WWW.NAUKA.X-PDF.RU
БЕСПЛАТНАЯ ЭЛЕКТРОННАЯ БИБЛИОТЕКА - Книги, издания, публикации
 


Pages:   || 2 |

«ПодкреПа на деца, оставени в България от родители, живеещи и раБотещи в чужБина. Фондация “ Партньори-България” София, 2015 За Проекта “Програма За ПодкреПа на транснационални ...»

-- [ Страница 1 ] --

Фондация

“Партньори-България”

ПодкреПа на деца, оставени в

България от родители, живеещи

и раБотещи в чужБина.

Фондация “ Партньори-България”

София, 2015

За Проекта “Програма За ПодкреПа на

транснационални семейства”

Проектът се изпълнява в рамките на програма

Грундвиг на Европейската комисия. Партньори по

проекта са 8 организации от общо 7 европейски

държави, ангажирани със защита и подкрепа на хора, участващи в миграционни процеси. По

време на двугодишното изпълнение на проекта партньорите работят в тясно сътрудничество за подобряване на качеството на социалните мрежи, които подпомагат членовете на семейства, живеещи в различни държави поради трудова миграция.

Чрез проекта се цели да бъде разработена Програма за обучение, която да е насочена към специалистите, работещи с мигранти и техните семейства, които остават да живеят в страната откъдето идват. Програмата ще бъде предложена на социални работници, социо-културни медиатори, учители и служители в училищата, психолози, служители на полицията, юристи.

http://www.childrenleftbehind.eu За Фондация “Партньори-България” Фондация „Партньори-България“ (ФПБ) е регистрирана през 1998 г. в страната неправителствена организация и е част от международната организация “Партньори за демократична промяна”, която работи за развитие на гражданско общество, утвърждаване на правата на човека, Фондация “Партньори-България” демокрацията и принципите на правото. Мисията на ФПБ е да подпомага процеса на демократично развитие в България, като оказва съдействие за подобряване на политиката и практиката в областта на правосъдието, образованието и социалната закрила.

Програмите на ФПБ са насочени предимно към етнически малцинства, деца и младежи в риск, местни общности, включително развитие на капацитета на граждански организации, училища, общински служби и бизнес сектора да бъдат конструктивни участници в развитието на общността.

ФПБ работи за постигането на целите си посредством анализи и препоръки за промяна в политиката; организиране на публични кампании, обучения по права на човека, междукултурна комуникация, гражданско образование и решаване на конфликти. Организацията предоставя услуги по медиация, фасилитиране на срещи за постигане на консенсус и кооперативно планиране. http://www.partnersbg.org За Фондация L’ALbero deLLA VitA Фондация L’Albero della Vita - „Да помогнем на детето днес, за да бъде по-добър възрастен утре” Фондация L’Albero della Vita е неправителствена организация, която работи на територията на Италия и в страни от третия свят. Нейната цел е да гарантира правата на деца, юноши и жени в трудни социални ситуации. Сред основните й дейности са предоставянето на услуги за защита на непълнолетни лица в затруднение чрез създаването на приюти, на мрежа от приемни семейства, услуги за подкрепа по време на бременност и подпомагане на общности в тежко положение в едни от най-бедните страни по света. Фондацията организира също и кампании за повишаване на общественото разбиране за правата на децата. http://www.alberodellavita.org/ Настоящата публикация се финансира от Програма “ Учене през целия живот” на Европейския съюз и от Fondazione L’Albero della Vita, Италия За съдържанието на изданието отговорност носи единствено фондация “Партньори-България”.

Европейският съюз и Fondazione L’Albero della Vita, Италия не поемат отговорност за начина, по който представената информация може да бъде използвана.

ПодкреПа на деца, оставени в България от родители, живеещи и раБотещи в чужБина.

4 • Проект “Програма за подкрепа на транснационални семейства” съдържание

–  –  –

http://www.childrenleftbehind.eu Подкрепа на деца, оставени в България от родители, живеещи и работещи в чужбина. • 5 Благодарности

Публикуването на този доклад стана възможно благодарение на:

Участниците в проведените фокус-групи и интервюта, които ни предоставиха полезна информация и безценна обратна връзка за живота и проблемите на децата, оставени от родители, живеещи и работещи в чужбина.

Колегите и партньорите по проекта „Програма за подкрепа на транснационални семейства”, представители на неправителствени организации с дългогодишен опит в работата с деца, оставени в страната на произход от родители, живеещи и работещи в чужбина. Те ни дадоха своите професионални бележки по предложената методология, които подобриха качеството на проучването.

Екипа на фондация „Партньори-България”, който участва активно и професионално в изследователския процес по събиране и обработване на получената информация, и при разработване на настоящия доклад: Румен Минковски, основен автор, д-р Даниела Коларова, Ирена Стоянова и Христина Баева.

–  –  –

резюме Настоящият доклад отразява резултатите от проведено проучване чрез анализ на документи и качествено изследане по темата деца, оставени в страната от родители, живеещи и работещи в чужбина (“Children left Behind”), осъществено в рамките на проект: „Програма за подкрепа на транснационални семейства”, който се изпълнява от фондация „ПартньориБългария” в партньорство със следните неправителствени организации:

1. Fondazione L’Albero della Vita, Италия - координираща организация;

2. Asociatia Alternative Sociale, Румъния;

3. Fundacja Polskie Forum Migracyjne, Полша;

4. Soleterre – Strategie di Pace Оnlus, Италия;

5. Accompagnement, Lieux d’Аccueil,Сarrefour Educatif et Social, Франция;

6. Teia Amiga - Associao, Португалия;

7. Afyonkarahisar Barosu, Турция и с подкрепата на програма “Учене през целия живот“ на Европейския съюз.

Целта на проучването е да регистрира, анализира и представи актуалното състояние на проблемите на деца, оставени в България от своите родители, живеещи и работещи в чужбина като се очертаят някои основни тенденции и специфични особености в национален контекст.

На тази база са направени някои изводи и препоръки за подобряване на работата с тези деца и оказване на адекватна подкрепа на тяхното развитие от заинтересованите страни. Проучването беше проведено в общините Благоевград, Гоце Делчев, Монтана, Вършец, Сливен, Твърдица, Дупница, Търговище, Видин и Лом през зимата и пролетта на 2014 година.

Ключови думи: “деца, оставени в страната по произход от родители, живеещи и работещи в чужбина” (“Children left Behind”), транснационални семейства http://www.childrenleftbehind.eu Подкрепа на деца, оставени в България от родители, живеещи и работещи в чужбина. • 7 изПолзвани съкръщения:

МОН Министерство на образованието и науката ДАЗД Държавна агенция за закрила на детето НСИ Национален статистически институт УНИЦЕФ Детски фонд на Организацията на обединените нации ОЗД Отдел „Закрила на детето” ОИ Образователни институции/ детски ясли, детски градини, училища/ ЗЗ Здравни заведения Общ. А Общинска администрация МКБППМН Местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни ДСП Дирекция за социално подпомагане КСУДС Комплекс за социални услуги за деца и семейства ИДПС Инспектор детска педагогическа стая ЦОП Център за обществена подкрепа РИО Регионален инспекторат по образование НПО Неправителствена организация СОУ Средно общообразователно училище

–  –  –

въведение Кои са децата на мигрантите в България? Колко от тях живеят за дълго без един или двамата си родители отишли да работят в чужбина? Как това се отразява върху социалните контакти, личностното развитие, здравословно състояние на тези деца? Можем ли да ги разпознаем или в повечето случаи те остават невидими за обществото и институциите? Обособени ли са в някаква специфична група или са като всички останали деца? Трябва ли да приемем, че след като едно дете живее без единия или и двамата си родители, то непременно е ”дете в риск”? Как да определим кои от тях имат реална нужда от помощ и подкрепа?

