ] --

БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ

ЦЕННОСТИ

Статика и динамика в

евроинтеграционния процес

Публикацията е по проект на Фонд научни изследвания

№ ДОО 2–284/18.12.2008 на тема

„ХАРМОНИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ

ЦЕННОСТИ С ЦЕННОСТИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ:

ПОСТИЖЕНИЯ И ПРОБЛЕМИ“

© Кирил Кертиков – съставител, 2 © Веселин Босаков, Румяна Буджева, Иван Велев, Владимир Власков, Вяра Ганчева, Антоанета Гетова, Мария Грозева, Пламен Дамянов, Десислава Дамянова, Боян Ерменов, Георги Железов, Мария Желязкова, Валентина Златанова, Людмила Иванчева, Божидар Ивков, Надежда Илиева, Пламена Йовчевска, Лидия Катрова, Иван Кацарски, Кирил Кертиков, Борис Колев, Галина Колева, Ерика Лазарова, Валери Личев, Анна Мантарова, Максим Мизов, Духомир Минев, Георги Найденов, Албена Накова, Таня Неделчева, Венцеслав Панчев, Васил Пенев, Камелия Петкова, Борис Попиванов, Васил Сивов, Светлана Стаменова, Мюмюн Тахир, Севим Тахир, Петя Тодорова, Минчо Христов, Петър Чолаков – автори, 201 © ИИОЗ – БАН, 2012 ISBN 978-954-8765-13БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОБЩЕСТВАТА И ЗНАНИЕТО

БЪЛГАРСКИТЕ

НАЦИОНАЛНИ

ЦЕННОСТИ

Статика и динамика в евроинтеграционния процес Съставител и отговорен редактор Кири л Кер тиков ИИОЗ – БАН София • 2012

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР – Кирил Кертиков

Раздел първи

ФИЛОСОФСКО-ИСТОРИЧЕСКИ И ПОЛИТОЛОГИЧЕСКИ

АСПЕКТИ НА ПРОБЛЕМА

Таня Неделчева ЖИЗНЕНОСТТА НА ЕТАТИСТКИЯ СИНДРОМ НА БЪЛГАРИНА

Духомир Минев ЦЕННОСТ ЛИ Е ЗНАНИЕТО В ПОСТМОДЕРНИТЕ ОБЩЕСТВА?

Людмила Иванчева

НАучНОТО ЗНАНИЕ КАТО ОБЩЕСТВЕНА ЦЕННОСТ: СЪПОСТАВКА

НА ПОЗИЦИИТЕ И ПОЛИТИКИТЕ НА EВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И БЪЛГАРИЯ

Иван Кацарски

ЕВРОПЕЙСКАТА ИДЕНТИчНОСТ В КОНТЕКСТА НА ОТНОШЕНИЕТО

МЕЖДу ВЛАСТ И ЦЕННОСТИ

Георги Найденов

ЦЕННОСТИТЕ НА ВОЙНАТА И МИРА ПРИ АНГЛОСАКСОНСКИТЕ

И ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЕЛИТИ

Валери Личев ЦЕННОСТИ, ВРЕМЕ И ВЛАСТ – ОПРАВНИТЕ ТОчКИ НА ПОЛИТИчЕСКИЯ ДИСКуРС......

Васил Сивов ГЛОБАЛНАТА КРИЗА И ТРАНСФОРМАЦИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЦЕННОСТИ.............77 Мария Желязкова ЦЕННОСТНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СОЦИАЛЕН МОДЕЛ

Минчо Христов

БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕХОД – ПОЛИТИчЕСКИ СЦЕНАРИЙ И ИКОНОМИчЕСКИ

ИНТЕРЕСИ

Иван Велев ПОЛИТИчЕСКИТЕ ЦЕННОСТИ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ

Васил Пенев, Борис Попиванов

НАЦИОНАЛНИ И ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕННОСТНИ АСПЕКТИ В ЕВОЛЮЦИЯТА

НА СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕВИЦА

Ерика Лазарова ДЕМОКРАЦИЯТА И ВЕчНИТЕ ЦЕННОСТИ

Антоанета Гетова „АНАТЕМАТА“ ЛЯВО В СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ

Петя Тодорова ЦЕННОСТНИ „ДЕФИЦИТИ“ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

–  –  –

Боян Ерменов БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ – КОНФЛИКТИ В уСЛОВИЯТА НА КРИЗА........... 151 Албена Накова ДОВЕРИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА

Светлана Стаменова СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА ПОЛИТИчЕСКАТА ПОДКРЕПА В БЪЛГАРИЯ

Валентина златанова ЦЕННОСТИ И ОТКЛОНЯВАЩО СЕ ПОВЕДЕНИЕ

Божидар Ивков

КРИЗАТА НА ПуБЛИчНИТЕ ПОЛИТИКИ В СФЕРАТА НА уВРЕЖДАНИЯТА

И НЕСПОСОБНОСТТА/ИНВАЛИДНОСТТА

Лидия Катрова ДЕОНТОЛОГИЯ И РЕПРОФЕСИОНАЛИЗАЦИЯ НА ЛЕКАРИТЕ

Вяра Ганчева АКТИВНО СТАРЕЕНЕ И СОЛИДАРНОСТ В БЪЛГАРИЯ

Мюмюн Тахир ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА И БЪЛГАРСКИТЕ КуЛТуРНИ ЦЕННОСТИ

Румяна Буджева

БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО И ПРАВАТА НА ДЕЦАТА КАТО ОБЩОЕВРОПЕЙСКИ

ЦЕННОСТИ

Камелия Петкова ЕВРОПЕЙСКИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ДЕТСКАТА БЕДНОСТ

Галина Колева ЦЕННОСТИТЕ В ПОЛЕТО НА БИЗНЕСА

Венцеслав Панчев ЦЕННОСТИТЕ В СИСТЕМАТА НА СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

–  –  –

Петър Чолаков БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНИчЕСКИ МОДЕЛ И КРАЯТ НА „КРАЯ НА ИСТОРИЯТА“

Максим Мизов МуЛТИКуЛТуРАЛИЗМЪТ И БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЦЕННОСТИ

Веселин Босаков РЕЛИГИОЗНОТО ВЪЗРАЖДАНЕ НА МЮСЮЛМАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Севим Тахир ИСЛЯМСКИТЕ ЦЕННОСТИ В КОНТЕКСТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Надежда Илиева РЕПРОДуКТИВНИ НАГЛАСИ ПРИ БЪЛГАРИТЕ МЮСЮЛМАНИ

Десислава Дамянова ЦЕННОСТИТЕ НА КАТОЛИЦИЗМА В БЪЛГАРИЯ

Пламен Дамянов КЛАСОВО И МЕЖДуНАЦИОНАЛНО НЕРАВЕНСТВО

–  –  –

Борис Колев

ОСНОВНИ ИНСТРуМЕНТИ ЗА СИНХРОНИЗАЦИЯ НА ГЕОЕКОЛОГИчНИТЕ

ЦЕННОСТИ НА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО С ЦЕННОСТИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ

СЪЮЗ

Анна Мантарова, Пламена Йовчевска ТРАДИЦИОННО И МОДЕРНО В ЕКОЛОГИчЕСКАТА КуЛТуРА НА БЪЛГАРИНА............. 3 Владимир Власков

ОБЩОЕВРОПЕЙСКИ ЕКОЛОГИчНИ ПРИНЦИПИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО

ИМ В БЪЛГАРИЯ

Мария Грозева

БЪЛГАРСКОТО КуЛТуРНО-ИСТОРИчЕСКО НАСЛЕДСТВО

И ЗНАчЕНИЕТО Му ЗА КуЛТуРНИЯ ТуРИЗЪМ

Георги Железов

РАЗВИТИЕ НА ПЛАНИНСКИТЕ РЕГИОНИ В КОНТЕКСТА

НА ОБЩОЕВРОПЕЙСКАТА ПОЛИТИКА

АВТОРИТЕ В СБОРНИКА

8

ПРЕДГОВОР

От 1 януари 2007 г. Република България е равноправен член на Европейския съюз.

