WWW.NAUKA.X-PDF.RU
БЕСПЛАТНАЯ ЭЛЕКТРОННАЯ БИБЛИОТЕКА - Книги, издания, публикации
 


Pages:   || 2 | 3 | 4 | 5 |   ...   | 12 |

«ФАКУЛТЕТ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ И ОТБРАНА” Факултетен съвет: Полк. доц. Георги Димов – председател, полк. доц. Красимир Добрев, полк. доц. Кирил Кирилов, полк. доц. Валери Иванов, полк. ...»

-- [ Страница 1 ] --

Усъвършенстване на подготовката на експерти...

ФАКУЛТЕТ

„НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ И ОТБРАНА”

Факултетен съвет:

Полк. доц. Георги Димов – председател, полк. доц. Красимир Добрев,

полк. доц. Кирил Кирилов, полк. доц. Валери Иванов, полк. доц. Петър

Райков, доц. Борис Богданов, полк. доц. Иво Маринов, полк. доц. Георги Георгиев, проф. Гошо Петков, полк.

доц. Георги Карастоянов, доц. Мила Серафимова, доц. Иван Панчев, доц. Миланка Миланова, доц. Величка Милина, проф. Наталия Бекярова, проф. Николай Слатински, доц. Павел Ангелов, доц. Лидия Велкова, полк. доц. Иван Вълков, подполк. д-р Стоян Стойчев, д-р Румяна Карева, Елица Николова, майор Живко Желев, полк. Емил Янев, майор Маргарита Куманова Редактор и графичен дизайн Пенка Димитрова Това издание, нито в цялост, нито на части, не може да бъде възпроизвеждано и разпространявано по какъвто и да е начин, под каквато и да е форма, на какъвто и да е носител без писменото съгласие на издателя.

© Военна академия „Г. С. Раковски”, 2013 Годишник на Военна академия „Г. С. Раковски” Факултет „Национална сигурност и отбрана” ISSN 1312–2983

Адрес на редакцията:

Адрес на редакцията:

1504 София 1504 София бул. „Евлоги и Христо Георгиеви” № бул. „Евлоги и Христо Георгиеви” № Военна академия „Г. С. Раковски” 2

СЪДЪРЖАНИЕ

Иван Вълков Особености и предизвикателства при планирането на отбраната, базирано на способности за развитието на Въоръжените сили на Република България Валери Иванов, Милен Филев Възможности за усъвършенстване на оперативните способности на въоръжените сили за действия в отговор на кризи Георги Карастоянов Операции за влияние (Изследване на употребата на понятието в специализираната военна литература в страните, членки на НАТО) Георги Карастоянов Еволюция на схващанията за информационните операции в доктриналните документи на армията на САЩ Максим Карев Управление на риска в променяща се среда за сигурност Милен Иванов Контраразузнаването – специфична дейност на службите за сигурност Стефка Ненова Възможности и реалности за електронно управление в Министерството на отбраната и въоръжените сили Станимир Христов Особености в организирането и провеждането на операции за деескалиране на криза Петър Райков Проявление на съвременното оперативно изкуство през последните войни в Персийския залив Радослав Бонев Характерни измерения на суверенитета в стратегията за национална сигурност на държавата 117 Юлияна Каракънева Проектът „Развитие на концепции и експериментиране” в отб

–  –  –

като заплаха за сигурността Теодоси Михов Интерференция в разбиранията за критичната инфраструктура и инфраструктурата на страната за отбрана Благовест Иванов Измерения на ефективността на въоръжените сили в променящата се среда на сигурност 171 Сергей Вълев Относно дефинирането на понятието „разузнавателна информация” в променящата се среда за сигурност Ивелина Петкова Проблеми при управлението на проекти по структурните фондове и икономическата сигурност на България Катя Пейчева Ефективност на аутсорсинга в Българската армия –

–  –  –

4 Румяна Карева Човешкият фактор – системен подход Атанас Андреев Индивидуалната икономическа сигурност като предпоставка за национална сигурност: методологично разделение на механизмите на въздействие 243 Радослав Бонев Едуард Лютвак и рефлексията в нивата на голямата стратегия (grand strategy) 2 Особености и предизвикателства при планирането на отбраната...

ОСОБЕНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

ПРИ ПЛАНИРАНЕТО НА ОТБРАНАТА,

БАЗИРАНО НА СПОСОБНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕТО

НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

–  –  –

Анотация: Разгледани са теоретични обосновки на съвременните методи за планиране на отбраната, както и някои теоретични и практикоприложни национални особености на планирането, базирано на способности, с използването на сценарии за планиране в условията на динамична среда за сигурност и строго ограничена ресурсна рамка..

Ключови думи: планиране на отбраната, дългосрочно планиране, планиране, базирано на способности, сценарии, политики, основни програми, нива и фази на планиране на отбраната.

Abstract: This paper discusses some of the basic modern theoretical approaches to defence planning in the framework of the dynamic security environment and restricted resources. It stresses on the applicability of the scenarios in the so called capabilities based defence planning as a national practice and experience.

Key words: theoretical approaches to defence planning, capabilities based defence planning, scenarios, capabilities, levels and planning phases.

Увод

Планирането на отбраната е дейност, която има за цел определяне, изграждане и развитие на необходимите способности и свързаните с тях човешки, финансови, материални и други ресурси и услуги за постигане целите на отбраната и изпълнение на задълженията на Република България в системата за колективна сигурност и отбрана.1 В отговор на съвременните тенденции от няколко години във Въоръжените сили на

Факултет „Национална сигурност и отбрана”

Република България успешно се прилага подходът за планиране на отбраната, базиран на способности. Този подход обвързва постигането на необходимите оперативни способности (НОС) на въоръжените сили за посрещане на сегашни и бъдещи предизвикателства и поддържането им посредством интегрирана система за управление на ресурсите за отбрана (ИСУРО) и управлението на жизнения цикъл на инвестиционни проекти за модернизиране на инфраструктурата, въоръженията и техниката в системата на отбранителната аквизиция.

След въвеждането и оценката на прилагането на програмния подход за планиране развитието на въоръжените сили от 2001 до 2003 г.

беше направена оценка на резултатите от прилагането му с привличането на независими експерти.* Бяха подложени на критична оценка съществуващите данни, сценарии и аналитични инструменти, наличните аналитични умения, организационни структури и дейности, както и използването на продуктите на планирането. Вследствие на това се откроиха ключовите елементи за успешното прилагане на планирането за способности на въоръжените сили като базова концепция. С приемането на „План 2015” и въвеждането на Системата за управление на развитието на въоръжените сили (СУРВС) беше направен успешен старт на трансформирането на разбиранията и усилията за прилагане на този вид планиране. След актуализирането на „План 2015” през 2008 г. и разработването през 2010 г. на нов План за развитие на въоръжените сили с приемането му за изпълнение от началото на 2011 г. в реални условия беше развит системният подход към развитието на способности.