Това са само част от въпросите, на които се опитва да отговори настоящия доклад, който екипът на Фондация „Партньори-България” подготви в резултат на осъществено кабинетно проучване (анализ на документи, литературен преглед) и проведено през 2014 година теренно качествено изследване (фокус-групи и интервюта с представители на различни заинтересовани страни) в 10 общини на страната по темата деца, оставени в страната от родители, живеещи и работещи в чужбина (“Children left Behind”), в рамките на проект „Програма за подкрепа на транснационални семейства”.

Изследването на социалните и психологически ефекти и влияния на трудовата миграция върху динамиката на семейството и благополучието на децата, които остават да живеят в България в отсъствието на единия или и на двамата родители, заминали да работят в чужбина за дълъг период от време е сериозно предизвикателство пред съвременната наука и практика. Досегашният анализ сочи, че проблемите за влиянието на трудовата миграция върху семействата и най-вече върху децата, които остават да живеят в родината си и не заминават със своите родители в страната, където те работят са ограничени като брой и силно фрагментирани като подход и резултати. С малки изключения липсва комплексно изследване на тези проблеми.

В повечето случаи само се споменава за възможни последици и влияния на трудовата миграция върху децата и семейството в контекста на други изследвани теми и проблеми. Нашето проучване е посветено на този същестуващ дефицит в изследователската практика. Без да си поставяме амбициозни цели, ние се опитваме да нарисуваме една реалистична картина и да дадем един начален (а вероятно и ограничен) отговор на някои от най-важните предизвикателства свързани с емоционалните и психологически последици за децата, оставени в България от техните родители, живеещи и работещи в чужбина.

http://www.childrenleftbehind.eu Подкрепа на деца, оставени в България от родители, живеещи и работещи в чужбина. • 9 методология Понятието “Деца, оставени в страната по произход от родители, живеещи и работещи в чужбина”(“Children Left Behind”) навлезе сравнително отскоро в употреба, както в ежедневната, така и в изследователската практика. В английското си значение то може да бъде разбирано в по-широк смисъл като деца, изоставащи по определени критерии или показатели на своето развитие и в по-тесен смисъл, като изоставени в родината си деца от родители, живеещи и работещи в чужбина. В настоящото проучване ние приемаме по-тясното определение на понятието “Children Left Behind”, а именно изоставени в България деца от родители, живеещи и работещи в чужбина за период по-дълъг от 3 месеца.

Катализатор за използване на понятието през последните години стават една проведена дискусия в Европейския парламент през 2009 г. 1 и две публикувани изследвания на УНИЦЕФ през 2010 г. 2. Техните основни акценти са свързани с дефиниране на това понятие като се посочва, че неблагоприятните последици от заминаването на родителите се усещат от децата предимно на психично равнище. За голяма част от тези деца отсъствието на родителите може да има отрицателен ефект, включително риск от липса на грижи по отношение на физическото и психичното здраве и ефекти, свързани с депресия; трудности в развитието; пасивност в училище и неучастие в учебния процес, отпадане от образователната система; недохранване;

злоупотреби с деца. Оставените от своите родители в страната на произход деца принадлежат към групата на уязвимите деца, изложени на риск. В голяма част от тях се развива усещане за депривация и липса на интерес, отказ от участие в училищните и извънучилищни дейности.

Пряка последица от миграцията на родителите е обстоятелството, че детето е лишено от родителска обич и необходимото наблюдение на неговото нормално развитие. Тези деца найчесто са оставени на грижите на близки хора, които обаче не могат да им осигурят емоционална и възпитателна подкрепа, в резултат на което се достига до неблагоприятно въздействие върху здравето и психичното развитие на детето, както и към насочването му към нетипично или неподходящо за възрастта си поведение, към излагане на опасност от различни видове експлоатация или злоупотреба. Обикновено родителите, които стават „мобилни работници” и отиват в други държави, заявяват че това е временно, но в повечето случаи техните престои стават продължителни.

Методологията, която стои в основата на предлаганото изследване представлява комбинация от три метода:

• Кабинетно проучване(анализ на документи, литературен преглед) по темата влияние на трудовата миграция върху деца, които живеят в семейства на мигранти. Този метод беше използван за изучаване, обобщаване и систематизиране на материали от вече осъществени проучвания, анализи, доклади, официални документи и процедури, научни статии и публикации по темата на национално, европейско и световно равнище. Чрез анализа на 1 Дискусията е достъпна на http://www.unicef.org/socialpolicy/files/Postscript_Formatted__Migration_Development_and_Children_Left_Behind.pdf 2 Garza, R., Migration, Development and Children Left Behind : A Muldidimensional Perspetive, UNICEF Polisy and Practice, 2010, p.37. Докладът е достъпен на http://www.unicef.org/socialpolicy/files/Postscript_Formatted__Migration_Development_and_Children_Left_Behind.pdf and The Children Left Behind: A league table of inequality in child well-being in the world’s rich countries UNICEF Innocenti Research Centre, November 2010, p.36, Доклъдът е достъпен на http://www.unicef-irc.org/files/documents/d-3796-The-Children-Left-Behind-.pdf http://www.childrenleftbehind.eu 10 • Проект “Програма за подкрепа на транснационални семейства” посочения набор от официални документи и материали беше осъществена първата стъпка към разбиране на актуалната ситуация, свързана с влиянието на трудовата миграция върху деца на мигранти, оставени да живеят в България. На тази база бяха разработени въпросници за интервю и фокус-групи и планиран процеса на по–нататъшното събиране на информация.

Извършеният преглед даде възможност да бъдат идентифицирани основните заинтересовани страни и активните лица, които по-късно бяха поканени да участват в провеждането на фокус-групите и интервютата;

• Индивидуални интервюта (N=6) с ключови информанти: деца на мигранти, родители на деца на мигранти, настойници на малолетни и попечители на непълнолетни деца на мигранти.

Индивидуалните интервюта бяха много полезни при изучаване на различни типове случаи, особено когато появяващите се проблеми, въпроси и типове отговори, които респондентите даваха, не можеха да бъдат предварително надеждно предвидени от изследователския екип.

Децата на мигрантите и техните попечители и настойници, като рядка и труднодостъпна група, са много добър пример за респонденти, чиито опит не може да бъде предварително предвиден и които може да не са склонни да споделят своите отговори в група от други подобни на тях респонденти;

• Дискусии във фокус-групи (N=23) с ключови информанти: представители на общинска администрация, директори на училища, учители, педагогически съветници, психолози, социални работници, обществени възпитатели към МКБППМН, лекари, медицински сестри, ученици, родители, които не са мигранти, родители(настойници и попечители) на деца на мигранти, деца на мигранти. Дискусиите във фокус-групи бяха много успешен изследователски метод, тъй като те обединиха по време на проучването хора със сходен опит, които споделиха техните мнения и постигнаха консенсус по ключови въпроси, свързани с влиянието на трудовата миграция върху деца, които живеят в транснационални семейства.