Това изключително значимо за българската държава събитие е безспорно резултат и на постигнатата в преговорния процес хармонизация на законодателството на страната с това на Европейския съюз (ЕС):

• Българският парламент прие серия от нормативни актове (закони);

• Министерският съвет конкретизира чрез поднормативни актове (постановления и др.) парламентарно приетите и ратифицирани закони;

• Съдебната система постепенно се разделя с тоталитарното минало и повече или по-малко адекватно откликва на осъществяващите се демократични промени;

• Т. нар. „четвърта власт“ – медийната, макар и трудно, но в основни линии успешно се разделя с меркантилния национализъм и етнопополизъм.

Дали обаче (и ако да – доколко) възприетите безусловно от трите власти в страната (законодателна, изпълнителна и съдебна) принципи, респ. ценности на ЕС се възприемат еднозначно и непротиворечиво от българската нация?

Не съществуват ли противоречия между официалната държавна политика и възприемането от страна на българската нация? (И ако да – то какви1 и евентуално – защо?

Преодолени ли са колизиите в ценностната система на самата българска нация? (Напр. между представителите на различните нейни етнически и етнографки общности – българи, турци, роми, т. нар. „помаци“ и др.?) Изградена ли е вече нова ценностна система, съответстваща на пазарната икономика и на политическата демокрация? И ако да – няма ли тя „системни деформации“, влизащи в противоречие с ценностите на ЕС?

Възможно ли е (и ако евентуално „да“ – то как) да бъдат научно изградени социални технологии за поетапното и желателно безконфликтно хармонизиране на традиционните български национални ценности с ценностите на ЕС?

1 В това отношение като частни, ала показателни противоречия са регистрирани-

те чрез поредица от демоскопски изследвания на отношенията на изследваните лица по казуси като забраната на смъртното наказание; разрешаването на съществуване на политически партии, основани на етнически или верски признак; разрешаването на чужденци да закупуват българска земя; (не)възприемането на индивиди с различна сексуална ориентация и пр.

Тези са някои от възловите (без да са единствени) въпроси, около които група изследователи от различни научни звена, с базова организация бившия Институт по социология и неговия правоприемник Института за изследване на обществата и знанието се обединиха в Научен консорциум, участвал в конкурс и спечелил проект към Фонд „Научни изследвания“ на тема „Хармонизацията на българските национални с ценностите на Европейския съюз“.2 А.

Търсените изследователски резултати на интердисциплинния проект3 могат да бъдат групирани в няколко пункта:

І. Теоретичен анализ на проблема ценности:

– универсални (т. нар. общочовешки4);

– ценности на Европейския съюз5 (в т.ч. в различието им с т. нар. „евроатлантически“ ценности);

– български национални ценности6 (включително традиционно-патриархални, тоталитарно – „социалистически“, зараждащи се и проявяващи се демократични национални ценности).

ІІ. Емпирични изследвания на ценностните нагласи на българската нация. (В т.ч. съотнесени включително и към отделни нейни етнически и етнографски общонсти7);

ІІІ. Формулиране на предложения за евентуални управленски решения, адресирани към съответните държавни институции и в частност към Министерството на образованието и науката с оглед поетапната хармонизация между ценностите на ЕС и българските национални ценности в сферата на образованието (Чрез включване на съответни образователни модули в трите степени на образование8).

2 Вж. Договор с Фонд „Научни изследвания“ № ДОО2 – 284 (б.а.).

3 Има се предвид проектът на тема „Хармонизацията на българските национални с ценностите на Европейския съюз“ (б.а.).

4 На базата на Хартата на човешките права, приета от ООН.

5 Върху които внимание обръщат все повече автори, между които особено се откроява Дж. Рифкин с монографията си „Европейската мечта“.

6 В това отношение се използва богатият научен опит на Института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски“, включително и чрез провеждане на вторичен анализ на проведени от него изследвания върху традиционните и съвременни български национални ценности.

7 В частност специален обект на изследване са потомците на ислямизираните българи и по-специално самоидентифициращи се като „помаци“ – специфична етнографска общност, традиционно изключвана от социални изследвания, включително и от статистически (б.а.).

8 Характерен по проблематиката е случаят с течащата в обществото дискусия относно целесъобразността (или нецелесъобразността) от въвеждане в българското училище на дисциплина „Вероучение“ или „Религия“.

Б.

Дискусията относно „кристализирането“ на ценностите на Европейския съюз все още не е окончателно приключила.

Формира се постепенно обаче научен консенсус относно неговите основополагащи принципи. С всички уговорки и условности, те биха могли да бъдат представени примерно така:

1. Мирно съвместно съществуване – преди всичко между страните в ЕС, ала същевременно и в целия свят (Антимилитаризмът е основен постулат на ЕС);

2. Екологически императив: съхранение и възпроизводство на хомеостазиса на планетата (чрез концепцията за т. нар. „устойчиво развитие“9);

3. Политически плурализъм (с изричната уговорка: възпрепятстване на неофашизма, на ксенофобията и в този смисъл – с ограничаване включително и на екстремните прояви на етноцентризъм);

4. Свобода на съвестта и на вероизповеданията (ала не и клерикализъм

– в смисъл действителна свобода, включително и за атеистите);

5. Свобода на словото (ала същевременно и „нулева толерантност“) спрямо изявите на порнографията – и особено на детската!;

6. Ограничаване пропагандирането на реакционни идеологии – расизъм, неонацизъм и др.;

7. Право на лична свобода в най-широкия смисъл на думата, включително и в сексуалната сфера (в т. ч. толерантност спрямо „сексуалната другост“10);

8. Човешкият живот (в планетарен и в индивидуален аспект) е висша ценност. И в този смисъл (за разлика напр. от някои северноамерикански щати, от някои ислямистки страни и другаде по света) смъртното наказание в Европейския съюз е забранено като изпълнение;

9. В международен аспект (без специално да е експлицирано) ЕС се обявява както срещу износа на революция (доктрина на бившия СССР), така и срещу „износа на демокрация“ (актуална доктрина на САЩ11);

10. В ЕС текат продуктивни дискусии и относно такива биосоциални ценности като напр. правото на аборт, правото на евтаназия; правото на донорство на органи и пр.

9 А не чрез „нулев икономически растеж“; не чрез ембарго върху развитието на ядрената енергетика (б.а.).

10 Във Великобритания и в Нидерландия (Холандия) напр. са вече разрешени браковете между хомосексуалисти. Предстои разрешаването на осиновяване на деца от хомосексуалисти (б.а.).

11 И в този смисъл преобладаващите негови членове се обявиха срещу американската агресия по отношение на суверенен Ирак; някои от тях (и специално Франция) положиха изрични усилия за неутрализация на израелската експанзия срещу Ливан (2006).

В.