Акумулирането на българския опит, експертният потенциал и прилагането на добри практики, както и консултантското съдействие в планирането на отбраната доведоха до разработването и успешното прилагане на нови ръководни документи, по-характерни от които са Методика за приоритизиране на способности с дефицит (2010 г.), Правилник за управление на жизнения цикъл на отбранителните продукти (2011 г.), Ръководство за планиране на отбраната, базирано на способности (2012 г.), Методология за разработване на Държавен военновременен план и др. В тях са използвани съвременните схващания за сигурОт американска консултантска фирма MPRI, работила на договор към Министерството на отбраната през 2002 – 2004 г.

От консултанти от CCMR, Монтерей, Калифорния, работила на договор към Министерството на отбраната през 2009 – 2011 г.

8 Особености и предизвикателства при планирането на отбраната...

ността и отбраната, за ролята и мисиите на въоръжените сили като инструмент на държавната мощ, отразени в Стратегията за национална сигурност, Националната отбранителна стратегия, Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили на Република България, Плана за развитие на въоръжените сили и Доктрината на Въоръжените сили на Република България, които изискват постигането и използването на отбранителни способности, адекватни на настоящите и бъдещите заплахи, но в условията на строгата икономическа рамка на ограничени човешки, финансови и други ресурси. При това през изминалите повече от двадесет години както страната, така и въоръжените ни сили се намират сред непрекъснат поток от нови предизвикателства от най-разнообразен характер и циклична икономическа и политическа нестабилност.

Целта на настоящата разработка е да представи един възможен структуриран аналитичен подход към определени аспекти на методите и процесите, които планиращите органи могат да използват при планиране изграждането на съвместни и оперативно съвместими способности, както и да се подчертаят предимствата на планирането, базирано на способности, и програмното управление на развитието на въоръжените сили като основни подходи за постигането на бъдещото състояние на отбраната в съответствие с тенденциите и предизвикателствата в развитието на средата за сигурност.

Преглед на теоретичните подходи за дългосрочно планиране на отбраната

Дългосрочното планиране на отбраната често се отъждествява със стратегическото планиране. Този вид планиране е еднакво приложим и прилаган както в областта на бизнеса, така и за целите на отбраната. То представлява процес на проектиране на възможно състояние на оперативната среда в далечно бъдеще и разработване на план за адаптиране на организацията, бизнеса или отбраната, за да се максимизира вероятността не просто за оцеляване, а за възходящо развитие и продължаване на успешното постигане на цели от високо ниво. Тъй като няма универсално възприет период от време, отнесен към дългосрочното планиране, то включва общо изследване на период от 10 до 30 или повече години напред в бъдещето. Една от основните характеристики, от

<

Факултет „Национална сигурност и отбрана”

личаваща дългосрочното планиране от краткосрочното, е степента, до която неопределеността на данните и параметрите преобладава в процеса.

Така както няма специален период от време, асоцииран с дългосрочното планиране, няма също и универсално приет метод за изпълнение на тази дейност. Научните изследвания в интерес на корпоративното планиране създават разнообразие от методи за дългосрочно планиране. Редица методи придобиват популярност за известно време – само докато се предприеме следващото начинание. Една част от методите за дългосрочно планиране, приети за целите на планирането на отбраната, са възприети и от корпоративния мениджмънт. Други методи обаче са специално разработени за отбраната – отбранителното планиране.

Дългосрочното планиране на отбраната и въоръжените сили представлява сериозно предизвикателство за политическите и военните ръководители и анализатори още от времето, когато се поставя началото му.

Някои от изследващите и практикуващите дългосрочното планиране твърдят, че то е както наука, така и изкуство.2 През годините, особено след Втората световна война, се прилагат различни аналитични подходи към тази комплексна област. Теоретичната формулировка на всеки подход произлиза от специфичната гледна точка към проблема.

Някои от най-използваните на съвременния етап теоретично обособени подходи за отбранително планиране са:

• Диференциално планиране (еволюционен метод). Този подход се стреми по еволюционен път да увеличи съществуващия набор от военни способности. Основните усилия се съсредоточават върху стремежа за осигурено разширяване на съществуващите способности, поради което за метода е присъща склонността да се концентрира върху разработки, търсещи резултат в кратки срокове, варианти за разширяване на структурата и други характеристики на организацията. Диференциалните нараствания на съществуващото въоръжение и оборудване често са резултат от този вид планиране. В теоретичните разработки на някои учени3 подходът се дефинира като планиране според потребности/изисквания или подход на планиране на отбраната от долу нагоре (bottom-up approach). С този подход се благоприятства изпълнението на плановете за изграждане и подготовка на въоръжените сили, създават се нови структури и видове въоръжени сили и т.н.

• Подход за планиране на отбраната с избягване на риска. Доказаните разбирания, методи и структури се екстраполират и разширяват.

Особености и предизвикателства при планирането на отбраната...

Подходът е консервативен – утвърждава да се правят нещата, както са правени досега, докато не се докаже по изключителен начин, че са погрешни, т.е. придържане към подхода „което работи добре, не го поправяй”. Развитието на силите се придържа към съществуващите стратегия, доктрини, тактики и организационни структури, като включва нови технологии само когато са доказани като налични и приложими. Този метод се стреми да запази статуквото на отбранителните способности в съответната степен.

• Планиране на отбраната с решения, продиктувани от технологията (технологичен подход). Основна движеща сила на политиката и вземането на решения е използването на високотехнологични решения колкото е възможно по-скоро и за по-дълго. Целта е да се постигне технологично превъзходство над съперниците и опонентите. Технологичните разработки се насърчават и финансират с предимство. Новите технологии са предназначени изключително за военно приложение или се внедряват във военното дело, колкото е възможно по-скоро.

• Ретроспективен подход – исторически преглед и продължение.

Основната теза при него е, че това, което е работило в миналото, ще работи и в бъдещето. Изучава се миналото, за да се открие какво е дало добри резултати. Оценяват се минали войни, кампании, операции, сражения, битки и решенията на техните командващи, за да се определят факторите, които значително допринасят за успеха на начинанието или за провала и загубата. Тогава военните сили и структури се адаптират, за да се използват най-големите предимства на положителните фактори, като се избягват неблагоприятните тенденции.

• Планиране, базирано на способности. Включва функционален анализ на изискванията към способностите на силите за отбрана. Военните способности се определят на основата на мисиите на силите. Това се извършва при липсата на специфични заплахи или условия. Щом като се определи изискваният набор от способности, най-ефективните и ефикасни ценово способности се избират, за да задоволят изискванията.

• Планиране, основано на заплахи. Подходът, базиран на заплахи, включва определянето на потенциални противници и оценката на техните способности. Изискванията за способностите се базират на критерия да се победи противникът или му се нанесат сразяващи загуби, съответно изгражданите и поддържаните сили да имат решителен възпиращ ефект. Изследват се количествените и качествените решения на

Факултет „Национална сигурност и отбрана”

проблемите на отбраната. Такъв е планиращият метод, използван и от двата противостоящи блока в периода на Студената война.

• Планиране от горе надолу. Това е подход от стратегия към задачи и сили в планирането на отбраната. Процесът започва с определяне на националните политика, интереси и приоритетни цели. Националната сигурност и отбранителните стратегии са разработени да подкрепят националната политика и националните цели. Йерархията продължава надолу през ролите и задачите към концепциите за използване и структурните елементи на силите. Изискванията за способности се оценяват от позицията на концептуална база, която е обвързана в рамките на националните цели и политиката за тяхното реализиране.