Целта на проучването е да регистрира, анализира и представи актуалното състояние на проблемите на деца, оставени в България от своите родители, живеещи и работещи в чужбина като се очертаят някои основни тенденции и специфични особености в национален контекст.

То беше проведено в общините Благоевград, Гоце Делчев, Монтана, Вършец, Сливен, Твърдица, Дупница, Търговище, Видин и Лом в периода 15.01.2014г. – 06.04.2014 г.. Основният критерий, по който бяха избрани тези 10 общини беше свързан с равнището на висока степен на миграция на българските граждани в чужбина и наличие на голям процент на деца, на които поне единият родител живее и работи зад граница. Като допълнителен критерий беше въведена и спецификата на социално-демографската и етническа характеристика на населението, живеещо в тях.

По време на проучването бяха проведени общо 23 фокус-групи и 6 индивидуални интервюта с общо 186 участници. Относителният дял на участие на децата в проучването беше 41,4%, а на възрастните – 58,6 % ( 77 деца и 109 възрастни).

http://www.childrenleftbehind.eu Подкрепа на деца, оставени в България от родители, живеещи и работещи в чужбина. • 11 оБща рамка за разБиране на влиянието на трудовата миграция на родителите върху децата оставащи в България (oсновни резултати от Проведеното Проучване) контекст на ситуацията в България Докато емпиричните изследвания върху адаптацията на децата на имигранти в приемащата страна са многобройни, въпросът за децата на емигранти, изоставени в изпращащата държава започва да се изучава от скоро. Основното безпокойство на обществото е насочено най-вече към децата на имигрантите и бежанците, които прекарват част от своето детство в чужди държави за сметка на неглижиране на интереса към състоянието на децата, които биват изоставени в страната на произход, когато техните родители емигрират в други държави. Тези проблеми привличат обществено и политическо внимание в много малък брой държави и все още не се разпознават като значими.

Положението на децата на мигранти, чийто родители отиват да работят в друга страна и ги оставят в страните на произход, през последните години е тревожен въпрос и за някои от държавитечленки на Европейския съюз, като България е една от тях. Въпреки че това явление е значително разпространено в нашата страна, ние не разполагаме с точни данни за броя на изоставаните деца от родители мигранти. В България ”...няма система, нито на национално ниво, нито на общинско ниво, която да проследява броя на децата, които живеят без един или и двамата си родители,....

няма и точни данни за броя на случаите на деца, оставени от своите родители, които мигрират.... Според информация, предоставена от специалисти от образователната система, има някои места в страната, като села в Източните Родопи, Северен централен и Северозападен район, където процентът на децата, които не живеят с родителите си, а с други роднини надхвърля 60%.” Резултати от по-нови изследвания показват, че „... около 22,5% от всички деца до 18 години в страната са деца на мигранти. При общ брой на децата в България 1 191 221, децата на българи работещи в чужбина, които живеят в България са 267 753....” Изследванията по темата са все още твърде малко5 и са провеждани инцидентно предимно от 3 Bogdanov, G., R. Rangelova, Social Impact of Emigration and Rural-Urban Migration in Central and Eastern Europe, Final Country Report Bulgaria, 2012 p. 33. Докладът е достъпен на http://www.ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId=8836&langId=en 4 Цитирано по: непубликуван доклад: „Ефекти върху децата, оставени от родители, които работят и живеят в чужбина”, май-юли 2013 г. на екип на фондация „Риск-Монитор” с научен ръководител доц. д-р Петя Кабакчиева разработен по поръчка на УНИЦЕФ- България”, с. 19-20, Таблица 2 „Работна таблица за изчисляване на процента на децата, поне единия родител на които е в чужбина” 5 Непубликуван доклад: „Ефекти върху децата, оставени от родители, които работят и живеят в чужбина”, май-юли 2013 г., разработен по поръчка на УНИЦЕФ-България”. Екип на фондация „Риск-Монитор” с научен ръководител доц. д-р Петя Кабакчиева;

Назърска, Ж., М. Хайдиняк, Смесени и транснационални семейства в България, в сб. “Миграции, пол и междукултурни взаимодействия в България”, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, С., 2011, с. 119-176; Сборникът е достъпен на http://imir-bg.org/wp-content/uploads/2014/01/Migracii_PRESS.pdf Guentcheva, R., Long Distance Relationships: Children and Migration in Contemporary Bulgaria Ethnologia Balkanica (Ethnologia Balkanica), issue: 14 / 2010, pages: 49-69, on www.ceeol.com.

Иванова, Д., Случаят Вършец в „икономиката на страданието”- миграцията на жените от Северозападна България в Италия, в ” Тенденции в трансграничната миграция на работна сила и свободното движение на хора – ефекти за България “, Доклад на Институт „Отворено общество”, С., 2010, с.162- 175;

Докладът е достъпен на http://osi.bg/downloads/File/OSI_Report_Migration_2010_MEW.pdf

–  –  –

учени и неправителствени организации, интересуващи се от проблематиката. Липсва цялостна национална стратегия за изучаване на проблемите отнасящи се до влиянията на трудовата миграция върху изоставените от родителите си деца в България.

Българската оФициална Политика Анализът на основни национални документи (стратегии, програми и планове за тяхното изпълнение)6 на българските институции, работещи по проблемите на миграцията, показва, че понятието “деца, оставени в страната от родители, живеещи и работещи в чужбина” не е въведено в употреба и не се използва. Обща черта на значителния брой стратегии, планове за действие, програми и т.н. отнасящи се до сегашната миграционна политика на България е техния декларативен характер и липса на конкретни цели. Те изобщо не са фокусирани върху работа със семействата на мигранти и към предлагане на адекватни услуги за подпомагане на оставените в България деца.

Понятието „деца, оставени в страната от родители, живеещи и работещи в чужбина” се използва единстевено от ДАЗД7, която през 2013 г. създава своя работна група от експерти, за да идентифицира проблемите на децата на родители емигранти и да изработи конкретни мерки, в т.ч. и предложения за промяна на действащата нормативна уредба, както и да бъдат разработени методически указания за работа с тях. Децата на родители емигранти са идентифицирани като възможна рискова група в резултат на работата по постъпили жалби и сигнали, както и от социологическо проучване, извършено по управляван от Агенцията проект. За съжаление, повече от година след изтичане на поставения от Председателя на ДАЗД срок, липсва информация дали тази комисия е предложила мерки, които да гарантират правата и интересите на децата на родители мигранти.

раЗБиране на Понятието Общото разбиране на понятието „деца на мигранти” е свързано с понятията: „деца в риск”, „деца без контрол” и „изоставени деца”. Децата на мигранти не се мислят като нещо по-различно и самостоятелно от събирателното понятие „деца в риск”. Липсва единно мнение за това доколко тези деца трябва да бъдат определяни като самостоятелна специфична група. От една страна диференцирането им като отделна група би помогнало за по-пълно познаване на техните трудности и проблеми и за създаване и използване на подходящи интервенции за работа с тях, но от друга- тяхната ситуация е изключително деликатна и самите деца предпочитат да не бъдат възприемани като по-различни от останалите.