Привидно изглежда, че проблемът относно ценностите на ЕС е решен

– на него са посветени серия от публикации.12 Фактически обаче (въз основа на осъществен обзор) би могло да се заключи, че в медийното пространство, в политическата лексика, а понякога и в научни публикации:

1. Се бъркат (като най-често се отъждествяват) понятията „принципи“ и „ценности“. (Вж. като пример: Харта на основните права на Европейския съюз. Брюксел, 2000 г., бълг. превод Л. Йорданова) ;

2. Ценностите на ЕС често се отъждествяват изобщо с европейските ценности. (А това е неоснователно: европейските ценности съдържат в себе си като понятия и известни специфични национални ценности и на европейски държави, невключени в 27-те члена на Съюза13);

3. Неправомерно (главно политици) отъждествяват ценностите на ЕС с т. нар. „евро-атлантически ценности“14. А ако се използва философска терминология би следвало да се заключи, че в случая съществува „диференция специфика“. И тя не е маловажна15. Частен (но не единствен) случай на разминаване между ценностите на ЕС и САЩ (обединяващи т. нар. „евро-атлантически ценности) е проблемът с екологическите ценности – САЩ, за разлика от ЕС все още не са подписали Протокола от Киото за опазването на глобалния екологически хомеостазис. Сериозни разминавания съществуват още и по проблема милитаризъм. Без да са пацифисти, повечето от страните членки на ЕС се обявяват срещу инвазията в Ирак, срещу едностранното разполагане на нови американски военни бази на Стария континент (в частност в Полша, Чехия, включително и в България).

4. Обзорът на литературата дава основание да се твърди, че все още липсва изградена и общоприета „номенклатура“ на ценностите на ЕС.

Изтъкнатите обстоятелства представляват сериозно основание да бъдат превърнати в предмет на специален анализ от Направление „Философски аспекти“ на Научния консорциум.

–  –  –

12 Вж.: Рифкин, Дж. Европейската мечта, български превод, С., 2005 г.; Калео Д.

Да преосмислим бъдещото на Европа., български превод С., 2003 г. и пр.

13 Най-характерен (макар и не единствен) е примера с Русия (б.а.).

14 Един от примерите е експлициран от Петър Стоянов – екс-президент на Р. България в многобройни негови интервюта и коментари (б.а.).

15 Достатъчно е да се отбележи, че в някои щати на САЩ смъртното наказание не е отменено, че страната все още плаща дан на клерикализма – за разлика от ЕС, където светското начало е основополагащ принцип за конституирането му и пр. (б. а.).

12

Кои са:

а) Възникналите още в епохата на Българското национално възраждане традиционни български ценности;

б) Какви модификации са претърпели те за периода между Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.), изиграла обективно ролята на национална буржоазно-демократична революция, и 9 септември 1944 г.;

в) Какви промени са настъпили в периода на тоталитарен социализъм;

г) Какви – и това е възловият въпрос – трансформации търпят българските национални ценности в условията на преход към пазарна икономика и политическа демокрация?

Прочее, това е „въпросът на въпросите“, доколкото и защото, за да се изследва хармонизацията на българските национални ценности с ценностите на Европейския съюз (каквато е темата на Научния консорциум) е методологически необходимо, първо, да се отговори на въпроса как се реализира процесът на хармонизация на българските национални ценности в рамките на съвременното българско общество. Защото (по експертни оценки) процесът протича изключително противоречиво.

ХИПОТЕЗАТА Е: В условията на преход от тоталитаризъм към демокрация и към пазарна икономика (започващ от началото на 90-те години на миналото столетие) българските национални ценности търпят трансформация, която към момента е натоварена с редица негативни конотации.

За да бъде оспорена (или доказана) тази хипотеза, в научния проект се предлагаше провеждането на две емпирични социологически изследвания:

1. Национално представително социологическо изследване (по оповестената тема на проекта);

2. Представително социологическо изследване на потомците на ислямизираните българи.

Защо именно на тях?

АРГУМЕНТ № 1 Българските медии на 16 май 2007 г. оповестиха, че президентът на страната г-н Г. Първанов участва в дискусия на тема „Батак в българската национална идентичност. Мит или реалност“ (www.focus-news.net|). Те пропуснаха обаче да обяснят „Защо?“.

„Защото“ в социорегиона възникна сериозен етно-конфесионален конфликт, провокиран от един по същество незначителен задграничен изследователски проект.

За да се вникне в него необходимо би било да бъдат приведени някои исторически факти:

– Потушаването на Априлското въстание в Батак и зверствата там са осъществени не от редовна войска на Османската империя, а от „башибозушки орди“, които – както е известно на посветените – са по своя произход рекрутирани от етнически българи, приели насилствено или доброволно исляма и превърнали се в негови фанатични проводници. Иначе казано: българи-мюсюлмани (т. нар. „помаци“), оглавявани от българина – мюсюлманин Ахмед Али Барутанлията, са безчинствали над своите сънародници – християни!…

– След Руско-турската освободителна война между Санкстефанското примирие и Берлинския договор в южните Родопи избухва т. нар. „помашко въстание“, лидерите на което се възпротивяват срещу евентуалното включване на ислямизираните етнически българи към бъдещото българско Княжество.

– След присъединяването на Рило-Родопския социорегион към България (в резултат на Балканските войни) етническите българи, изповядващи исляма, биват принуждавани към насилствена асимилация чрез замяна на турско-арабските им със славянски имена. Това насилие (по достоверна информация от Архива на бившата Българска комунистическа партия) се осъществява пет пъти в периода между 1912 и 1972 г.

– Всеки опит за насилствена асимилация е срещал неотразим отпор от страна на ислямизираното българско население, част от което е обявило в условията на тоталитаризма т. нар. „Кортенска турска република“16.

– Последните „помашки брожения“ се реализират между 25 и 29 декември 1989 г., когато тълпа от около 3500 души обкръжава Народното събрание и настоява за връщане на отнетите им турско-арабски имена (Неправилно медиите тогава твърдяха, че кордонът около Парламента е от български турци. Включено наблюдение недвусмислено доказва, че става дума за разбунтували се „помаци“17).

АРГУМЕНТ № 2 При анализ на резултатите от последните преброявания на населението на Република България се констатира странен на пръв поглед факт: въпреки масовото изселване на български турци през лятото на 1989 г., техният относителен дял (но не изобщо, а само в няколко региона) бележи на пръв поглед необясним ръст.

Спрямо 1975 г. през 1992 г. те са нараснали:

– в регион Благоевград от 0,7 на 11,3 % (с 10,6 пункта);

16 В условията на тоталитарна цензура българската общественост остава незапозната с протеклите тогава събития. Известна (до неотдавна засекретена) информация би могло да бъде намерена в Централния партиен архив на бившата Българска комунистическа партия (ЦПА).

17 Осъществено е от научен колектив под ръководството на К. Кертиков.

– в Пазарджишкия регион – от 1,3 на 9,2 % (със 7,9 пункта);

– във Велико Търново (област) – от 1,8 на 6,4 % (с 4,6 пункта);

– в Смолянския регион – от 0,2 на 7,9 % (със 7,7 пункта).

Хипотезата е, че става дума не просто за повишена раждаемост, а за трансформация на етническата самоидентичност на част от етническите българи. (Т. е. вместо българи в условията на политическа демокрация значителна част от потомците на ислямизираните българи се самоидентифицират вече като „етнически турци“.)

Проблемът с т. нар. „турцизиране“ на част от етническите българи-мохамедани не е нов. Но той поставя нови въпроси:

– На какво (след осъщественото официално държавно осъждане на т. нар. „възродителен процес“) се дължи неговото реактивиране?

– Какви са реалните му „количествени“ измерения?

– Не влиза ли процесът на турцизиране на българи мюсюлмани в противоречие с процеса на хармонизация на българските национални ценности с ценностите на ЕС? (Доколкото е свързан с възпроизводство на форми на битов консерватизъм, на религиозни инициации от рода н т. нар. „сюнет“, т. е.