• Планиране, обусловено от бюджета. Целта на този подход на планиране на отбраната е да поддържа военни сили, които са възможни в рамките на осигурения бюджет. Той се опитва да доведе до максимум отбранителните способности и ценовата ефективност на наличните фондове.

• Планиране, базирано на сценарии. Основава се на набор от хипотетични сценарии за използване на военни сили. Ситуациите са разработени в условията на географски, военни и политически параметри.

Военните способности, които се изискват, се определят от оценките дали могат да постигнат целите на операциите за всеки сценарий или от комбинации от едновременно развиващи се ситуации.

Представените подходи за планиране на отбраната са отделени като независими и самостоятелни само за яснота и теоретична обосновка. Всеки метод има своите силни и слаби страни. Рядко ще се случи в планирането на отбраната да се използва изключително само един метод. На практика дългосрочното планиране в областта на отбраната найчесто прилага комбинация от тези планиращи подходи.

Използване на сценариите в планирането на отбраната

Методът, който преобладава сред общността на изследователите и практиците в областта на отбранителното планиране на развитите държави, е методът на сценариите. Сценариите са единственият общ елемент, присъстващ в повечето от дългосрочните национални отбранителни рамки и процеси, както и при съюзното планиране на силите.

Особености и предизвикателства при планирането на отбраната...

Следователно като най-общ елемент сценарийният подход представлява ключов подход в дългосрочното отбранително планиране.

Предвиждането какво ще се случи или може да се случи в бъдеще е особено важно за правенето на политика. Тъй като много голям брой различни ситуации могат да се случат, особено важно е да има опит при боравенето с неопределеността. Мощен метод за това е т.нар. „сценариен метод” – изготвяне и ползване на различни сценарии като модели за възможно, правдоподобно, интересно и провокиращо бъдещо състояние и/или развитие с цел да се добие представа за политическите проблеми, алтернативите и критичните фактори. В общи рамки сценарият може да бъде дефиниран като контекстно зависимо описание на възможна бъдеща ситуация или бъдещо състояние, хипотетична поредица от събития, водеща до това състояние, и подробности на желаното крайно състояние.

При това въображаемо бъдеще стартовата ситуация чрез динамиката на сценария води до определен краен пункт. В тесен смисъл сценарият може да дефинира само началното или само крайното състояние. Такъв сценарий може да бъде наречен „стартов сценарий”, „планиращ сценарий”, „статичен сценарий” или „снимка” (моментно състояние).

По отношение на дългосрочното планиране на отбраната сценарият представя възможна бъдеща ситуация, в която военни сили могат да бъдат използвани в оперативен аспект. Какви характеристики на ситуацията и каква степен на детайлизация се описват, зависи от проблемния контекст – типа на планиране или политическите въпроси, които трябва да бъдат решавани с използването на сценария.

Съществува широк кръг от военно-политически проблеми, при които може да се използва методът на сценариите, започвайки от определянето на бъдещите задачи и мисии в отбраната през планиране на цялостната структура на силите и разработване на доктрините към определяне на изискванията за бъдещите системи. Друга възможност е разработването на нови концепции (например мрежово-центрична война) или важни военностратегически теми (например как да се действа ефективно в градски условия) чрез използването на сценарии. Каквато и да е проблемната област, методът на сценариите се използва по принцип, за да се осветли проблемният контекст, да се изследват алтернативни пътища, да се формират на базата на разполагаемите ресурси и да се изяснят ключовите фактори, за да се определи дали алтернативните решения са приложими, устойчиви и солидни по отношение на неизвес

<

Факултет „Национална сигурност и отбрана”

тностите на бъдещето. Сценариите дават съсредоточаване и подробности, по които въпросите могат да се изследват и оценяват. Те предоставят база, неразполагаема при другите аналитични техники, за да се подкрепи подробната оценка на предлаганите концепции.

Важно е да се има предвид, че сценариите не са предназначени да предвиждат.

Докато предвижданията са предназначени да предвидят определен резултат, който се очаква в бъдеще, то сценариите се опитват да поставят ударение върху процеса, който може да доведе до определени резултати. Така че подходът на сценариите не спира с разработването на един или няколко сценария. По-точно е да се каже, че той започва така. Неговата сила е в това как голям брой променливи и техните динамични взаимодействия са интегрирани в ярка, непротиворечива и всеобхватна картина.

Процесите и творческите идеи могат да бъдат изразени и споделени с използването на „езика на сценария” като основа.

Сценариите често са организирани по групи: в много практически области на приложения се използват набори от сценарии, покриващи (представящи) набор от възприети възможности (част от многомерния модел на въображаеми бъдещи ситуации), наречени „пространство на сценария” (многомерно пространство).

Методът на сценариите може да бъде доста успешен, ако се използва при реализирането на следните функции:

• оценка и сравняване на алтернативи (стратегии) в контекста на възможните варианти на бъдещо развитие;

• интегриране на развитията на събитията в една или повече картини на бъдещето;

• определяне на условия, събития и развития, които могат да се окажат важни в бъдеще;

• стимулиране на творчеството и приложението на промяната от страна на политиците и мениджърите;

• осигуряване на общ език и структура на изразяване и дискутиране на различни идеи за бъдещето и как да се борави с тях;

• редуциране на влиянието на неизвестността чрез възприемане на устойчивост/стабилност;

• изследване и разбиране на взаимовръзките между различните сили, формиращи ситуацията;

Особености и предизвикателства при планирането на отбраната...

• изразяване на мнения в контекста на споделената „рамка”, което улеснява обсъждането на основата на рационални, общоразбираеми аргументи.

Естествено, методът на сценариите има и своите недостатъци, които биха могли да се сведат в следните области:

• Трудоемкост, времеемкост и голяма необходимост от широкообхватен аналитичен капацитет. Разработването на сценарии може да отнеме доста време, както и да се стигне до широк набор от сценарии.

Също така може да бъде доста трудоемко да се анализират различни политически варианти в контекста на един или особено повече сценарии, тъй като това е също групов процес на прилагане на аналитична експертиза.

• Комплексност. Вместо проблемът да се раздроби в управляеми парчета, сценарият представя широк аспект от проблемния контекст в една интегрирана конструкция.

• Съмнителна правдоподобност. Сценарият е мисловна конструкция, отразяваща интелектуалните усилия на своите създатели. Той обхваща допускания и резултати от хипотетични събития, чийто реализъм е спорен. Това невинаги е приемливо за целевата аудитория и постигането на консенсус може да бъде трудно. Освен това съмненията в достоверността на сценария могат да доведат до повърхностност и непълно разработване на решенията.

• Понякога е много смел и привлекателен. Сценарият може да бъде предизвикателен до такава степен, че описанието на възможното бъдеще да предизвиква пренебрегване на факта, че не е фактическа действителност.

• Сценарият е авторски. Твърде е възможно в резултат на особености на организационната култура, научно съперничество или сблъсък на интереси сценарият да не бъде приет от планиращите способности като възможна бъдеща реалност, а като авторски продукт със силата на инстанцията, която го разработва и предлага или дори налага.

• Понякога е твърде заплашителен. Сценарият може да описва ситуация, която не се харесва или е нежелана от целевата аудитория или част от нея. Това може да разколебае възприемането и прилагането му.