”…..По смисъла на Закона за закрила на детето това са деца в риск…”, Представител на Общ. А, Благоевград 6 За целите на това проучване бяха анализирани следните национaлни документи:

Национална стратегия за детето(2008–2018г.), Държавна агенция за закрила на детето;

http://sacp.government.bg/programi-dokladi/strategii-programi-planove/strategia-zakrila-deteto-2008-2018/ Национална стратегия на Република България по миграция и интеграция(2008-2015) ;

Достъпна на http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=462 Национална стратегия в областта на миграция, убежището и интеграцията (2011-2020);

Достъпна на http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=670 Анализирани бяха и Плановете за действие и Годишните доклади за изпълнение на тези стратегии за 2012 и 2013 г.

7 Съобщението за сформирана комисия на ДАЗД е достъпно на:

http://sacp.government.bg/novini/2013/11/07/do-kraya-na-noemvri-dazd-she-predlozhi-merki-koito/ http://www.childrenleftbehind.eu Подкрепа на деца, оставени в България от родители, живеещи и работещи в чужбина. • 13 оФициална инФормация За Броя на деца на мигранти Ситуацията с наличието на официална информация за децата и семействата на мигранти може да се определи като неясна, рискова, противоречива и динамична.

Освен информацията, която Отделите за закрила на детето (ОЗД) получават като сигнали за деца в риск, никъде на друго място няма официална статистика за броя на тези деца. В нито една от институциите, представители на които участваха в проведените дискусии, не се води статистика и не се регистрират деца от транснационални семейства. В училищата при вписване на данните на детето в началото на всяка учебна година липсва информация за това дали родителите му са в чужбина. Информация за деца на мигранти тече между заинтересованите институции по-скоро неформално или когато детето трябва да бъде регистрирано поради някакъв сигнал в ОЗД, МКБППМН или друг орган или институция.

„…Точна статистика в ОЗД за това какъв е броят на децата с родители мигранти няма. В ОЗД попадат сигнали за деца, едва когато става въпрос за настаняване на детето при близки и роднини. Статистика официална няма, но по сигнал в ОЗД около 100 деца са поверени на грижата на близки и роднини….”, Началник ОЗД, Община Монтана „…….Не знам какъв е броя на децата, чиито родители са в чужбина, много от родителите работят извън граница и не можем да ги изброим….”, Ученик, Община Сливен раБота на институциите с деца на мигранти.

Основните институции, които най-често работят с деца на мигранти са ОИ, ОЗД, Общ. А, ЗЗ, МКБППМН, ИДПС, ДСП, КСУДС, ЦОП, НПО. Въпреки че не съществува добре разработен механизъм на взаимодействие, заинтересованите страни работят по доста случаи отнасящи се до деца на мигранти и полагат усилия за решаване на част от техните проблеми. Когато е подаден сигнал за дете в риск или неглижирано от родителите си дете, те предприемат съответни мерки за закрила, съобразно собствените си компетенции. Основните проблеми на тези институции при работата с деца на мигранти са предимно от нормативен характер и са свързани с липса на капацитет. Те все още не предлагат качествени услуги за специфична помощ и подкрепа на деца и семейства на мигранти.

„…..Социалните служби предприемат законово със заповед и решение от съда настаняване на тези деца при близки и роднини, но това настаняване води до правото на подпомагане на хората, които са поели грижата за детето/децата. От друга страна родителите работещи в чужбина изпращат средства за децата. Много често се укрива това,че децата получават средства от родителите си, а ние като институция нямаме механизъм по който да докажем дали наистина се изпращат финансови средства или не. Помощите са в сериозен размер и става източване на ресурсите за социално подпомагане.

Докато има случаи на семейства с безработни родител/и в България, борещи се за оцеляването си, те не попадат в условията за подпомагане или поне сумите не са в този размер, в който са за децата на мигранти…”, Представител на ОЗД, Община Благоевград грижи За децата, които не Заминават с родителите си в чужБина Родителите, заминаващи да работят в чужбина поверяват децата си предимно на грижите на членове от по-широкото семейство (оставащ родител, баба, дядо, леля, чичо). Обикновено те се опитват да поемат отговорностите, а отчасти и функциите на отсъстващия родител. В много редки случаи, най-вече в семейства от ромската общност, децата биват оставяни да се грижат сами за себе си като по-големите полагат грижи за по-малките. Има и случаи на настанени деца в приемни семейства, поради липсващи в страната близки и роднини.

–  –  –

„…..Запозната съм със случай, в който майката беше оставила двете си деца сами само под надзора на съседка от съседната къща. В последствие биват поверени на грижите на лелята, сестра на майката...”, Служител към МКБППМН, Община Търговище „……….В повечето случаи баба и дядо отглеждат децата. В случай, че единият родител полага грижите той е фиктивната фигура. По-големите деца в семейството се грижат за по-малките.

..”, Учител, Община Вършец „…..Живея при баба, когато мама и татко пътуват на работа в чужбина...”, Ученик, гр. Шивачево, Община Твърдица Както се вижда намира се кой да поеме грижите за оставащите в населеното място деца, друг е въпросът обаче какво е качеството на предлаганите грижи, адекватни ли са те за конкретното дете и какъв е резултата от тях? Тъй като обикновено мястото на родителя „се заема” от представители на по-старото поколение ( баба, дядо) най-често те не притежават адекванти и актуални компетенции, умения и поведенчески стратегии за взаимодействие с изоставените деца.

Поколенческите различия могат да станат пречка за ефективна комуникация и допълнително лишаване от емоционална подкрепа, която е изключително важна за детското развитие в тази възраст. Процесът на социализация на изоставените деца се пречупва през ценностите на едно значитално по-старо поколение, които в повечето случаи са по-консервативни и ригидни.

Обикновено миграцията на член от семейството инициира промени и в динамиката на семейните задължения. Променят се ангажиментите и задачите, които оставащите членове на семейството изпълняват. Те разпределят помежду си задълженията и отговорностите на отсъстващия родител. Наблюдава се процес на трансформация на домакинските роли, задължения и семейни практики, който в крайна сметка води до създаване на различна структура и нова йерархия между членовете на семейството. Промяната обикновено създава допълнително напрежение, натоварване и натиск върху децата, тъй като на тях също им се налага да поемат повече отговорности и задължения.

трудности в живота на децата на мигранти

1. Затруднения, свързани с академични резултати и постижения.

В тази група могат да бъдат диференцирани няколко специфични подгрупи:

а/ наличие на неграмотни деца на мигранти и на деца, които не говорят български език;

Обикновено това са деца, родени зад граница или деца, родени в семейства в България, които не говорят официалния за страната език. Това се превръща в сериозен проблем по отношение на комуникацията с връстниците и усвояване на учебния материал в училище. Децата спират да посещават редовно училище поради усещането за непълноценност, несигурност и неспособност да отговорят на определени образователни стандарти и изисквания.

„……….Поради факта, че вкъщи се говори на турски или ромски от баби и дядовци, които не говорят български, в отсъствието на родителите си малкото дете не може да усвои български език. Поради тази причина в училище му е трудно да усвоява преподадения материал, не се създават навици за учене у дома, което в бъдеще ще доведе до сериозно затруднение, за да израстне като пълноценна личност…”, Кмет на село, Община Сливен „……..Дете с гръцко гражданство, родено в Гърция, поради някакви причини майката се завръща в България. Детето не знае български език, а трябва да бъде записано в училище- II клас. Оттук идват и проблемите в работата с такива деца….”, Директор, II-ро СОУ ”Никола Вапцаров”, Община Монтана http://www.childrenleftbehind.eu Подкрепа на деца, оставени в България от родители, живеещи и работещи в чужбина. • 15 б/ отсъствие на подкрепа при учене;

Друго затруднение е свързано с факта, че когато децата живеят сами или с по-възрастни роднини, те не могат да получават адекватна подкрепа от тях в процеса на усвояване на учебния материал.