обрязване на подрастващите младежи и изобщо с ревизия на светския характер на живот на това население, влизаща в противоречие с ценностната система на съвременната българска нация.) АРГУМЕНТ № 3 А. В съвременна България съществуват три основни етнически групи – българи, турци, цигани (роми) и незначителни като относителен дял малцинствени общности – каракачани, арменци, евреи и др. През последните две десетилетия (и особено в рамките на ромската „декада“) българските цигани бяха подложени на серия емпирични социологически изследвания.19 Ромите обаче не се нуждаят от нови изследвания – достатъчно е да бъдат използвани и анализирани данните от предходни емпирични социологически изследвания върху тях (в. т.ч. и проведеното от членове на настоящия научен Консорциум). Съществуват и достатъчно на брой и сериозни изследвания 18 Кертиков К. Етнически аспекти на реклерикализацията и де-секулареизацията на българското общество. – В: Перспективи пред социологията в България. С., 2001.

Съст. Н. Генов. Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“.

19 В т.ч. включително и от представители на настоящия Научен консорциум. Вж.

по-специално „Оценка на прилагането на Рамковата програма за равностойна интеграция на рамите в българското общество и разработване на Оперативен план за действие“ Научен ръководител – Кирил Кертиков. Забележка: Въз основа на проведеното изследване е разработен Оперативен план за действие, внесен от Изследователския колектив и приет като основа за действие от Министерския съвет на Р. България.

(Вж. сайта на Министерския съвет на Р. България от м.м. май – декември 2003 г.).

върху общността на българските турци (Няколко между които проведени също от членове на Консорциума20).

Б. В България съществува обаче една етнографска (етно-конфесионална) общност – тази на потомците на ислямизираните българи – която никога (!) не е била превръщана в обект на емпирични социологически изследвания (Любопитно е да се изтъкне, че в Гърция етническият статус на помашкото население се проблематизира, включително и чрез издадените вече два речника – „Гръцко-помашки“ и „Помашко-гръцки“ – б.а.) Според експертно мнение21) потомците на ислямизираните българи в

Република България би могло да бъдат обособени в няколко под общности:

1) атеисти, смятащи себе си за изконни етнически българи;

2) приели през последните десетилетия православието като свое вероизповедание (самоидентифициращи се също като етнически българи);

3) продължаващи да изповядват исляма и самоидентифициращи се като турци (В Република Турция отделни политици ги назовават „родопски турци“);

4) самоидентифициращи се като особена етнографска общност – т. нар.

„помаци“.

АРГУМЕНТ № Отговорът на повдигнатите въпроси не е само с научно-познавателна стойност.

Той би следвало да заинтересува и съответните държавни институции.

Защото ясно е: Не е възможна хармонизация между българските национални ценности с ценностите на Европейския съюз преди да бъдат хармонизирани ценностите на отделните етнически и етнографски общности (в конкретния случай – на потомците на ислямизираните българи) с ценностите на българската нация като цяло.

(В предварителен план би могло да се отбележи, че емпирично социологическо изследване върху българите мюсюлмани бе осъществено от Научния консорциум през 2010 г. и резултатите от него са отразени в редица публикации.22)

Най-важните между всички установени факти са обаче два:

20 Вж. Кертиков, К. Социално-икономически, битови и духовни проблеми на бъл-

гарските турци. Емпирично социологическо изследване. За служебно ползване. ЦПА, София, 1983 г., 380 с. Още: Кертиков К. и колектив. Масовата изселническа психоза. – В сб. Етническият конфликт в България. С., Профиздат, 1989; Кертиков К. и колектив.

Обратната вълна. – В сб. Етническият конфликт в България.

21 Кертиков, К. Проблеми на етносоциологията в България. Планова работа.

Институт по социология при БАН, С., 1998 г.

22 Вж. електронно списание „Балкани – 21“, бр. №№ 8 и 9.

Първо, изследваните общо 600 българи-мюсюлмани се самоидентифицират етнически така:

а) като етнически българи – 29.3 %;

б) като турци – 2,5 %

в) като роми – ………………1.5 %

г) като помаци – ………… 48.7 %

д) като „други“, (в т.ч. и неотговорили) – 18.0 % Етническата самоидентификация на българите-мюсюлмани, както е очевидно, е изключително интересна: обстоятелството, че почти половината от представителите на тази общност се самоопределят като „помаци“ заслужава обстоен анализ, предполагащ и държавническа загриженост!

Второ, научно бе установено, както някои медии алармираха, че българите мюсюлмани – противно на традиционното схващане,23 изповядват не само сунитството, но и шиитството).

Д Изследователската стратегия на Научния консорциум бе организирана около следния „алгоритъм“:

І. Теоретично изследване на проблемите „български национални ценности“ и „ценности на ЕС“24;

ІІ. Две емпирични социологически изследвания:

а) национално представително изследване, посветено на проблемите, свързани с хармонизацията на българските национални ценности с ценностите на европейския съюз;

б) представително емпирично социологическо изследване на потомците на ислямизираните българи.

Предвид на наложените финансови ограничения от Фонд „Научни изследвания“ чрез двукратно съкращаване на бюджета бе проведено само едно от предвидените емпирични социологически изследвания.25 23 Известно е, че в глобален план ислямът се проповядва чрез две главни негови разновидности – сунитство и шиитство. В България се смяташе, че шиити са само т. нар. казълбаши – турскоезично население, дислоцирано главно в Североизточна България. Изключваше се възможността шиитството да е споделяно и от т. нар. „помаци“. След настъпилите демократични процеси медии алармираха, че арабски мисионери „вербуват“ за шиити и българи мохамедани в Родопския регион. Изследването документира този факт (б.а.).

24 Проблемът бе дискутиран в редица семинари и обективиран в два научни сборника. Вж.: Национално, балканско и европейско: конвергенция и дивергенция на ценности, ИИОЗ – БАН, С., 2011; Неравенство и бедност, С., ИИОЗ – БАН, 2011 г.).

25 Емпирично социологическо изследване на тема „Хармонизацията на българските национални с ценностите на Европейския съюз“. Научен ръководител – К. Кертиков. Определяне модела и обема на извадката – А. Ата насов. Изготвяне на списъците на изследваните лица – Н. Илиева.

Резултатите от него са отразени в серия от научни публикации26 и в частност в два броя на електронното списание „Балкани – 21“.

Финансовата „рестрикция“ наложи преориентация от представителни емпирични социологически проучвания към друг вид изследвания (главно вторичен анализ на данните, включени наблюдения, контент-анализ и в частност задълбочаване теоретичното изследване на проблема).

В контекста на изложеното Научният консорциум осъществи няколко семинари и кръгли маси, които приключиха с двудневна теоретична конференция по темата.27 Следващите текстове представят анализите и коментарите, направени по време на научната конференция.

Кирил Кертиков Председател (Главен координатор) на Научния консорциум „Хармонизацията на българските национални с ценностите на Европейския съюз“ 26 Вж. Кертиков, К. Българските етнически „модели“ в контекста на европейските ценности. – В сб. Българският етнически модел. политическа митологема или проблемна реалност. С,2011 г. Още: Неделчева, Т. Възможни погранични ситуации за българския етнически модел (В същия научен сборник.); Атанасов А. Ценностни ориентации и нагласи на населението. – В сб. Населението на България в началото на ХХІ век. С., 2011 г., Академично издателство „Проф. М. Дринов“ и др.

27 София, 10 – 11 май 2012 г. Тема на конференцията: „Българските национални и ценностите на ЕС – конвергенция и дивергенция“.

–  –  –

Радикалните цивилизационни промени са видими, но все още твърде неопределени, поради което и наименованията са различни – посткапиталистически, постикономически, постцивилизационни, постмодерни, постпротестантски, постисторически, постнефтено общество, глобална епоха, постиндустриално общество, информационно общество и т. н. Наред с тези процеси протичат и процесите на променящите се ценности.