Необходимо е да се посочи, че органично присъщото предимство на метода на сценариите да ограничава неопределеността и по този начин мощно да способства планирането, се явява едновременно и негов недос

<

Факултет „Национална сигурност и отбрана”

татък – работи се само по избрания сценарий (набор от сценарии). Така още през началния период на планирането се натрупва риск, който трябва да бъде много внимателно претеглен и отговорно приет.

Разбирането, че ценността на метода на сценариите са не самите сценарии, а мисловният процес, пречупен „през призмата на...”, дава идея кои участници трябва да бъдат включени в разработването на сценариите – не само анализатори на операциите или експерти по специфична материя, не само офицери и експерти от планиращите секции, но и ръководство от старшата инстанция. В типичния случай на използване на метода на сценариите могат да бъдат откроени следните участници и роли:

• разработващите отбранителни концепции представят варианти и очертават критичните фактори;

• анализаторите на операциите структурират процеса, осигурявайки цялата информация, която е необходимо да бъде предоставена за анализа;

• експертите в определени функционални области, например анализаторите в областта на сигурността, дават идеи и алтернативи за изследване на набор от възможности и стимулират дискусията;

• експертите по отбранителна политика осигуряват точките на стратегическите решения, алтернативните варианти за всяко от тези решения и критичните фактори за преценка на алтернативите и са ясно запознати с отбранителната политика (настояща или валидна за бъдещ период).

Същност и особености на планирането, базирано на способности

Прегледът на официални български документи в областта на отбраната4 показва, че в тях не се дава точно обособена дефиниция за планиране, базирано на способности, поради което следва да се придържаме към съвременните концептуални разработки.

Дефиницията, която се възприема от по-голямата част от българските изследователи и се предлага за ползване, е на Пол Дейвис: Планирането за способности е планиране при условията на неопределеност за осигуряване на способности, приложими към широк спектър от съвременни предизвикателства и условия, като се работи в икономическа рамка, която изисква избор”5.

Особености и предизвикателства при планирането на отбраната...

Дефиницията предполага, че лидерите на националната отбрана, за да вземат своите решения, следва да стеснят обхвата на неопределеността до ограничен набор от заплахи и адекватните им изисквания за бъдещи отбранителни способности.

Дефиницията на Пол Дейвис се развива и интерпретира от български анализатори чрез формулировката: „Планирането за способности е планиране при висока степен на неопределеност с цел изграждане на способности, необходими за посрещане на широк спектър от предизвикателства и условия, отчитайки при това ресурсните възможности на страната”6.

В открити документи на Министерството на отбраната на САЩ и началника на Съвместните щабове се дава определение на понятието способност – „компетентност да се постигне желан ефект при специфични стандарти и условия чрез комбинация от средства и начини да се изпълни набор от задачи”7.

Способностите се дефинират от оперативните разработчици в широки, разбираеми оперативни термини в документ за съвместни или първоначални способности или в предложение за изменение на т.нар.

„императиви на способностите” – доктрина, организация, обучение, материали (оборудване), лидерство и образование, личен състав и съоръжения (Doctrine, Organization, Training, Material, Leadership, Personnel and Facilities – DOTMLPF). В случаите на разработване на документи за предложения за материални средства и оборудване дефиницията, т.е.

описанието на способностите, прогресивно еволюира към използване на атрибутите за изпълнението на императивите, определени в документа за развитие и интегриране на способностите.

В някои публикации терминът „способност” се дефинира като „комбинация от умения и ресурси, осигуряваща инструменти за постигане на измерим резултат при изпълнение на определени задачи в конкретни условия и при съблюдаване на зададени стандарти”8. Това определение е широко възприето в академичните и експертните среди в областта на сигурността и отбраната. В него присъства нещо много важно – елементът за измерване на ефекта, или иначе казано, за изпълнение на стандартните изисквания при определени критерии за постигане на желания ефект, т.е. като се има предвид способност, това предполага нейната успешна реализация. Следователно способностите представляват (настоящ и/или бъдещ) потенциал, който (може да) се реализира за пос

<

Факултет „Национална сигурност и отбрана”

тигане на определена цел чрез изпълнение на поредица от задачи в средата на (комплекс от) дадени условия при специфични критерии за успех в постигането на тази цел.

Според разработваната през периода на Прегледа на ефективността на системата за отбрана и отбранителните способности (2008 – 2009 г.) Методология за национално отбранително планиране и свързания с нея Речник на термините от отбранителното планиране, които са отворени документи на Министерството на отбраната и Щаба на отбраната на Българската армия, военна способност е „количествено измеримият капацитет на всеки структурен елемент на силите за отбрана за изпълнение на дадена задача при определени условия, в съответствие с установени стандарти. Всеки структурен елемент може да има повече от една способност и всяка способност може да се предоставя от повече от един структурен елемент. Важно е да се отчита, че никоя способност не съществува независимо от структурата – организация, личен състав, платформи, системи и процедури, която в действителност носи/предоставя способността”. Това определение е адаптирано от американската система за планиране на съвместни способности Joint Capabilities Development System, разработена, експериментирана и въведена за планиране на отбранителните способности на Съединените щати от 2003 г.

Вариант на тази система е разработен и възприет и в отбранителното планиране на Естония, като се доказва, че такава адаптация работи успешно за интересите на отбранителната политика и развитието на отбранителните способности на малка държава с ограничени териториални, демографски и икономически параметри и финансови ресурси. Същевременно системата успешно реализира развитието и поддържането на целеви способности на силите.

Тъй като индивидуалните интерпретации в различните източници варират, следва да се отбележи, че планирането за способности се различава значително от планирането, основано на заплахи, или планирането, базирано на изискванията (подход от долу нагоре), които са фокусирани върху определен сценарий. Очевидно недостатъкът на метода за отбранително планиране, основан на заплахата, е базов сценарий, който се гради върху определена заплаха (държава или съюз) или набор от заплахи, с които боравят плановиците. Различията между метода на планирането за способности и метода, основан на заплахата, са в

Особености и предизвикателства при планирането на отбраната...

начина на съобразяването с неопределеността, пресмятането на риска и начина на провеждането на избора на решение.

Основната идея в подхода на планирането на базата на способности е да посрещне (приеме) определени рискове, вместо да ги редуцира, да изрази рисковете в смислени термини, условия, срокове и да оцени едновременно с това цената спрямо ползата от прилагането на едно или друго решение. Целта е да се определят насърчителни приоритети на набор от комбинации на отбранителни активи (сили и средства, включително организационни звена и умения), които най-добре да отговарят на националните и съюзните съвместни изисквания. Освен това тези комбинации от способности трябва да предлагат гъвкавост, оперативна съвместимост, приспособимост и здравина (стабилност), за да могат да възпрепятстват риска в широката рамка на поредица от варианти за възможно бъдещо развитие на средата за сигурност.