Без значение на етническа принадлежност и големина на населеното място, по-възрастното поколение (баби, дядовци, роднини) не са ефективни при оказване на помощ на детето, когато то има затруднения в училище. Те не знаят и няма къде да бъдат обучени как и с какви методи да оказват подкрепа на детето.

„…Голяма част от децата не посещаван редовно училище, в следствие на което снижават училищния си успех. Бабите и дядовците не оказват необходимия контрол, не знаят как да помогнат на децата, да ги мотивират да учат...”, Представител на ОЗД, Община Видин в/ неефективно участие в учебния процес, поради пътуване при родителите в чужбина;

Част от децата на мигранти отсъстват от учебния процес, поради пътуване в чужбина за определен период от време. Те отиват на гости или за да помогнат на родителите си в сезонната работа. По това време тези деца не посещават училище, напускат по-рано учебния процес и се връщат покъсно, след като новият срок или новата учебна година вече е започнала. Така те губят голяма част от учебния материал и се превръщат в деца, които са в риск от отпадане от училище. Тази практика се наблюдава най-вече при децата от ромската общност, но нейни прояви има сред представители и на другите етнически групи в България.

” …Родителят пристига в България и по време на учебната година го взима при себе си без да уведомява директор и учител в училището, където учи детето и след един месец го връща. Имаме случаи, когато бабата взима удостоверението за напускане от училище на детето и го изпраща при родителите му, придружено от близки хора –това е много чест вариант на напускане на дете от училище, за да замине при родителите си в чужбина…”, Учител, Община Сливен г/ отпадане от училище;

Като краен резултат от неефективното участие на част от децата на мигранти в учебния процес се достига да отпадане от училище. Този изход в по-голяма степен е валиден за децата от малцинствените групи, предимно ромската. Отпадането на една голяма част от децата от ромски семейства от училище се дължи още и на факта, че родителите им предпочитат да ги въвличат в трудова дейност за сметка на образованието. Друг фактор за отпадане от учебната система на децата от ромските семейства са ранните бракове, които се сключват на възраст между 13 и 14 години, като този процес се ускорява, ако родителите отсъстват от страната.

„…Една голяма част от децата, чиито и двама родители са в чужбина често отпадат от училище, поради липса основно на контрол, изключително са демотивирани да учат...”, Директор на училище, Община Сливен „….При децата от ромски произход личи, че са добре отглеждани: облечени са по-добре, добре хранени са, но често се сблъскваме с проблема да посещават редовно училище, което в последствие води до тяхното отпадане от образователната ситема...”, Учител, Община Гоце Делчев

2. Организационни и административни трудности.

Част от децата, отглеждани от бабите и дядовците изпитват силно върху себе си проблеми свързани с липсата на нотариално заверено пълномощно от родителите, които са извън страната, с което да бъдат упълномощени в настойничество или попечителство. Почти никъде не открихме случай, при който да се прилага института на настойничество и попечителство, http://www.childrenleftbehind.eu 16 • Проект “Програма за подкрепа на транснационални семейства” установен в Глава Единадесета ( Чл.153–чл. 174) от Семейния кодекс, влязъл в сила преди повече от 5 години( 01.10.2009 г.). За да се стигне до назначаване на настойник или попечител на дете, съгласно чл.153 ал.1 и 2 СК, двамата родители трябва да бъдат неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Това означава, че в голям брой от случаите е необходимо водене на съдебни дела за лишаване от родителски права и едва след като бъде уважен такъв иск може да се стигне до назначаване на настойник или попечител на детето. В този смисъл роднините, които отглеждат децата напрактика не са техни реални настойници(попечители) от гледна точка на съществуващата нормативна уредба. Това от своя страна създава много неудобства на децата свързани с пътувания, при издаване на документ за самоличност, при предоставяне на медицински и социални услуги и т.н..

Не са малко и случаите, в които поради миграция на единия от родителите се достига до „критична” точка в отношенията между съпрузите и до разпадане на семейството. Това също предизвиква редица проблеми по отношение на децата след постановяване на развод: как и кога детето да пътува до родителя, който е в чужбина, как да се прилага определеният от съда режим на срещи с децата на разведените родители, когато единият родител е извън страната, как да се получава постановената от съда издръжка и т.н.

„….Често процесите на миграция на единия от родителите е предпоставка за разпадане на семейството – родителят в чужбина създава друго семейство извън страната и оставя децата в България без да го е грижа какво се случва с тях…”, Председател на общински съвет, Община Вършец

3. Финансови затруднения.

Колкото и парадоксално да изглежда, част от децата на мигранти имат финансови проблеми.

Въпреки че идеята на трудовата миграция е да се работи в чужда страна с цел по-високи доходи и по-добро благополучие на децата и семейството, поради определена причина (отсъствие на постоянни доходи, ниско заплащане, сезонна работа и т.н.) част от родителите не са в състояние да изпращат финансови средства за своите деца, като разчитат, че ще ги издържат бабите и дядовците им с пенсиите или други доходи, които получават. Това понякога води до конфликти както между децата и родителите-трудови мигранти, така и до напрежение между роднините.

„…Родителите му са в Турция, в Истанбул. Също и баба му. Финансова подкрепа не получавам от родителите му. Рожденият ден даже не са честитили на сина си...”, Дядо, настойник на дете, Община Търговище влияние на отсъствието на родителите върху раЗвитието на децата Последиците от липсата на родителите върху здравето, психичното здраве и социалните връзки на детето в повечето случаи са сериозни. Често роднините, които се грижат за детето или реагират късно на определени симптоми или пък не разполагат с достатъчно средства за лечение на болестта.

„…При някои деца бабите или не забелязват неразположението на детето или нямат пари да им закупят необходимите лекарства, когато децата са болни. Пращат ги на училище не излекувани…”, Училищен психолог, Община Търговище Що се отнася до психичното здраве, тези деца в повечето случаи са по-лабилни, по-лесно нараними, обидчиви и изпадащи в депресивни състояния. Често се наблюдава и девиантност по отношение на поведенческите прояви сред обществото. По-голяма част от децата с родители в чужбина са емоционално по-неустойчиви: някои плачат, други се отдръпват от комуникациите и не желаят да общуват с връстници и възрастни. Трудно изграждат доверителни отношения.

http://www.childrenleftbehind.eu Подкрепа на деца, оставени в България от родители, живеещи и работещи в чужбина. • 17 „……Това, че децата са поверени на грижите на баби и дядовци оказва негативно влияние както върху психическото им здраве, така и върху поведението, образованието, социалните връзки. Тези деца променят поведението си, мисленето си дори, отношението към близките и приятелите. Децата са по-емоционални именно поради липсата на емоционалната връзка с родителите си…”, Директор ДСП, Община Вършец Често децата, чиито родители са извън страната се преживяват като „жертва на икономическия упадък” в България, който е принудил родителите им да търсят по-добри възможности за работа и заплащане в чужбина. Тези деца се самоанализират като неудовлетворени, затворени, често плачещи, тревожни, понякога агресивни, нервни, избухващи, арогантни, деца с ощетена комуникация, със застрашени от разпадане социални връзки, трудно изживяващи раздялата с родителите. Този автопортрет показва колко дълбоки са промените (и в повечето случаи травмите и пораженията), които настъпват в психиката на децата, когато родителите им заминат.