Съвременното постмодерно общество ускорява и компресира социалното време, което води до музеизирането на различни ценностни комплекси, и то със скорост, при която дистанцията минало-настояще се минимизира до степен, че едва ли не онова, което възниква „сега“, е вече достойно да се нарече „минало“. Сгъстяването на социалното време всъщност е факторът, който непрекъснато актуализира темата за ценностите и ги изправя пред фокуса на нашите рефлексии. Глобализацията, променените функции на националната държава, разширяването на Европейската общност, новите информационни технологии, икономическата криза и т. н. задават нови ситуации и перспективи. Изгражда се нова индивидуалност. „Постмодерността представлява точният исторически момент, когато всички институционални спънки, които са препятствали индивидуалната еманципация, се сриват и изчезват, отстъпват място за проявата на отделните желания, на индивидуалното осъществяване, на уважението към себе си. Големите социализиращи структури губят от авторитета си, големите идеологии не допринасят с нищо, историческите проекти вече не мобилизират, социалното поле е само продължение на частната сфера: установява се ерата на пустотата, но „без трагичност или апокалиптичност“ (Липовецки 2005: 23). Без да се навлиза в дебата за характера на индивидуализма – като „култура на нарцисизма“ (Lasch 1980) или като преполагащ „колективен стил на живот“ (Бек 2001: 19), трябва да се подчертае, че всичко това се развива в контекста на един свят, в който основният девиз е „Бъди различен“, в свят на засилена миграция, на крос-културни взаимодействия, на сложни отношения между глобално и локално. Елиминират се привилегировани гледни точки, а с това и авторитети, и претенденти за абсолютно знание и метанаративи. Или, както казва Ричард Рорти, отхвърля се пътят на Платон, т. е. пътят на най-дългата лъжа, че има Бог, научен метод, Истина (Рорти 1998: 244.). Това е радикално преодоляване на модернизма и по-точно на неговите претенции за универсализация на езика, за куртурен есенциализъм, за противопоставяне между високата и всекидневната култура и разрушаване на границите, създадени от самия модернизъм с акценти върху новата ценностна система, формирана върху основата на съвременните информационни технологии, многообразието на културните „речници“, новите социални общности.

Свидетели сме на разпадане на логоцентризма, което не може да не окаже своето влияние и върху всякакви „упражнения“ по темата „метафизика от обективистки тип“ с предложения за някакви окончателни решения. Напротив, съвременната културна ситуация налага каскаден процес на непрекъснато обновявано самоописание, кулминиращо в екзистенциално самосъздаване и с това преодоляването на метафизиката е преодоляване на дуализма на вечното и временното, истинското и привидното, същност и съществуване, битие и ставане. Това означава преодоляване на натуралистичното схващане за битието като нещо застинало и на идеята за статични ценности. Съществуващият социален свят е събитие на логоса, но разбиран като диалог, реализиран в интерсубективни дискурси. То е език, но не е „написано“ някъде във вид на неизменна структура. Хайдегер в Битие и време ни казва, че нещата нямат собствена същност, а достигат до „битие“ чрез начина, по който встъпваме в един споделен проект. В този смисъл е отказът от фундаменталистки претенции и създаване на разкази за отслабеното битие (Ватимо 2001). Всъщност трябва да се отхвърли терминологията, която препраща към идеята за постоянство и хомогенност в груповите ценностно-нормативните структури и да се търси удобен за изследване на динамиките им инструмент.

В българското общество по специфичен начин се проявяват водещите световни тенденции и се отразяват върху трансформацията на общностните компоненти.

Съвременната социална „материя“, характерна за това общество, е сплав от утаени пластове на по-далечна история, на по-близки времеви отрязъци от „социалистическия реализъм“, на актуален жизнен свят, в който определящото е пазарната механика и икономическият натиск. През последните десетилетия днешното „сега“ фактически е резултат от множество преплетени времеви вектори, пронизващи българското общество. Екзистенциалният бит е разтворен между големите обективни възможности и свиващите се действителни хоризонти на по-голямата част от гражданите на Република България. Социалният уют на социалистическата – или, казано с новата терминология, тоталитарната – държава изцяло се разруши през годините на т. нар. демократичен преход. От контролираната публичност се премина към крехка общественост, в която се преплитат колективни интереси, социални актьори, институции, т. е. мрежа от взаимно обвързани и елиминиращи се сили. Ако се обобщи, може да се каже, че от общество, чийто когнитивен образ се описва с линейност, системност, единна ценностна система, се преминава към общество на фрагментарността, колажността, съсъществуването на много ценности, наслагването на различни жизнени стилове. Видимата тенденция тук е „чувството, че не съществува рамка, споделяна от всички…“, използвайки формулировката на Чарлз Тейлър, казана по друг повод (Тейлър 2003: 25).

Поради това ценностната система е със стеснени хоризонти, без ясни бъдещи перспективи, не е консистентна, не е идеологически обоснована. Тя е разнопосочно действаща, с малък или почти никакъв организиращ потенциал. Важен щрих към съвременната българска ситуация е фактът, че от 90-те години на ХХ в. проблемът за за ценностните им светове на малцинствата е част от публичния дневен ред и то в параметрите на международните стандарти. Причините са много, но формално водеща е членството на България в Европейския съюз. И ако оставим настрана дебата дали в българската оптика повече натежава етническото или гражданското, важността на темата за ценностите се засилва. Безспорно е, че конституирането и артикулирането на водещите ценности е определено важно, че ролята на въображението в процеса на интериозирането им е определяща и че този процес е по-скоро ситуативен и се стреми да очертава тенденции на промените без циментиращи наративи. Човек все повече се откъсва от исторически определящото и се „движи“ към модалности, в които инвариантните елементи се минимизират и стават предимно въпрос на договореност. По този начин ценностите са все повече резултат от разкази, които не са под контрола на нашата воля, не са плод на нашата собствена история, а по-скоро на събития, извън нашата власт.

Показателни в този контекст са резултатите от Европейско изследване на ценностите.1 В случая ще се покажат само някои данни, които се отнасят до България и които ясно показват тенденциите на задълбочаваща се криза, в която се намира българското общество – криза, предизвикана не просто и само от неолибералната политика и практика, но и от некадърността на българските правителства и не на последно място – от неоколониалната ситуация, която само доведе до разрушаване на всички социални сфери. Агресивният културен империализъм на големите държави само усилва негативните тенденции в нашето общество, защото наред с икономическите трудности се извършва и нещо още по-страшно – постепенно се изтрива нашата духовна памет и то с такива темпове, че след години България ще бъде само място на географската карта, а не пространство на специфична и самобитна култура.

1 Първата вълна е проведена през 1981 г. и обхваща само седем запаноевропейски

държава. България е включена за първи път във втората вълна през 1990 г. Третата вълна се провежда през 1999 г. и обхваща 33 европейски страни, а последната (четвъртата) вълна е проведена през 2008/2009 г. и в нея участват 44 страни. Използвани са над 4 индикатора, т. е. прави се опит за очертаване на цялостна картина на социалния живот на дадено общество.

Общото здраве (психическо и физическо) на българското общество непрекъснато се влошава. То става все по-разкъсано, враждебно, изпълнено с отрицателни енергии, които действат деструктивно. Съвсем не е случаен фактът, че България е на първо място в Европейския съюз по успешни самоубийства. Много силен индикатор за състоянието на обществото ни е ниското ниво на алтруистичност, т. е. на т. нар. доброволна дейност: 98,8 % не извършват доброволна дейност към социалните служби, полагащи грижи за възрастни, инвалиди или социално слаби хора. Подобни са параметрите на доброволните дейности в сферата на бедността, заетостта, жилищните условия, малцинствата: през 1990 г. не са извършвали такава дейност 98,3 %, през 1999 – 99,2 %, а през 2008 – 99,1 % от пълнолетните граждани. Очевидно е, че т. нар. демократичен преход формира егоистичен, пазарен тип социален характер, при който се стопяват човешките форми на взаимоотношения и се налагат силовите методи на общуване.