Основните стъпки в анализа при планирането за способности са насочени към характеристиките и критериите за успех (с техните измерители), плановия риск, цената и времето за реализирането им. При това следва да се преодолеят ведомствените рамки на непрозрачност, тесен обхват от сценарии и изолирани допускания, които често в името на дадени тясноведомствени интереси (род войска, оръжейна система или отбранителна програма), организационна съпротива или лични интереси могат да представят пред ръководството различни самоцелни резултати и предложения. Стремежът на усилията при планирането за способности е да се използват енергията и експертизата на организацията, за да се определи широк набор от опции при ясни ключови допускания, изводи и решения за избор и при приемлив риск за бъдещето, като се потърси и осигури необходимият баланс на амбициите и целите с наличните и бъдещите ресурси.

Планирането, базирано на способности, е основният подход, който се разработва, експериментира и впоследствие доминира като стандартна практика в Министерството на отбраната на САЩ през последното десетилетие. Всъщност основните принципи на този подход са положени през 60-те години на миналия век.9 Тогава са диференцирани като отделни политиките, програмното управление и операциите на силите за отбраната на страната. От друга страна, в съвременните условия планирането, базирано на способности, представлява всеобхватна рамка, която има за цел да ги обедини и обвърже взаимно, като се акцентира върху съвместния ха

<

Факултет „Национална сигурност и отбрана”

рактер на операциите, интеграцията на силите и оперативната съвместимост. Освен това при анализа на способностите широко се използват научноизследователският потенциал на отбраната и аналитични програмни продукти от последно поколение. Планирането, базирано на способности, с определена специфика се прилага успешно в дейността на въоръжените сили на Австралия, Великобритания, Канада, Нова Зеландия, ЮАР и др.

Този подход е залегнал като базова концепция също в планирането на силите на НАТО и в ползването на регистрирани и предоставени пакети от способности при планирането на операциите на ООН.

Подход при планирането за способности

Процесът на планиране, базирано на способности, стартира с поставянето на въпроса: „Какво трябва да се изпълни, за да се осъществят стратегическите цели на отбраната?”, след което трябва да се продължи с разработването на набор от решения за реализирането на тези цели. След това потенциалните решения се оценяват в широката рамка на средата за сигурност, като се използват множество сценарии и което е може би поважно, редица случаи в рамките на всеки сценарий (ситуационни сценарии в рамките на даден контекстен сценарий10). Редуцирайки несигурността, неопределеността и възможностите за намаляване на риска плановиците и ръководителите на различни нива търсят алтернативни възможности и комбинации от сили, средства, организационни звена и умения, които да удовлетворяват изискванията в редица от ситуациите.

Основните елементи на планирането, базирано на способности, са представени на фигура 1.

Предизвикателства от реализирането на стратегията

Анализът на способностите дава ясно формулирани възможни варианти за избор от страна на ръководството. Вариантите трябва да бъдат жизнеспособни и икономически обвързани. Често срещан и доста стар е спорът кое е на първо място – стратегията или бюджетът.

В действителност при добро и реалистично планиране двете са равнопоставени – стратегията не може да се реализира „на всяка цена”, без оглед на бюджетните ограничения, а от друга страна, тя няма да бъде осигурена с адекватни способности, ако няма необходимия бюОсобености и предизвикателства при планирането на отбраната...

джет. Оптималният избор трябва да удовлетворява националната отбранителна стратегия и асоциирания с нея пакет от бъдещи способности на въоръжените сили.

–  –  –

Определянето на изискванията за бъдещите способности започва с указания от висшето ръководство на въоръжените сили по отношение на целите, амбициите, приоритетите, мисиите и рамките на приемлив риск, включително времеви. Тези указания трябва да бъдат съпроводени от задълбочен анализ на способностите, изискванията и възможностите за повишаването им в различни области от мисии, критични за изпълнението на целите на ръководството. Анализът трябва да даде възможност да се открият и откроят наличието, областите на недостиг и липсите на способности. Необходимо е да се прецизират приоритети и задачи и дори съществено да се променят, ако анализът го налага. При това ръковод

<

Факултет „Национална сигурност и отбрана”

ството постоянно трябва да се информира за процеса на анализа и за такива промени да бъде осведомявано своевременно и аргументирано. Резултатите от анализа се документират и регламентират при взети решения или възприети допускания. Често поради особеностите на силно бюрократичната и йерархична организационна култура допусканията на ръководството се приемат безрезервно и не се подлагат на съмнения, анализ, камо ли на критика и оборване.

По принцип министърът на отбраната, като върховен държавен ръководен орган на въоръжените сили, дава конкретни, разнообразни и широкообхватни стратегически указания за отбранително планиране достатъчно рано в рамките на двугодишния цикъл на планиране, програмиране, бюджетиране и изпълнение на бюджета. В това отношение е налице значителен политически, организационен и управленски опит, както и военна и икономическа експертиза. В указанията, следвайки добрите практики, се определят рамките за развитие на способностите, които са балансирани по отношение на политиката на приемане и разпределяне на риска чрез формулиране на задачи и приоритети в рамките на икономическите прогнози за тригодишен период. Още на този етап се установяват областите на политики и се заповядват бюджетните квоти по основните отбранителни програми, адресиращи видовете въоръжени сили и специфични служби, органите за управление или други основни програмни направления. Като минимум указанията включват основните допускания и тенденции в развитието на средата, отбранителната политика и амбиции, регламентираните прогнозни икономически параметри, както и възприетите общи планиращи сценарии за основа на анализа и планирането по основните програми.

Основните програми са обвързани със секторните политики, които ще провежда Министерството на отбраната през шестгодишния период, както и ползата и ефекта от изпълнението на политиките. В съответствие с прилагането на програмен и ориентиран към резултатите бюджет на национално ниво и разработването на тригодишната бюджетна прогноза по политики и програми се определят секторните политики на Министерство на отбраната и чрез кои програми се реализират.

В министерските указания за програмиране управлението на програмния риск се утвърждава като съществена управленска дейност, ангажираща политическото и военното ръководство на отбраната, програмните екипи за управление на основните програми, ръководния и ек

<

Особености и предизвикателства при планирането на отбраната...

спертния състав на Интегрираната система за управление на ресурсите за отбрана. Управлението на програмния риск е насочено към намаляване на очакваното неблагоприятно влияние на потенциалните рискови събития върху изпълнението на целите и приоритетите на основните програми на Министерството на отбраната и Българската армия и се осъществява чрез прилагане на методите и процедурите на Стратегията за управление на риска в отбранителните програми на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.

Анализът при определянето на изискванията на ниво вид въоръжени сили (основна програма) може да се базира на утвърдени от командващите/програмните ръководители интегрирани списъци с приоритети*, съвместни и международни експерименти и учения, както и изследвания на научноизследователски екипи с отчитане опита на развити държави и изискванията на съюзното планиране (декларираните способности и сили). При това следва да се избягва до минимум изолирано решаване на проблеми и противоречия за сметка на фрагментарни интереси или в ущърб на друга основна програма.

Варианти за избор в условията на неопределеност

След като се определят изискванията, следващата стъпка е да се оценят потенциалните решения в контекста на сигурността, които приемат и се опитват да се справят с присъщата непредвидимост на бъдещето. За тази цел методологията на планирането за способности изисква да се използват множество фундаментално различаващи се сценарии и да се изпитват множество случаи във всеки сценарий, техника, известна като параметрично изследване. Променливите параметри могат да бъдат политически (държави, съюзи и техните политически линии, тенденции, дори провокации, демографски и социални параметри, други невоенни фактори), оперативни (характер на операциите, цели, мащаб, * Тези списъци в Системата за управление на развитието на ВС, регламентирана с Постановление № 301 на Министерския съвет на Република България от 2004 г. за приемане на План за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г. (План 2015), се наричат „Интегриран списък с приоритетни проекти” (за модернизация) и „Интегриран списък с приоритети на административните звена”.