„……Невъзможността да споделя всичко с майка ми по отношение на лични тревоги ме кара да си чувствам неудовлетворена и често се затварям в себе си и не споделям…”, Ученичка, Община Видин ”…..Понякога плача, че родителите ми ги няма до мен…”, Ученик, Община Сливен „…При мен в известна степен оказва влияние отсъствието на родителите ми - ставам нервна и избухвам…”, Ученичка, Община Монтана От друга страна има деца, при които отсъствието на родител/ите им ги прави по-отговорни и самостоятелни, мотивира ги да се учат по-добре и да постигат по-високи резултати.

„….По-отговорни сме….”, Ученичка, ОбщинаМонтана ”…Брат ми беше на 6 години, когато мама замина в Гърция и той трудно изживя раздялата с нея. На мен и на баба ми също ни беше трудно да се справим с този проблем, тъй като и баща ми не живее с нас. Аз лично съм приел ситуацията, че са необходими повече финансови средства, за да учим и да се чувстваме добре с брат ми...”, Ученик, Община Дупница Проучването показа, че по-голяма част от децата на мигранти имат емоционални и поведенчески затруднения. Те са свързани със затруднена комуникация, както и с отсъствие на доверие към другите, наличие на чувство на враждебност и обида, които изпитват поради липсата на родителите си. В отсъствие на родителите си трудно намират нов модел за подражание, референтен възрастен, с който да споделят трудностите и успехите си. За част от тях емоционалната връзка в двойката роли дете-родител е прекъсната, и за съжаление в повечето случаи-завинаги. Липсва родителският модел на ролево поведение и добрият опит, който един родител би могъл да предаде на детето си. Това води като цяло до обезличаване на родителския авторитет, до отсъствие на необходимата житейска опора за детето в трудни моменти. За повечето деца отсъствието на родител/и се съпътства с развитието на дълбоки травматични процеси, които дори и да не се осъзнават напълно като такива, отключват предимно негативни емоционални състояния като фрустрация, гняв, яд, обида, в резултат на което поведението им става силно реактивно и трудно предсказуемо. Новата житейска ситуация, в която попадат децата при отсъствието на родителите си, разтърсва из основи идентичността на тяхното Аз. Отсъствието на родител/и поражда емоционални дефицити, които могат да повлияят понякога необратимо на детската психика като генерират високи равнища на стрес и тревожност, непосилно психично натоварване, което в отделни ситуации може да прерастне в претоварване и прегаряне, да направят децата затворени, депресивни, трудно адаптивни, отчуждени, разхвърляни, страхуващи се, самотни. Емоционалните трудности, с които те се сблъскват, често водят до социално неприемливи форми на поведение, представляващи заплахи http://www.childrenleftbehind.eu 18 • Проект “Програма за подкрепа на транснационални семейства” за физическата безопасност както на самото дете, така и на околните. От тук лесно може да се достигне до трудности в емоционалното му развитие и социалното включване. Емоционалните и поведенчески затруднения обхващат широк спектър от реакции и прояви, които се отклоняват от социално приетите за съответната възраст и възпрепятстват в различна степен пълноценната реализация на детската личност. Емоционалните и поведенчески затруднения дават негативно отражение в различна степен върху академичното представяне (ученето), усвояването на социални и професионални умения и цялостната адаптация на детето в социалния свят. Често детето започва да реализира различни форми на предизвикателно, а понякога и на агресивно поведение.

„…….Видимо тези деца не се отличават от останалите, но при индивидуални разговори с тях се откриват няколко проблема: отсъствието на доверие затруднява комуникацията им с по-възрастни, съответно не могат да им се доверят. Освен това проявяват и враждебност не толкова към връстниците си, отколкото в къщи, породена може би от това че са обидени на родителите си, че са изоставени…”, Училищен психолог, Община Гоце Делчев „ …….Да си дете на родители, които са в чужбина е доста трудно, поради това че няма възрастен към когото да се обърнеш за помощ. Въпреки близките и роднините, връзката дете-родител е загубена по някакъв начин. Всичко това се отразява на детето като на първо място то става по-затворено, често поради липса на контрол става безотговорно. Мисля, че по-голяма част от децата без необходимия контрол тръгват „назад” т.е развитието им спира…”, Ученичка, Община Гоце Делчев Не беше установено категорично дали емиграцията на родителите стимулира в децата желание също да емигрират. Очертаха се три възможни тенденции в тяхното потенциално миграционно поведение: деца, които категорично декларират, че ще заминат при родителите си или в друга страна след като пораснат, такива, които твърдят, че в България им е много добре и не биха заминали, и деца които нямат категорично мнение по въпроса.

вЗаимоотношения с родителите Взаимоотношенията между децата и родителите, които са извън страната са доста специфични и разнообразни. Осъществяващата се комуникация е в зависимост от особеностите на транснационалното семейство (икономически възможности, продължителност на миграцията, сила на социалната връзка, минал опит в семейните отношения и т.н.). В резултат на това едни семейства осъществяват изключително интензивна комуникация (при нея активни са както родителите, така и децата), докато за други тя практически липсва или е доста спорадична.

Родителите, които са по–зле икономически и имат по-малки доходи в чужбина поддържат не особено честа комуникация с децата си. Някои от тях не разполагат с достатъчно финансови средства и нямат достъп до интернет и мобилна комуникация. В стремежа си да спестят пари, те почти абдикират от общуването с децата си. Обратно, родителите с по-високи доходи, използват активно възможностите на модерните технологии в интернет (скайп, фейсбук, вайбър) и мобилни телефони като комуникират с децата си ежедневно, водят продължителни разговори и в тях се обменя много и значима информация.

Взаимоотношенията между членовете на семействата се поддържат и чрез пътуванията в чужбина. Голяма част от децата посещават родителите си в съответната държава. Повечето от децата твърдят, че са наясно с това какво работят родителите им. Това се наблюдава предимно в семейства, където родителите имат постоянна работа, децата са в по-висока възраст и е запазена емоционалната връзка. Има и случаи, в които родителите изпитват неудобство и срам от дейността, с която се препитават и обикновено не споделят на децата си какво работят.

http://www.childrenleftbehind.eu Подкрепа на деца, оставени в България от родители, живеещи и работещи в чужбина. • 19 Забелязва се определена специфика, свързана с взаимоотношенията дете- родител от гледна точка на етническата група, към която принадлежат мигрантите. В българските транснационални семейства се осъществява по-интензивна комуникация и взаимоотношенията между деца и родители са по-устойчиви в сравнение със семействата на мигранти от турската и ромската общност.

„…Работейки с разнородни семейства, там където е прекъсната емоционалната връзка дете-родител или децата са изоставени от бебета, в тези случаи надежда за връзка и комуникация няма. Но има и деца, които ежедневно общуват по скайп и телефон като това са онези родители, които са предимно от български произход и имат постоянна работа в чужбина…”, Служител, ОЗД, Община Търговище

ПотреБности от Помощ и ПодкреПа

Към момента не съществува някакъв специален подход или конкретен механизъм за работа с деца на мигранти. Към тях се подхожда като към всички останали деца. В същото време тази група деца има вече ясно очертан профил и специфични потребности, които институциите и обществото трябва да започнат да разпознават, да регистрират и да създадат адекватни възможности за тяхното задоволяване.