В България нито една форма на обществена ангажираност не включва повече от 4 % от гражданите, а средното ниво е 1,5 %. За сравнение във Великобритания тя е 13,5 %, в Холандия и Швеция – над 9 %, в Словения – близо 7 %, в Словакия и Чехия – 6 % Ценностната система е променяща се структура, със собствена вътрешна динамика, обусловена от различни обективни и субективни фактори. От резултатите на Евроейското социално изследване се налага една обща тенденция в трансформацията на ценностните координати на българина. Найобщо тя може да се означи като капсулиране – съвременният българини става все по-интровертен, все по-затворен в себе си, все по-изолиращ се.

Причините, довели до това състояние, са много и идентифицирането им е голяма задача, която не може да бъде решена тук. Но ще се изведат няколко видими индикатори.

Преакцентиране върху семейството като базова ценност. Фокусирането върху най-близката общност е индикатор за не особено оптимистични перспективи на българското общество. По принцип голямата му важност (на семейството) става видима в кризисни периоди и е знак за преобладаване на защитни, оцеляващи жизнени стратегии (а не на активни, либерални), за несигурност в индивидуалните възможности на личността, за подмяна на модерните граждански делови отношения с родствено-колективистични и с въвеждане на племенно-фамилиарни форми на комуникация в публичния живот; за онова, което Дарендорф нарича силна тенденция към трибализация.

Може да се каже, че съвременното българско общество сякаш битува в специфичен дуализъм. Като социална система, основана на пазарни механизми, тя по необходимост трябва да се рационализира и бюрократизира, да „практикува“ „протестанска етика“, но от друга страна, преакцентирането върху семейно-родовите връзки е фактическо възраждане и битуване във всекидневието на някакви модификации на неопатриахалност. Като се има 24 предвид, че значителна част от икономическите отношения са тясно преплетени със семейно-родствените, може дори да се издигне парадоксалната хипотеза за съществуването на неопатриалхална пазарна икономика в глобалната епоха.

Ниското ниво на социален капитал в българското общество. Това се дължи на много причини, между които в този период от развитието му натискът на пазарните механизми, които формират т. нар. от Фром пазарен характер е един от най-значимите. Водещи инструментални ценности са тези, които задават основните принципи на индивидуалния живот; колективистичните са привидни, нереалистични; разбира се, това не са протестантските индивидуалистични ценности; тук центърът не е общото благо, а личният интерес, не е награда в някакъв отвъден живот, а тук и сега с акценти върху частния жизнен свят – само този континиум е реален; другите са свръхабстрактни и декларативни.

Закономерен резултат е изключително ниската степен на междуличностно доверие. Съвременното българско общество е общество на недоверието и подозрителността, а това води до ерозия в самите жизнени структури на социалната тъкан. През 1990 г. 30,4 % от анкетираните мислят, че на повечето хора може да се има доверие, през 1999 г. намаляват до 26,8 %, а през 2008 г. вече са 17,7 %. Тенденцията е видима – обществото се атомизира, хората се затварят в тясната битова сфера, увеличават се решетките на прозорците, металните врати, охранителните системи и съответно охранителите, които по брой са тройно повече отколкото българската армия.

Но недоверието не обхваща само междуличностните отношения, а и отношението към основните институции. Например недоверието към печата проявяват 52,9 % от респондентите, 48 % – към синдикатите, 56,3 % – към полицията, 52,1 % – към правителство, 48,2 % – към политическите партии и т. н. Повечето от анкетираните оценяват състоянието на нещата негативно, а бъдещите перспективи – песимистични.

Усещане за несигурност, респективно за отсъствие на екзистенциален уют, на тревога за бъдещето, на загубване на перспективата означава увеличаване на защитните стратегии. При такава ситуация се остава в границите на тясно социално пространство, изгубва се хоризонтът. В този контекст все по-често погледите се отправят към други държави, бъдещият просперитет се свързва с друга културна среда, напускането на родината престава да е проблем.

Ценностна колажност. В съвременното българско общество съществува наслагване на стилове, които сами по себе си носят различни вектори на движение, но съществуването им в едно социално пространство и време ги прави калейдоскопични, релативни, изпълнени с напрежения без определена посока на оттичане. В този смисъл в ценностната система противопоставяне и хармонизация, сблъсъци и преливане, силна контекстуална зависимост и драматични/радикални разкъсвания, отсъствие на консистентност, на идеологическа обоснованост. Т. е. тя е разнопосочно действаща, с малък или почти никакъв организиращ потенциал.

Скъсени жизнени планове. Социалната среда не стимулира силна личностна евристика, не задава широки хоризонти на реализиране. Именно поради тази причина повечето от анкетираните са в онази част на скалата, където принципът е „живея ден за ден“. Именно „животът ден за ден“ е екзистенциалният механизъм, който снема напрежението между търсенето на сигурност във всекидневието и страха от бъдещето. Пребиваването в наличното битие, което протича в някакво неопределено „сега“, означава минимизиране на надеждата и отказ от търсенето на варианти.

Силни носталгични настроения. Неспособността да се осъзнае собственият начин на конституиране на света (особеният проект на света), екзистенциалната слабост, недостатъчно експлицираната автономна позиция, откъсване от основите на собственото съществуване, недоверието в себе си е онтологична незащитеност и изначална вкорененост на човек в битието.

Усещането, че е добре, сигурен, защитен, заобиколен от доброжелателност, както и чувството, че е „у дома“, че може да разчита на хората около себе си изчезва и започва да се търси „преди“ сегашния живот, в някакво въобразено минало.

Нихилистично отношение към моралните норми – 36,2 % са съгласни с „Не може да има абсолютно ясни правила за добро и зло. Кое е добро или зло зависи изцяло от обстоятелствата на момента“. На въпроса „Защо в нашата страна има бедни, нуждаещи се хора?“ 49,95 % отговарят: „защото в обществото има несправедливост“. Несправедливостта се приема като нещо нормално, естествено. У българите отсъства чувството за борба срещу несправедливостта, чувството за протест. Фрапиращ факт е, че по-голямата част от анкетираните (62,0 %) заявяват, че никога не биха подписали дори петиция, 56,8 % не биха участвали в бойкот, 56,8 % няма да вземат участие в законна демонстрация. Забележителното е, че и в трите случая в предишните години дяловете са по-малки. Какво означава това? Не само, че българинът става все по-индиферентен, но и че се увеличава социалният страх и чувството за безперспективност.

В този социален контекст очакването държавата да реши всички проблеми идва съвсем естествено. Натрапването на усещането, че от отделния гражданин нищо не зависи, че има твърда ръка, която може и прави всичко, че тя наказва и възнаграждава са взаимно продуциращи се.

За голяма част от анкетираните държавата е един от значимите фактори (респ. ценности), която определя хоризонти, центрира живота на хората, дава надежди. И анализът на резултатите от четвъртата вълна (2009 г.) на Европейското социално изследване потвърждава наличието на радикализиране на етатиския синдром. Въпросите за съществуването или отсъствието на задължения на държавата за осигуряване на работа, на здравни грижи, на приличен жизнен стандарт сканират мнението на респондентите за мястото при различните обществени сектори. Категорично е становището, че тя трябва да има основна роля във функционирането на обществото. Например при въпроса: „Какво, според Вас, трябва да е задължението на държавата при осигуряване на здравни грижи за болните?“ най-висок е делът при позицията „Трябва да бъде изцяло задължение на държавата“ (61,5 %), т. е. повече от половината са категорични, че държавата трябва да се грижи за болните хора.