Факултет „Национална сигурност и отбрана”

вид, структура, доктрини, правила за ангажиране/поведение, управление, осигуряване, продължителност и др.) и физически (вода, земя, въздух, космос). В трансформационните усилия на Министерството на отбраната се поставя значително ударение върху необходимостта от анализ на различните типове заплахи: традиционни, асиметрични, разрушителни и катастрофални. В този аспект планирането за способности следва тенденцията на разширяване (но не до безкрайност!) на обхвата на сценариите и допусканията, въпреки че те могат да не покриват целия спектър, предвиждан и предлаган от някои експерти и ръководители. В други случаи планирането за способности разчита по-малко на сценариите, отколкото на ясен, строг инженерен подход към анализа, основан на параметричните характеристики на основните променливи. Пример за това може да бъде задачата за участие в защитата на стратегически обекти12 като част от приноса към националната сигурност в мирно време в обхвата на мисиите на отбраната.

Внасянето на реални стойности в параметрите на анализа на способностите се отнася в голяма степен за поуките от практиката на учения, подготовката за мисии и реалното участие в съюзни и коалиционни операции. Реалностите на учебната и оперативната среда дават правдива представа за способностите и областите на недостиг, които трябва да се покрият с новите изисквания за осъществяване на възходяща трансформация на способностите. Резултатите и изводите от реалното представяне на формированията и контингентите трябва задължително да се обобщят и интегрират в параметричните изследвания, които са същността на планирането за способности.

Параметричният подход на изследване, боравещ с множество типове неопределеност, е много по-различен от подхода на заплахата, използван в периода на Студената война. По време на блоково противопоставяне са ясни глобалната заплаха, големите противници, както и малкият брой регионални заплахи. Приема се, че конфликтите могат да възникнат под формата на конвенционални войни със съответните сценарии, така че плановиците смятат, че знаят много повече за условията на конфликта, ако той се състои. Това се отнася и за двата големи противостоящи военнополитически съюза в този период. Съсредоточаването на основните усилия в процеса на т.нар. „строителство на въоръжените сили” има глобален противник, регионални конфликти и стереотипни военни действия за отбрана или овладяване на територии. При

Особености и предизвикателства при планирането на отбраната...

наличието на така развитите въоръжени сили всякакви по-малки заплахи могат да бъдат неутрализирани и овладени с част от силите, предназначени за глобалното противопоставяне и големите регионални заплахи.

На други сценарии, освен глобалните, не се отделя голямо внимание.

Заплахите се смятат за симетрични и на тази основа се определя съответното съотношение на превъзходство за възпиране или настъпление.

Относително лесно се моделира съперничеството сила срещу сила както с математически модели, така и чрез по-опростени способи и средства, например „... организиране на боя на макет от местността” (вж. Боен устав рота (батальон), 1985 г.). В разчетите към плановете за боевете и операциите преобладава съществуването на т.нар „бойни възможности” с техните физически измерители (параметри) по фронта и в дълбочина – темп, плътност на огъня, далекобойност и ред. Съответно планирането, основано на модела „сила срещу сила”, води до един „приятен” прираст, „ценово ефективни” повишения на численост, мащабност, обхват, далекобойност, смъртоносност на поразяване, вероятност за поразяване и оттам структура на силите. Неизбежно се увеличават родовете войски и видовете въоръжени сили, нарастват броят на големите формирования и рангът на генералските звания.

В съвременните реалности не се разчита възможните противопоставящи се опоненти да изберат стратегиите да се борят със силните страни на своите противници. Вероятните заплахи произлизат и се съпътстват от асиметрията на целите, мисиите и императивите на възможните опоненти. Това дори може да не бъде ефективно възпрепятствано и надделяно от конвенционалните доктрини, тактики и сили, както се доказа от нарастващата употреба на специални сили, оперативни сили (task force), включително многонационални, в редица мироопазващи и стабилизиращи операции, както и използването на многонационално полицейско сътрудничество за борбата с тероризма (т.нар. „глобална война с тероризма” – GWOT).

–  –  –

Военните способности се реализират от военни организации, които сами по себе си представляват сложни системи, състоящи се от хора (личен състав), организация, доктрина, обучение, оборудване, логистиФакултет „Национална сигурност и отбрана” ка, инфраструктура и информация. Тези компоненти на системите обикновено са необходими и задължителни, затова в някои източници се наричат императиви.13 Всъщност, тъй като разкриваме дефицитите от способности и дискутираме нови способности, следва да се предположи, че по всеки от императивите съществуват недостатъци, несвързаност, липси и празнини, които ясно трябва да се формулират и документират в процеса на анализа. Освен това такива липси и празнини могат да съществуват във времето и в човешките ресурси.

В обхвата на военната теория и добрите практики в развитието и трансформацията на способностите на въоръжените сили на Съединените щати е широко известна комбинацията от императиви DOTMLPF (Doctrine, Organization, Training, Materiel, Leadership and Education, Personnel and Facilities14). За различните видове въоръжени сили, организации и служби императивите могат да бъдат формулирани със съответните различия и особености. Например императивите за развитие на Сухопътните сили на САЩ са теоретично обосновани през 80-те години на ХХ век, когато се реализира конструктивен доктринален подход за оценка на съществуващите способности и управление на промяната. Те поддържат тренирани и готови сили и развиват бъдещи способности посредством балансирането на шест императива: развитие на лидери и войници, обучение, материални активи, организационни единици и доктрина.

В началото на въвеждането на подхода за планиране на отбраната, базиран на способности за Въоръжените сили на Република България, анализът и оценката на необходимите оперативни способности и тяхното постигане се извършват в условията на системната взаимовръзка на осем основополагащи императива за развитие на способностите на въоръжените сили: доктрина, структура, личен състав, обучение, оборудване, инфраструктура, поддръжка и готовност.* Чрез императива „готовност”, на базата на стандарти и процедури, се извършват сертифициране и анализ на постигането на необходимите военни способности на етапите на първоначална оперативна готовност и постигането на пълна оперативна готовност.

В резултат на прегледа на структурите и способностите през 2010 г.

в Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили на Република България * Тези императиви са формулирани в разработката „Документ по политиката” от 2003 г.

(като част от СУРВС) на консултантската група от MPRI.

Особености и предизвикателства при планирането на отбраната...

военната способност се дефинира като „съвкупност от следните елементи: доктрини и концепции; организационна структура; подготовка;

материални средства; личен състав; командване и управление; инфраструктура и оперативна съвместимост”.



Pages:   || 2 | 3 | 4 | 5 |   ...   | 12 |

Похожие работы:

«Тульская Министерство областная образования организация Тульской Профсоюза области работников народного образования и науки РФ При участии министерства труда и социальной защиты Тульской области Соглашение между министерством образования Тульской области и Тульской областной организацией Профсоюза работников народного образования и науки РФ на 2015 – 2017 годы ТУЛА Соглашение между министерством образования Тульской области и Тульской областной организацией Профсоюза работников народного...»