Потребност от подкрепа имат самите деца на мигранти. Но не по-малка нужда от подкрепа имат също така близките и роднините, грижещи се за децата, както и професионалистите от институциите работещи с тях.

Очертават се няколко основни очаквания за подкрепа: информиране за правните, образователните и социалните задължения и права на децата и на техните настойници, включване в обучения на деца, техните родители и близки за усвояване на умения за самостоятелен живот и за справяне със затрудненията, развитие на капацитета на професионалистите от институциите за психологическо и правно консултиране.

„…Всяко училище трябва да разполага с психолог, за да се оказва навременна подкрепа както на децата на мигрантите, така и на онези, които имат нужда дори родителите им да са с тях. Относно подкрепата към момента, която получават децата тя е основно от близките им. Редки са случаите, в които обществото помага на тези хора…”, Директор на училище, Община Вършец „…Добре е децата да получават подкрепа от психолози, социални работници, педагогически съветници…”, Дете на мигранти, Община Видин Както беше вече посочено, в немалко случаи родителите заминали в чужбина не изпращат средства за децата си. В тази ситуация децата се нуждаят от финансова подкрепа чрез детски надбавки и/или стипендии.

„….Относно финансовата подкрепа на крайно нуждаещи се деца на мигранти, училището предварително гласува бюджет за отпускане на стипендии за тези деца…”, Директор на училище, Община Монтана Повечето деца имат също така потребност от получаване на своевременна и качествена медицинска помощ. Има случаи на деца, които поради липса на финансови средства и липсващ личен лекар не могат да достигнат до услугите на здравната система.

–  –  –



Pages:   || 2 |

Похожие работы:

«Российская академия народного хозяйства и государственной службы при Президенте Российской Федерации Н. Г. Куракова, В. Г. Зинов, Л. А. Цветкова, О. А. Ерёмченко, В. С. Голомысов Актуализация приоритетов научно-технологического развития России: проблемы и решения | Издательский дом «Дело» | Москва | УДК. ББК. К Куракова, Н. Г., Зинов, В. Г., Цветкова, Л. А., Ерёмченко, О. А., Голомысов, В. С.К Актуализация приоритетов научно-технологического развития России: проблемы и решения / Н. Г....»

«О проблемах подведомственности и о конфликтах отрицательной компетенции. А.Р. Султанов Задачей института подведомственности является распределение дел между судами общей юрисдикции и арбитражными судами в целях более быстрого и правильного рассмотрения и разрешения гражданских и административных дел, наиболее эффективной защиты прав, свобод и охраняемых законом интересов и достижения других целевых установок справедливого судопроизводства 1. Вопрос разграничения подведомственности споров между...»

«Эта книга принадлежит Контакты владельца http://www.mann-ivanov-ferber.ru/books/paperbook/longtail/ Chris Anderson The Long Tail: Why the Future of Business is Selling Less of More Hyperion New York http://www.mann-ivanov-ferber.ru/books/paperbook/longtail/ Крис Андерсон Длинный хвост Эффективная модель бизнеса в Интернете Перевод с английского Игоря Аникеева Издательство «Манн, Иванов и Фербер» Москва, 2012 http://www.mann-ivanov-ferber.ru/books/paperbook/longtail/ УДК 339.371.5 ББК 65.290с51...»

«Ру сс ка я ве рс ия Планирование и управление проведением Oценок, ориентированных на равенство и справедливость Ру сс ка я ве рс ия Планирование и управление проведением Oценок, ориентированных на равенство и справедливость Рабочие материалы по оценке (РМО) – это документы, в которых представлены стратегические результаты оценки, извлеченные уроки, а также инновационные подходы и методики. Приглашаем Вас присылать предложения по соответствующим документам, которые могут быть опубликованы в...»

«1. СОСТОЯНИЕ ОКРУЖАЮЩЕЙ СРЕДЫ НА БАЙКАЛЬСКОЙ ПРИРОДНОЙ ТЕРРИТОРИИ 1.1. Природные объекты 1.1.1. Озеро Байкал 1.1.1.1. Уровень озера (ТОВР по Иркутской области и Усть-Ордынскому Бурятскому АО Енисейского БВУ Росводресурсов, ФГУП «ВостСибНИИГГиМС» МПР России) Среднемноголетние элементы водного баланса, определявшие уровень Байкала до сооружения Иркутской ГЭС, показаны на рис. 1.1.1.1.1. С 1960 года уровень озера зависит не только от соотношения выпавших на его водосборном бассейне осадков и...»

«European Geographical Studies, 2015, Vol.(5), Is. Copyright © 2014 by Academic Publishing House Researcher Published in the Russian Federation European Geographical Studies Has been issued since 2014. ISSN: 2312-0029 Vol. 5, Is. 1, pp. 42-64, 2015 DOI: 10.13187/egs.2015.5.42 www.ejournal9.com UDС 551.583; 330.15; 796:5 A Survey of Research Concerned with the Study of Modern Climate Change and Assessment of Its Impact on Tourism, Recreation, and Sports 1 Elena V. Tarasova 1 Svetlana M. Grivanova...»

«Экспертный совет при Общественном совете по инвестированию средств пенсионных накоплений при Президенте Российской Федерации Фонд «Центр стратегических разработок» Российская академия народного хозяйства и 119180, г.Москва, ул. Большая Якиманка, д.1 государственной службы Тел. +7 (495) 725 78 06, +7 (495) 725 78 50, при Президенте Российской Федерации факс +7 (495) 725 78 14 119571, г. Москва, проспект Вернадского, д. www.csr.ruU, info@csr.ruU Тел. +7 (495) 933-80-30, факс +7 (499) 270-29HU H...»

«Феномен Эйнштейна Олег Акимов Содержание 1. Эйнштейн — божество ХХ столетия 2. Начни с Фрейда, чтобы лучше понять Эйнштейна 3. Милева Марич как подруга и жена Эйнштейна 4. Любовницы Эйнштейна 5. Эйнштейн в детские и молодые годы 6. Почему Марич оказалась в тени Эйнштейна 7. Жизнь и смерть Милевы Марич 8. Аллен Эстерсон против Милевы Марич 9. Издевательства над останками Эйнштейна 1. Эйнштейн — божество ХХ столетия Какие ассоциации возникают у вас, когда вы слышите имя Эйнштейна? Наверное, в...»

«ФЕДЕРАЛЬНАЯ СЛУЖБА ПО НАДЗОРУ В СФЕРЕ ЗАЩИТЫ ПРАВ ПОТРЕБИТЕЛЕЙ И БЛАГОПОЛУЧИЯ ЧЕЛОВЕКА Управление Федеральной службы по надзору в сфере защиты прав потребителей и благополучия человека по Республике Башкортостан Государственный доклад «О САНИТАРНО-ЭПИДЕМИОЛОГИЧЕСКОЙ ОБСТАНОВКЕ И ЗАЩИТЕ ПРАВ ПОТРЕБИТЕЛЕЙ В РЕСПУБЛИКЕ БАШКОРТОСТАН в 2010 году» Уфа – 2011 г. Г осударственный «О санитарно-эпидемиологической обстановке и защите Д оклад прав потребителей в Республике Башкортостан в 2010 году» О...»