Като към този дял се добавят четирите предходни позиции (шеста – 2,3 %, седма – 5,2 %, осма – 8,9 % и девета – 17,5 %), които отразяват увеличаващо се приписване на отговорности на държавата, общото мнение за изключителната роля на държавата е категорично (95,4 %). Същата е ситуацията и при отговора на въпроса дали държавата е задължена да осигурява приличен жизнен стандарт за възрастните – 95,4 % от респондентите се солидаризират около положителния отговор. Не така категорични са за ролята на държавата при осигуряване на работа на всеки, който иска да работи – основните натрупвания отново са в позиция 10 – 34,5 %, но от позиция 0 до позиция 10 има почти равномерно нарастване – 1,6 %; 2,8 %; 3,4 %; 4,3 %; 3,5 %; 9 %; 6,9 %;

9,7 %; 10,1 %; 14 %; 34,5 %. Тенденцията е ясна – повече от половината от анкетираните все още са далеч от либералните ценности, т. е. все още разчитат предимно на държавата, а не на своята предприемчивост. Това показва, че високото качеството на живот се свързва не с личната активност, с наличието на пазарни умения, предприемачески дух, а с ефективността във функционирането на държавните структури.

При етническите разпределения позициите на респондентите изглеждат така:

Таблица № 1. До каква степен трябва да бъде задължение на държавата да осигурява работа на всеки, който иска да работи?

–  –  –

Данните показват зависимостта между надеждата в държавата и нивото на социална сигурност. Общоизвестно е, че голяма част от ромите са в най-тежка ситуация и именно поради това очакват в най-голяма степен държавата да решава всичките им проблеми. На второ място е турската общност, а на трето – българската. Съвсем естествено е, че при отговора „не трябва изобщо да бъде задължение на държавата“ българите са с най-висок дял (1,9 %), на второ място турците – 1,6 % и на трето са ромитте – 1,4 %. Фактически може да се приеме, че тези дялове изразяват позицията на онази прослойка от съответната етническа общност, която е постигнала благополучие и относително високо качество на живот независимо от държавата. Или на тази част от българските граждани, която най-успешно се е вписала в пазарното общество?! Но дали това е резултат на притежаване и умело използване на необходимите качества в новата ситуация или на различни ситуативни причини, трудно е да се гадае.

Таблица № 2. До каква степен трябва да бъде задължение на държавата да осигурява подходящи здравни грижи на всеки?



Pages:   || 2 | 3 | 4 | 5 |   ...   | 18 |

Похожие работы:

«УДК 530 + 535 СТАТИСТИЧЕСКОЕ ВОССТАНОВЛЕНИЕ КВАНТОВЫХ СОСТОЯНИЙ КУТРИТОВ Ю.И. Богданов1), Л.А. Кривицкий*1), С.П. Кулик*1), М.В. Чехова*1) ОАО «Ангстрем» им. А.И. Шокина, 124460 Москва, Зеленоград * Московский государственный университет им. М.В. Ломоносова, 119992 ГСП-2, Москва АННОТАЦИЯ Технология измерения квантовых состояний представляет интерес с фундаментальной точки зрения, поскольку дает инструмент для анализа таких базовых понятий квантовой теории как принципиально статистический...»

«Библиографический обзор книжной выставки Целевое назначение: пропаганда книги и чтения. Читательское назначение: дети младшего и среднего школьного возраста. Большой Приклон, 2011 Библиотекарь: Добрый день, ребята. Приятно с вами встретиться вновь. Сегодня мы с вами совершим увлекательное путешествие по Древнему миру. Приоткроем завесу тайны Шумеро-Аккадской цивилизации, прикоснемся к сокровищам фараонов Древнего Египта, посетим Древнюю Грецию, совершим небольшую экскурсию по Древней Руси....»

«Том 14, выпуск 10 Верховный суд США, о работе которого мы рассказываем в этом выпуске, пользуется заслуженным уважением как внутри страны, так и за рубежом. Статьи его председателя Джона Робертса, главного солиситора США Елены Каган, ученых-юристов и журналистов освещают процесс принятия решения Верховного суда, показывают независимость судей и дополняются мнениями четырех авторов, занимающихся административными аспектами. Кроме того, мы приводим интервью с бывшим клерком Верховного суда,...»

«Оглавление: Благодарности Об авторе Предисловие научного редактора Предисловие партнеров по изданию Предисловие автора Глава 1 По ложному следу Сказка об идеальном менеджере (устаревшая парадигма) Что такое «менеджмент»? Глава 2 Функционалистский взгляд Задачи менеджмента Происхождение теории Код (PAEI) Стили успешного и неправильного менеджмента Суть и смысл Стили менеджмента: производитель (Paei) Управляем железной дорогой Стили менеджмента: администратор (pAei) Видеть сквозь туман Генератор...»

«ЭПИЛОГ книги: «Аналитическое Естествознание» А.Н. Панченков Нижний Новгород Панченков А.Н. У ДК 501 ПРИНЦИПЫ ОПТИМАЛЬНОСТИ СОВРЕМЕННОЙ НАУКИ: СОВМЕСТНЫЙ АНАЛИЗ I. Исходная идея: объединяющая структура 1. Если начать отсчет времени от Эйлера и Лагранжа, то вариационные принципы (принципы оптимальности) широко и эффективно применяются в различных науках и Естествознании практически 250 лет. Процесс развития аналитических (точных) теорий сопровождался открытием и возникновением различных новых...»

«Сергей Кара-Мурза Между идеологией и наукой Москва Научный эксперт УДК 316.75:001 ББК 60.033.3 К Кара-Мурза С.Г. К 21 Между идеологией и наукой. 2-е изд. — М.: Научный эксперт, 2014. — 248 с. ISBN 978-5-91290-215К концу 80-х годов перестройка переросла в глубокий кризис, который позволил ликвидировать СССР, подорвать хозяйство и сменить общественный строй. Важным условием этого процесса была несостоятельность советского обществоведения. Оно не предвидело этого кризиса и угроз, создаваемых...»

«РАСПОРЯЖЕНИЕ СОВЕТА МИНИСТРОВ РЕСПУБЛИКИ КРЫМ от 23 марта 2015 года № 226-р О работе с обращениями граждан в Совете министров Республики Крым, исполнительных органах государственной власти Республики Крым, органах местного самоуправления муниципальных образований в Республике Крым в 2014 году В соответствии с Федеральным законом от 26 мая 2006 года №59-ФЗ «О порядке рассмотрения обращений граждан Российской Федерации», со статьями 83, 84 Конституции Республики Крым, статьёй 41 Закона Республики...»

«Принцип профессионализма заказчика. Контрактная служба. Комиссия по осуществлению закупок. Привлечение экспертов, экспертных организаций, специализированных организаций. ХРАМКИН АНДРЕЙ АЛЕКСАНДРОВИЧ Директор Института госзакупок www.roszakupki.ru Принцип профессионализма заказчика (ст. 9 Закона № 44-ФЗ) «1. Контрактная система. предусматривает осуществление деятельности заказчика. на профессиональной основе с привлечением квалифицированных специалистов, обладающих теоретическими знаниями и...»

«Содержание ВВВЕДЕНИЕ 1 ОРГАНИЗАЦИЯ ТРУДА НА РАБОЧЕМ МЕСТЕ 1.1 Общая характеристика рабочего места и условий труда 1.2 Краткое описание объекта производства и характеристика технологического процесса 1.3 Характеристика и анализ существующей на производственном участке организации труда 1.4 Система обслуживания рабочего места 1.5 Определение уровня разделения и кооперации труда и его совершенствование. 2 ИСПОЛЬЗОВАНИЕ МЕТОДОВ ИЗУЧЕНИЯ ЗАТРАТ РАБОЧЕГО ВРЕМЕНИ ДЛЯ СОВЕРШЕНСТВОВАНИЯ ОРГАНИЗАЦИИ...»