«Название документа: Отчет о самообследовании ВГИ (филиала) ВолГУ за 2013 год Разработчик Зам.директора по учебно-воспитательной работе ВГИ (филиала) ВолГУ Пенькова О.В.. стр. 1 из 62 Версия 1 Копии с данного оригинала при распечатке недействительны без заверительной надписи Минобрнауки № 1835 27.05.2011г. и приказом ВолГУ № 01-07.1-525 от 14.07.2011г. Волжский гуманитарный институт (филиал) Государственного образовательного учреждения высшего профессионального образования «Волгоградский...»

«Руководство по правам Руководство по правам человека и основным свободам военнослужащих человека и основным свободам военнослужащих БДИПЧ Опубликовано: Бюро ОБСЕ по демократическим институтам и правам человека (БДИПЧ) Ал. Уяздовски, 1 00-557 Варшава Польша www.osce.org/odihr © БДИПЧ ОБСЕ 2008 г. Все права защищены. Содержание этой публикации можно без ограничений использовать и воспроизводить в образовательных или других некоммерческих целях при обязательном упоминании БДИПЧ ОБСЕ в качестве...»

«Положение утверждено Ученым Советом МГРИ-РГГРУ от 18.04.2013 г. Протокол №4 Министерство образования и науки Российской Федерации федерального государственного бюджетного образовательного учреждения высшего профессионального образования «РОССИЙСКИЙ ГОСУДАРСТВЕННЫЙ ГЕОЛОГОРАЗВЕДОЧНЫЙ УНИВЕРСИТЕТ имени СЕРГО ОРДЖОНИКИДЗЕ» (МГРИ-РГГРУ) ПОЛОЖЕНИЕ О ВЫПОЛНЕНИИ ВЫПУСКНОЙ КВАЛИФИКАЦИОННОЙ РАБОТЫ МОСКВА 2013 Оглавление: 1. ОБЩИЕ ПОЛОЖЕНИЯ..3 2. ПОРЯДОК ВЫБОРА ТЕМ..5 3. РУКОВОДСТВО ВЫПУСКНОЙ...»

«Исследования и разработки моделей процессов с глубоким проникновением лазерного излучения в конденсированные среды Исполнители работ: А.Ф.Банишев, В.В. Васильцов, М.Г. Галушкин, В.С. Голубев, А.Н.Грезев, Н.В.Грезев, А.К. Дмитриев, Е.А. Дубровина, В.А. Карасев, А.Г. Коновалов, А.П. Кубышкин, В.И. Леденев, Ф.Х. Мирзоев, В.Я. Панченко, В.А.Ульянов, Е.В.Филиппова, О.Д.Храмова, В.П. Якунин, АННОТАЦИЯ В ИПЛИТ РАН выполнен цикл теоретических и экспериментальных исследований процессов с каналированным...»

«ФОНД противодействия организованной преступности и коррупции «АНТИМАФИЯ» Москва, тел. (495) 222-46-14 электр.почта men44@rambler.ru www Lihoimstvo.ru НАУЧНО-КОНСУЛЬТАЦИОННЫЙ ЦЕНТР г. Москва 28 февраля 2015 г. Консультационное заключение специалистов. Настоящее заключение сделано на основании поручения Советника Президента Российской Федерации Председателя Совета по развитию гражданского общества и правам человека Федотова М.А. от 19.01.2015 в связи с обращением в Совет гр-н Куницы С.В. и...»

«ФЕДЕРАЛЬНАЯ СЛУЖБА ПО ВЕТЕРИНАРНОМУ И ФИТОСАНИТАРНОМУ НАДЗОРУ ЕЖЕМЕСЯЧНЫЙ ВСЕРОССИЙСКИЙ ЦЕНТР КАРАНТИНА РАСТЕНИЙ ЭЛЕКТРОННЫЙ ИНФОРМАЦИОННЫЙ БЮЛЛЕТЕНЬ, № 01, октябрь 2012 г. ЖУРНАЛ ИНФОРМАЦИОННЫЙ БЮЛЛЕТЕНЬ _ по международным вопросам в ПО МЕЖДУНАРОДНЫМ ВОПРОСАМ области карантина растений В ОБЛАСТИ КАРАНТИНА РАСТЕНИЙ декабрь 140150, Московская обл., Раменский район, пос. Быково-2, ул. Пограничная, 32 тел./факс 8 (499) 271-38-24 8 (495) 223-72-41 http://www.vniikr.ru Содержание выпуска: ВТО:...»

«Глава 2: Данные об образовании отходов, их составе и управлении ими ГЛАВА ДАННЫЕ ОБ ОБРАЗОВАНИИ ОТХОДОВ, ИХ СОСТАВЕ И УПРАВЛЕНИИ ИМИ Руководящие принципы национальных инвентаризаций парниковых газов МГЭИК, 2006 2. Том 5: Отходы Авторы Риита Пипатти (Финляндия), Чхемендра Шарма (Индия), Масато Ямада (Япония) Джоао Вагнер Силва Алвес (Бразилия), Цинсян Гао (Китай), Г.Х. Сабин Гвендеху (Бенин), Маттиас Кох (Германия), Карлос Лопес Кабрера (Куба), Катарина Маречкова (Словакия), Ханс Оонк...»

«Экз. № _ Утвержден: Приказом Министерства Природных ресурсов и экологии Саратовской области от 03.11.2011 № 51 ЛЕСОХОЗЯЙСТВЕННЫЙ РЕГЛАМЕНТ ГКУ СО «Заволжские лесничества» БАЛАКОВСКОГО ЛЕСНИЧЕСТВА Саратов 201 СОДЕРЖАНИЕ ВВЕДЕНИЕ ГЛАВА 1 1.1. КРАТКАЯ ХАРАКТЕРИСТИКА ЛЕСНИЧЕСТВА 1.1.1. Наименование и местоположение лесничества 1.1.2. Общая площадь лесничества и участковых лесничеств 1.1.3. Распределение территории лесничества по муниципальным образованиям. 15 1.1.4. Схематическая карта субъекта РФ...»

«Ялйазмасы щцгугунда « » Ихтисасын шифри вя ады: 060402 – «Мцщасибат учоту вя аудит»Елми рящбяр: Маэистр програмынын рящбяри: Игтисад елмляри намизяди, Игтисад елмляри намизяди, досент Щажыйев Щ.Я. досент Дашдямиров Я.И. Кафедра мцдири: игтисад елмляри доктору,.2015 МЦНДЯРИЖАТ сящифя ЭИРИШ 3 I ФЯСИЛ. Базар игтисадиййаты шяраитиндя аудитин зярурилийи вя мащиййяти 9 1.1. Мцасир шяраитдя аудит v onun mаhiyyti 9 1.2. Auditin mqsdi вя маliyy hesаbаt informаsiyаsnn istifadilri n онун zruriliyi 1.3....»