«Выпуск от 20.09.12 ИНФОРМАЦИОННОЕ АГЕНТСТВО REX Выпуск от Информационное агентство REX Телефон: +7 (495) 972-49-27 Сайт: http://www.iarex.ru Email: info@iarex.ru Выпуск от 20.09.12 Содержание: Материалы агентства • Отказался ли Путин от либерального фундаментализма: мнения • Обследовать психическое состояние госчиновников необходимо: мнения блогеров • Иностранцы намерены производить поезда на Украине: министр инфраструктуры Украины • Астана согласилась на изменения в сотрудничестве с Россией •...»

«ISSN 2073 Российская академия предпринимательства ПУТЕВОДИТЕЛЬ ПРЕДПРИНИМАТЕЛЯ Научно практическое издание Выпуск XXIV Включен в Перечень ведущих рецензируемых научных журналов и изданий, рекомендованных ВАК Министерства образования и науки Российской Федерации Москва Путеводитель предпринимателя. Выпуск XXIV ББК 65.9(2Рос) УДК 330. УДК 340. П Редакционный совет: Балабанов В.С., д.э.н., профессор, Заслуженный деятель науки РФ, Российская академия предпринимательства (гл. редактор) Булочникова...»

«CERD/C/TJK/6Организация Объединенных Наций Международная конвенция Distr.: General о ликвидации всех форм 29 September 201 расовой дискриминации Original: Russian Комитет по ликвидации расовой дискриминации Доклады, представляемые государствамиучастниками в соответствии со статьей 9 Конвенции Шестой, седьмой и восьмой периодические доклады государств-участников, подлежавшие представлению в 2010 году Таджикистан* ** [11 июля 2011 года] * Настоящий документ содержит шестой, седьмой и восьмой...»

«Министерство образования и науки Российской Федерации Псковский государственный университет И. П. Войку УПРАВЛЕНИЕ ПРОЕКТАМИ Конспект лекций Рекомендовано к изданию кафедрой «Менеджмент организации и управление инновациями» Псковского государственного университета Псков Псковский государственный университет УДК 001. ББК 65.050. В6 Рекомендовано к изданию кафедрой «Менеджмент организации и управление инновациями» Псковского государственного университета Рецензент: – О. Н. Колосова, д-р техн....»

«Сценарий 10-го Южно-Уральского профилактического форума и выставки «Уральское здоровье» Стартовое мероприятие круглый стол Министерства образования и науки Челябинской области, родительского актива и специалистов ГБУЗ «Челябинская областная клиническая наркологическая больница» на тему «Профилактика потребления психоактивных веществ среди несовершеннолетних, посещающих образовательные учреждения» г. Место проведения: в актовый зал ГБУЗ «Челябинская областная станция переливания крови» по...»

«СОРОК ХАДИСОВ В РАССКАЗАХ ДЛЯ ДЕТЕЙ Профессор М. ЙАШАР КАНДЕМИР Published by Prof. M. Yasar Kandemir at Smashwords Copyright © 2011 by Prof. M. Yasar Kandemir Smashwords Edition, License Notes All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means, electronic, mechanical, photocopying, recording or otherwise, without the prior permission of the copyright owner. 4-е издание Москва 2009 Перевод с турецкого:...»

«МИНИСТЕРСТВО ОБРАЗОВАНИЯ И НАУКИ РОССИЙСКОЙ ФЕДЕРАЦИИ Федеральное государственное бюджетное образовательное учреждение высшего профессионального образования «Забайкальский государственный университет» (ФГБОУ ВПО «ЗабГУ») Документированная процедура ДП 7.01-03-2014 Научно-исследовательская деятельность УТВЕРЖДАЮ Ректор ЗабГУ _С.А.Иванов «» 2014 г. СИСТЕМА МЕНЕДЖМЕНТА КАЧЕСТВА ДОКУМЕНТИРОВАННАЯ ПРОЦЕДУРА НАУЧНО-ИССЛЕДОВАТЕЛЬСКАЯ ДЕЯТЕЛЬНОСТЬ ДП 7.01-03-2014 Дата введения: « » 20 _ г....»

«КОМИТЕТ ГРАЖДАНСКИХ ИНИЦИАТИВ Аналитический доклад № 4 по долгосрочному наблюдению выборов 13.09.201 ОСНОВНЫЕ ТЕНДЕНЦИИ РЕГИСТРАЦИИ КАНДИДАТОВ И ПАРТИЙНЫХ СПИСКОВ: ПОДТВЕРЖДЕНИЕ ТРЕНДА НА СНИЖЕНИЕ КОНКУРЕНЦИИ Данный обзор подводит основные итоги регистрации кандидатов и партийных списков на предстоящих 13 сентября 2015 года в субъектах РФ региональных и местных выборах (основные закономерности выдвижения кандидатов и списков были проанализированы в предыдущем докладе № 3). Приведенные материалы...»

«Московский Государственный Институт (Университет) Международных Отношений МИД России РАЗРЕШАЮ НА ДЕПОНИРОВАНИЕ Проректор по научной работе _ А.Ю.МЕЛЬВИЛЬ Е.Ю.Воронова ПРИНЯТИЕ РЕШЕНИЙ И МЕТОДЫ УЧЕТА ЗАТРАТ И КАЛЬКУЛЯЦИИ СЕБЕСТОИМОСТИ монография Автор: _ Е.Ю.Воронова Москва, 2007 г. ПЛАН ВВЕДЕНИЕ ГЛАВА 1. ВЗАИМОСВЯЗЬ ДИНАМИКИ ЗАТРАТ И ИЗМЕНЕНИЙ ОБЪЕМА ПРОИЗВОДСТВА § 1. Основные подходы к классификации затрат по отношению к изменениям объема производства § 2. Постоянные затраты § 3. Переменные...»

«Муниципальное автономное образовательное учреждение дополнительного образования детей Специализированная детско-юношеская спортивная школа олимпийского резерва «ПРИБОЙ» Контрольно-переводные нормативы ХУДОЖЕСТВЕННАЯ ГИМНАСТИКА Тюмень Нормативы по общей и специальной физической подготовке № Норматив Требования к Сбавка, баллы п/п исполнению 1. Наклон вперед, Грудь плотно касается Незначительные нарушения обхватив руками голени бедер, спина и ноги каждого требования 0,5 в основной стойке, прямые,...»

«ОТЧЕТ САО 2006 SAO REPORT 5 SCIENTIFIC AND НАУЧНО ORGANIZATIONAL ОРГАНИЗАЦИОННАЯ ACTIVITIES ДЕЯТЕЛЬНОСТЬ МЕЖДУНАРОДНОЕ INTERNATIONAL СОТРУДНИЧЕСТВО COLLABORATION Совместная научная деятельность с зарубежными The cooperative scientific activity with foreign научными учреждениями включает как совместно research institutions includes jointly-fulfilled проводимые наблюдения, так и работы по обработке observations and works on processing and analysis of и анализу наблюдательных данных, разработке...»








 
2016 www.nauka.x-pdf.ru - «Бесплатная электронная библиотека - Книги, издания, публикации»

Материалы этого сайта размещены для ознакомления, все права принадлежат их авторам.
Если Вы не согласны с тем, что Ваш материал размещён на этом сайте, пожалуйста, напишите нам, мы в течении 1-2 рабочих дней удалим его.