«Доклад на заседании секции №3 НТС ФГУП ЦНИИмаш по вопросу «Общий замысел геодезических направлений исследований в рамках НИР «Развитие» от 28 мая 2013 года Роль и место в исследованиях по геодезическому обеспечению системы ГЛОНАСС в рамках НИР «Развитие» исследований по развитию космических геодезических систем серии ГЕО-ИК и по развитию глобальной опорной сети системы. Комплексные исследования по обоснованию путей создания, принципов построения, определению проектного облика космической...»

«ИПМ им.М.В.Келдыша РАН • Электронная библиотека Препринты ИПМ • Препринт № 64 за 2015 г. ISSN 2071-2898 (Print) ISSN 2071-2901 (Online) Голубев Ю.Ф., Грушевский А.В., Корянов В.В., Тучин А.Г., Тучин Д.А. Методика формирования больших наклонений орбиты КА с использованием гравитационных манёвров Рекомендуемая форма библиографической ссылки: Методика формирования больших наклонений орбиты КА с использованием гравитационных манёвров / Ю.Ф.Голубев [и др.] // Препринты ИПМ им. М.В.Келдыша. 2015. №...»

«1. ЦЕЛИ ПРОИЗВОДСТВЕННОЙ ПРАКТИКИ изучение организационной структуры предприятия и действующей в нем структуры управления; изучение особенностей строения, состояния, поведения и/или функционирования конкретных технологических процессов; освоение приемов, методов и способов выявления, наблюдения, измерения и контроля параметров производственных, технологических и других процессов, в соответствии с профилем подготовки; закрепление теоретических знаний, полученных во время аудиторных занятий,...»

«СОДЕРЖАНИЕ ОБЗОРЫ И ПРОГНОЗЫ РАБОТА ФКУЗ РОСТОВСКИЙ-НА-ДОНУ ПРОТИВОЧУМНЫЙ ИНСТИТУТ РОСПОТРЕБНАДЗОРА КАК РЕГИОНАЛЬНОГО ЦЕНТРА ПО МОНИТОРИНГУ ВОЗБУДИТЕЛЕЙ ИНФЕКЦИОННЫХ БОЛЕЗНЕЙ I – II ГРУПП ПАТОГЕННОСТИ С.В. Титова, В.Д. Кругликов АНАЛИТИЧЕСКИЙ ОБЗОР РЕЗУЛЬТАТОВ НАУЧНОИССЛЕДОВАТЕЛЬСКИХ РАБОТФКУЗ РОСТОВСКИЙ-НА-ДОНУ ПРОТИВОЧУМНЫЙ ИНСТИТУТ РОСПОТРЕБНАДЗОРА ЗА ПЕРИОД С 2010 ПО 2014 ГГ. И.А. Щипелева, С.В. Титова, В.Д. Кругликов, Е.И. Марковская, В.В. Кучин ЭПИДЕМИОЛОГИЯ ОЦЕНКА ЭПИДЕМИОЛОГИЧЕСКОЙ...»

«Посвящается памяти Валерия Ивановича КУЗНЕЦОВА Л.А. Сифурова Справедливость в международном праве Содержание Содержание Глава I 1.1. Содержание понятия «справедливость» 1.2. Справедливость как неотъемлемое свойство права. 6 Глава II 2.1. Соотношение справедливости и позитивного международного права 2.1.1. Справедливость infra legem 2.1.2. Справедливость praeter legem 2.1.3. Справедливость contra legem 2.1.4. Проблема кодификации справедливости в виде императивной нормы международного права...»

««ПЕТЕРБУРГСКОЕ ВОСТОКОВЕДЕНИЕ» ©Р1Е1ЧТА1-1А Электронная библиотека Музея антропологии и этнографии им. Петра Великого (Кунсткамера) РАН http://www.kunstkamera.ru/lib/rubrikator/02/978-5-85803-183-3/ © МАЭ РАН ЗТ. РЕТЕК8В1ЖС ВКА1ЧСН ОГ ТНЕ Ш8ТГГОТЕ ОР ОШЕЭТАЬ 8ТШ1Е КЪЗЗЬШ АСАВ-ЕМУ ОЕ 8СШЧСЕ8 Е й т А. Кехуап ТНЕ } Ш ^ АКБ 1Т8 МЮКЬБ 5ап1а-Ре*ег5Ьиг§ Электронная библиотека Музея антропологии и этнографии им. Петра Великого (Кунсткамера) РАН...»

«Россия. Краснодарский край город-курорт Сочи Лазаревский район Управление по образованию и науке администрации города Сочи муниципальное общеобразовательное бюджетное учреждение основная общеобразовательная школа №81 г. Сочи ОГРН 1022302792104 ИНН 2318021574 Индекс 354234, город Сочи, село Волковка, улица Космическая, дом 1 Тел./факс (862)2-507-431 ПУБЛИЧНЫЙ ДОКЛАД за 2014 -2015 учебный год Согласовано с управляющим советом Председатель _И.З. Тодуа «27» июля 2015 г. Публичный доклад за...»

«Отчет о работе Санкт-Петербургского государственного бюджетного образовательного учреждения дополнительного образования детей «Детская музыкальная школа №20 Курортного района» за 2014-2015 год 1. Учебная работа. Учащиеся, закончившие учебный год на «отлично»: 59 человек Фортепианный отдел: 1. Деревицкая П. – Акулова И.Г.2. Эйсмонт М. – Большова Г.Г.3. Либерман А. – Большова Г.Г.4. Шашкина А. – Большова Г.Г. 5. Барченко-Емельянова А. – Большова Г.Г. 6. Баглаев Д. – Большова Г.Г. 7. Иванова В. –...»

«МБОУ «Основная общеобразовательная школа №39» г. Калуги Руководитель МО: Жукова Е.В. Результаты государственной (итоговой) аттестации в 9 классах в 2013-2014 уч. году Предмет Отметки на экзамене в форме ЕРЭ Количество Сдавали «5» «4» «3» «2» Средний балл Сдали допущенных экзамен в по повторно на к ГИА форме многобальной удовлетвори ЕРЭ шкале тельную 9классников отметку Алгебра 1 2 4 Геометрия 1 2 4 Качество подготовки выпускников (Данные о результатах итоговых аттестаций выпускников в течение...»

«Высшее образование в Центральной Азии Задачи модернизации Тематическое исследование на примере Казахстана, Таджикистана, Кыргызской Республики и Узбекистана Хосе Хоакин Брунер Энтони Тиллет Казахстан: M. Нургужин Таджикистан: K. Садыков K. Жакенова K. Факеров E. Теремов С. Кодиров M. Наренова С. Нурова Е. Сулейменов Узбекистан: А. Вахабов Кыргызская Республика: A. Шамсиев Э. Имамов Б. Торобеков A. Солеев Т. Tюлюндиева M. Туляходжаева A. Джумабаева Н. Хусанова Данное исследование является...»

«Сейсмические проявления в рельефе северо-запада Мурманской области Николаева С.Б. (1), Евзеров В.Я.(1), Петров С.И. (2) 1.Геологический институт Кольского научного центра РАН, Апатиты, Россия 2.Кольский филиал Геофизической службы РАН, Апатиты, Россия Кольский регион в геологическом отношении представляет собой северовосточную часть Балтийского щита. Новейшая геодинамика этого региона характеризуется тектоническими (основными рельефообразующими), гляциоизостатическими и сейсмотектоническими...»








 
2016 www.nauka.x-pdf.ru - «Бесплатная электронная библиотека - Книги, издания, публикации»

Материалы этого сайта размещены для ознакомления, все права принадлежат их авторам.
Если Вы не согласны с тем, что Ваш материал размещён на этом сайте, пожалуйста, напишите нам, мы в течении 1-2 рабочих дней удалим его.