«Т.Е. ЕРМЕКОВ Ж.З. УРАЗБАЕВ Б.К. КАНИЕВ М.В. ДОЛГОВ Зарубежный опыт применения и выбор инновационных решений утилизации отходов потребления и производства Астана 201 МИНИСТЕРСТВО ОБРАЗОВАНИЯ И НАУКИ РЕСПУБЛИКИ КАЗАХСТАН ЕВРАЗИЙСКИЙ НАЦИОНАЛЬНЫЙ УНИВЕРСИТЕТ им. Л.Н. ГУМИЛЕВА ДЕПАРТАМЕНТ НАУКИ И КОММЕРЦИАЛИЗАЦИИ ПРОЕКТОВ Т.Е. ЕРМЕКОВ, Ж.З. УРАЗБАЕВ, Б.К. КАНИЕВ, М.В. ДОЛГОВ Зарубежный опыт применения и выбор инновационных решений утилизации отходов потребления и производства Астана 20 Зарубежный...»

«С Новым 2014 годом! Вестник МАПРЯЛ Оглавление Хроника МАПРЯЛ Научно-практичкский семинар «Россия 1 окт. 2013г., Гавана). Научно-практический семинар «Россия Финляндия» (12 13 сент. 2013г., Лаппеенранта).. Научно-практический семинар «Россия 24 сент., Ханой).. Информация ЮНЕСКО.. Русский язык в мире Мато Шпекуляк. «Русский язык в Хорватии: состояние и проблемы». Дамир К. Османов. «Дни русского языка в Монголии». Памятные даты. Юбилеи. Годовщины Мореплаватель Г. И. Невельский.. К 110-летию...»

«ОБЗОР ПУБЛИКАЦИЙ ПО ПРОБЛЕМАМ ЧТЕНИЯ В ПРОФЕССИОНАЛЬНОЙ ПЕЧАТИ ЗА 2 полугодие 2010 г. Центр чтения Российской национальной библиотеки представляет обзор публикаций по проблемам чтения на страницах профессиональной библиотечной периодики: «Библиополе», «Библиотека», «Библиотековедение», «Библиотечное дело», «Мир библиографии», «Новая библиотека», «Современная библиотека». Выявленные публикации распределены по тематическим блокам: Теоретические проблемы чтения; Исследования чтения и читателей;...»

«ЭКСПРЕСС-ОЦЕНКА «НЕКОММЕРЧЕСКИЙ СЕКТОР АЛТАЙСКОГО КРАЯ. ПРОБЛЕМЫ, ПЕРСПЕКТИВЫ РАЗВИТИЯ» Экспресс-оценка «Некоммерческий сектор Алтайского края. Проблемы, перспективы развития» проводилось Алтайской краевой общественной организацией «Поддержка общественных инициатив» посредством анкетирования руководителей некоммерческих организаций Алтайского края. На сегодняшний день существуют различные мнения о самом понятии гражданское общество, о состоянии сектора некоммерческих организаций, как его важной...»

««НАУЧНОЕ ОБЕСПЕЧЕНИЕ СБАЛАНСИРОВАННОГО ПЛАНИРОВАНИЯ ХОЗЯЙСТВЕННОЙ ДЕЯТЕЛЬНОСТИ НА УНИКАЛЬНЫХ МОРСКИХ БЕРЕГОВЫХ ЛАНДШАФТАХ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ПО ЕГО ИСПОЛЬЗОВАНИЮ НА ПРИМЕРЕ АЗОВОЧЕРНОМОРСКОГО ПОБЕРЕЖЬЯ» ТОМ 8. ЧЕРНОЕ МОРЕ СОДЕРЖАНИЕ (С.Б. Куклев, А.Р. Косьян, А.Д. Кочергин, Т.М. Подымова) Введение к Тому 8 8.1 Оценка текущего состояния и проблем уникальных береговых ландшафтов Черного моря, степени их уязвимости к воздействию внешних факторов природного характера (Куклев С.Б., Косьян А.Р., Кочергин...»

«СБОРНИК МАТЕРИАЛОВ семинара-совещания руководителей контрольно-счётных органов субъектов Российской Федерации Практика реализации полномочий контрольносчётных органов субъектов РФ по оценке осуществления главными администраторами бюджетных средств внутреннего финансового контроля и внутреннего финансового аудита. Взаимодействие органов внешнего и внутреннего государственного финансового контроля на уровне субъектов Российской Федерации 15 октября 2015 года г. Воронеж Содержание Приветствие...»

«IT/GB-6/15/ Июль 2015 года R Пункт 8 предварительной повестки дня ШЕСТАЯ СЕССИЯ УПРАВЛЯЮЩЕГО ОРГАНА Рим, Италия, 5-9 октября 2015 года Доклад о внедрении Многосторонней системы Резюме В настоящем документе приводится обзор изменений, которые произошли в течение двухлетнего периода 2014-2015 годов в области внедрения Многосторонней системы доступа к генетическим ресурсам и распределения выгод, с уделением особого внимания оказанию пользователям содействия в подготовке ССПМ, ведению отчетности и...»

«УДК 622.276.04 МЕТОДИКА ОЦЕНКИ ВОЗДЕЙСТВИЯ СОЛНЕЧНОГО ИЗЛУЧЕНИЯ НА ТЕМПЕРАТУРНОЕ СОСТОЯНИЕ МОРСКИХ СТАЦИОНАРНЫХ ПЛАТФОРМ Староконь И.В. Российский государственный университет нефти и газа им. И.М. Губкина, Москва, Россия (119991, г. Москва, Ленинский пр-т, д. 65), e-mail: starokon79@mail.ru Морские стационарные платформы (МСП) для добычи нефти и газа, расположенные на шельфовых месторождениях, подвергаются интенсивному воздействию солнечного излучения. В результате этого воздействия происходит...»

«Региональные и местные выбоРы 8 сентябРя 2013 года: тенденции, пРоблемы и технологии Фонд кудрина Фонд «ЛибераЛьная миссия» А. Кынев, А. Любарев, А. Максимов Региональные и местные выбоРы 8 сентябРя 2013 года: тенденции, проблемы и технологии Москва УДК 324(470+571)’’2014’’ ББК 66.3(2Рос),131 К97 кынев, александр Владимирович K97 Региональные и местные выборы 8 сентября 2013 года: тенденции, проблемы и технологии / А. Кынев, А. Любарев, А. максимов. – москва : Фонд «Либеральная миссия», 2014. –...»

«СОДЕРЖАНИЕ 1. Общие положения 2. Порядок приема и увольнения работников 3. Права и обязанности Работодателя 4. Права и обязанности работников 5. Права и обязанности обучающихся 6. Учебная и исполнительская дисциплина 7. Рабочее время и его использование. Время отдыха 8. Поощрения за успехи в работе и учебе 9. Ответственность за нарушение трудовой дисциплины 10. Обеспечение порядка и режима 11. Заключительные положения 40    1. О БЩИЕ ПОЛОЖЕНИЯ 1.1. Правила внутреннего трудового распорядка...»








 
2016 www.nauka.x-pdf.ru - «Бесплатная электронная библиотека - Книги, издания, публикации»

Материалы этого сайта размещены для ознакомления, все права принадлежат их авторам.
Если Вы не согласны с тем, что Ваш материал размещён на этом сайте, пожалуйста, напишите нам, мы в течении 1-2 рабочих дней удалим его.